Всички вярващи сега са свещеници. По време на еврейското домоуправление, в Стария Завет, свещенството е било ограничено до едно семейство и никой извън този божествено описан кръг не е смеел да проникне в него. Но Аарон и синовете му са били образ на цялата Църква като свещеническо семейство, на Църквата като свещеническо семейство във връзка с Христос; защото колкото и благословено да е мястото, в което вярващите сега са доведени, и колкото и скъпоценни да са привилегиите, с които са облечени, всички тези неща се ползват само във връзка с Христос. Всички еднакво, следователно, са свещеници и всички еднакво имат достъп до най-святото от всички, до непосредственото присъствие на Бога. (Виж Евреи 10:19–22; 1 Петрово 2:5–9.) Това достойнство и този достъп им принадлежат единствено на основание на свещенството на Христос и вечната добродетел на Неговата единствена жертва за грехове. Като свещеници ние имаме олтар (Евреи 13:10) и на този олтар трябва непрекъснато да принасяме нашите жертви на Бога.
Какви са жертвите на християнските свещеници?
Първо, има „жертва на хваление“;
тоест, както Сам Божият Дух обяснява, „плодът на нашите устни, които благодарят на Неговото име“ (Евреи 13:15). С това ще съответстват „духовните жертви“ в посланието на Петър.
От това разбираме, че всяко истинско поклонение, благодарение и хваление са жертви; и това отново ще ни помогне да определим какво е истинско поклонение, благодарение или хваление.
Четем за нашия благословен Господ, че чрез вечния Дух Той принесе Себе Си без петно на Бога. (Евреи 9:14). Следователно, всяко истинско поклонение трябва да се характеризира с три неща. То трябва да бъде представено в силата на Светия Дух (сравни Йоан 4:24; Филипяни 3:3), Христос е средството, чрез което трябва да бъде представено (защото Той наистина е християнският олтар), и то трябва да бъде принесено на Бога.
Псалмистът, когато размишлява върху красотата на скиниите на Господа на силите, възкликва: „Блажени ония, които живеят в Твоя дом: те ще Те хвалят непрестанно“ (Псалм 84:4). Тази благословия принадлежи сега на всеки Божий светец; не, ние самите сме изградени като духовен дом и като свято свещенство е наша привилегия да принасяме непрестанна хвала.
Казваше се, че Бог обитава – тоест, заобиколен е от, живее сред – хвалите на Израел. Много повече трябва да бъде така сега, когато в Своята безкрайна благодат и чрез ефикасността на делото на Христос Той ни е довел при Себе Си и се наслаждава на поклонението на нашите сърца.
Второ, има жертви от друг вид, които сме призовани, или по-скоро е наша привилегия, да принасяме. Те са свързани със служението на нуждите на Божиите светии.
Така четем в Евреи: „Не забравяйте да правите добро и да споделяте, защото с такива жертви Бог благоволи.“
Отново, във Филипяни, апостолът говори за дара, който му е бил изпратен чрез Епафродит, като „благоухание, жертва приятна, благоугодна на Бога“. Той представляваше, за да заемем език от Стария Завет, приношение с благоухание.
Колко благодарно на Бога е тогава служението, жертвите от този вид!
Но трябва да се помни, че самото даване – даване, например, неохотно или само поради настояване – не би направило дара жертва. Както при жертвата на хваление, дарът трябва да бъде представен чрез Христос, на Бога, в силата на Духа. Само за такива дарове може да се каже, че са „благоухание, жертва приятна, благоугодна на Бога.“
Прилагането на тези принципи може лесно да бъде направено от онези, които желаят да проверят характера на своето поклонение и на своите благодеяния; и докато прилагането не може да не смири повечето от нас, като покаже колко голяма част от нашето служение е наистина безполезна пред Бога, то със сигурност ще донесе благословение, ако ни води във всяко упражнение на нашето свещенство да съдим себе си като в светлината на Божието присъствие.
В Римляни 12 четем за друга жертва, която, макар и да не е свързана в това писание с нашето свещенство, все пак може да бъде накратко обяснена.
Апостолът казва: „И тъй, моля ви, братя, заради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно“ (или интелигентно) „служение“ (ст. 1).
Това увещание се свързва, като основа на призива си, с края на Римляни 8, а по отношение на съдържанието си – с Римляни 6; тоест, Божиите милости са всички милости, които са били изразени, в Божията благодат, в нашето изкупление – както е проследено в Римляни 1–8 – и призивът относно нашите тела произтича от истината, изложена в Римляни 6.
Избавени от силата на греха чрез смъртта с Христос, грехът вече не трябва да царува в нашето смъртно тяло, за да му се покоряваме в неговите похоти (Римляни 6:12). Не; нашите тела трябва отсега нататък да бъдат предавани на Бога, така че както преди са били инструменти на неправда за грях, така сега нашите членове да бъдат инструменти на правда за Бога.
Идвайки тогава към Римляни 12, научаваме характера на представянето на нашите тела на Бога. Те трябва да бъдат представени „жива жертва“; не като заклано животно, мъртва жертва, положена на олтара, но тъй като нашите тела не са мъртви и грехът е в нас, те винаги трябва да бъдат държани под силата на смъртта („винаги носейки в тялото „умъртвяването“ на Исус“), и така, представени на Бога като жива жертва. Те са представени на Него за Неговото служение, така че, вместо да бъдат управлявани, както винаги са били, от нашите собствени воли за нашите собствени цели, Той в Своята чудна благодат отсега нататък да ги използва като органи за изразяване на Христос. Такова предаване на нашите тела на Бога, нека отново бъде заявено, включва постоянното прилагане на силата на смъртта и следователно става жива жертва.
Христос е в нас, тялото е мъртво поради греха; но Духът е живот поради праведността.
И такава жертва, както е, от една страна, свята и приемлива за Бога, така е, от друга, нашето разумно служение – служение, подходящо за изискванията, които Бог има към нас поради изкуплението, и такова, може да се добави, което трябва да бъде радостно, както и разумно изпълнено.
Може да се направи още една забележка. Ще се забележи, че и в този случай жертвата се принася на Бога (на кого друг би могла да бъде принесена?) на основание на изкуплението; тоест, чрез Христос; и също така е вярно, че тя може да бъде осъществена само в силата на Светия Дух. От това следва, че трябва да живеем свещенически живот; че независимо дали сме заети с хваление и поклонение, или сме ангажирани в служение на нуждите на другите, или в натоварените дейности на нашите призвания (виж 1 Петрово 2:9), трябва да се държим като свещеници пред олтара в присъствието на Бога.
