„Исус Христос е бил изобразен, разпънат, пред самите ви очи“ (Галатяни 3:1). Глаголът „изложен“ е преведен тук като „изобразен“. Думата всъщност може да означава „обявен“, поставен като на плакат, или „публично рекламиран“. Оригиналната дума има обичайния корен за глагола „рисувам“ или „пиша“, „графе“, който всички ще разпознаят от употребата му в редица английски термини, и представката „про“, която в съчетание с глагола може да има значението „пред очите ви“. Някои твърдят, че изразът е бил използван за обозначаване на обичая на гръцките театрални продуценти да обявяват своите представления чрез плакати, на които са били изобразени детайли от пиеса; може би достатъчно, за да възбудят апетита на заинтересованите зрители, както се прави днес в пресата или на публични плакати. По какъв начин тогава Христос е могъл да бъде обявен, пред очите им, разпънат? Минали са няколко години след Неговата смърт; как тогава галатяните са могли да видят Господа графично изобразен като разпънат?
Вярвам, че именно в Павел те са имали това пред себе си толкова ярко. Апостолът е живял сред тях известно време, както би живял един разпънат човек. Тогава можем да попитаме: Как би живял един разпънат човек? Могат да се отбележат няколко точки, но аз предлагам две.
Павел живял като човек, който е приключил със света
Човек, висящ на кръст, би осъзнал по-остро от всеки от наблюдателите, че след много кратко време ще премине от този свят в сцената отвъд смъртта, и дори в крайната си агония, това страховито пътуване би било ужасно реално за него. Неговото физическо страдание би било интензивно, особено ако е бил прикован към кръста, което понякога се е случвало, но зейналата бездна, която отваряла своите разтворени челюсти пред ужасените му сетива, би била по-ужасна дори от неописуемите страдания, които е претърпял. Нищо в света не би задържало интереса му изобщо, освен ако не е бил семеен човек с жива съпруга и деца, той би мислил за тях и би се терзал за тяхното бъдеще, разбира се.
Но самият свят, като такъв, вече не би имал никакво значение за него; неговият поглед би бил ограничен до всичко, което светът представлява. Кой ще спечели следващите избори, кой отбор ще спечели световната купа – подобни въпроси вече не биха ангажирали вниманието му. С това той беше приключил. Павел също приключи с това: политическият или социалният поглед не беше грижа на апостола; той беше изцяло загрижен за Божието царство и Неговата праведност. Той беше разпънат за света (Галатяни 2:20).
Светът беше приключил с Павел
Много е забележително как това, което беше казано за Господа, се повтори почти дословно за Павел. За Господ Исус казаха: „Не казваме ли добре, че си самарянин и имаш демон?“ Един каза за Павел: „Ти си извън себе си; многото учение те прави луд.“ За Господ Исус казаха: „Махнете Го;“ за Павел казаха: „Махнете такъв човек от земята.“ За Господ Исус казаха: „Разпънете Го;“ и за апостол Павел казаха: „Не е редно той да живее.“
Господ Исус беше ясен в изказванията Си за света. Той не беше дошъл да го осъди, но в изявленията Си относно него Той беше наистина категоричен. Светът беше толкова прям, колкото и Той, в отхвърлянето си. Светът не Го познаваше и Го мразеше. Павел, като слуга на Христос, беше заел позиция, подобна на тази на своя Господ, по отношение на света. Павел беше изоставил всичко в света, което би могло да му бъде от полза.
Ако човек се отказва от света като безценен, той не увеличава популярността си в света. Колкото по-близо един християнин върви до своя Господ, толкова по-сигурно ще бъде отхвърлянето му от света. Павел беше толкова ясен пример за предан християнин, че отхвърлянето му беше пълно. Как стана това? Е, той ни казва в това послание, използвайки израз, който не се използва никъде другаде, доколкото знам. Той пише: „Бог благоволи да разкрие Сина Си в мен.“
Не само че Господ Исус Христос Му беше разкрит, но Той беше разкрит В НЕГО. Така Павел стана живо очертание на Христос, в тялото си, като човек на земята. Така се яви той на галатяните. Павел беше там, ясно представяне на своя отхвърлен Господ; може би толкова ясно, колкото никой човек не е постигнал в историята. Павел беше толкова буквално приел разпятието с Христос, че всяка мисъл, всяка дума, всяко дело декларираше неговата твърда цел да приключи със света и да бъде само и изцяло за Христос. Той беше разпънат с Христос за света, и светът беше разпънат за него. Той виждаше себе си на това отхвърлено място, и те го виждаха там също. Така отхвърлянето беше пълно и в двете посоки. Той не беше отхвърлен заради себе си; не човекът беше този, когото те отказваха; Христос В НЕГО беше причината за отхвърлянето. Не беше просто личен въпрос, а представителен въпрос. Аз съм разпънат с Христос. Всичко се съсредоточаваше в Него и беше за Него.
Било е нормално да се бичуват затворници, които ще бъдат разпънати. Господ е бил бичуван по време на процеса Си пред Пилат. Той е бил малтретиран и удрян от евреите при тяхното нечестиво разпитване, въпреки че не четем за евреи, които да са Го бичували. Павел е бил бичуван пет пъти от евреите и три пъти от езичниците. Той не е трябвало да претърпи разпятие като начин на смърт; неговата е била с меч, което е било привилегия на римлянин.
Но той беше толкова идентифициран със своя славен Господ, че можеше да каже за себе си: „Аз нося на тялото си белезите на Господ Исус.“ Така изявлението може да гласи: „Що се отнася до мен, аз нося на тялото си белезите (или стигматите1) на Господ Исус.“ Въпреки че беше жив човек (може би най-истински ЖИВИЯТ човек на земята по негово време), все пак не Павел живееше, а, както казва той, Христос живееше в него; Христос, когото светът все още отхвърляше, все още хулеше и все още смяташе, че е бил справедливо разпънат, но който сега беше възвишен до най-висока слава: и Господ, и Христос. Те искаха да се отърват от Христос изцяло. Когато се появи човек, който толкова ясно живееше живота на Исус в измъченото си тяло, те видяха, че ще трябва да се отърват и от него. В противен случай знаеха, че няма да имат покой от предизвикателството на неговия живот. Когато Христос живееше тук, те не можеха да Го впишат в нито един от своите планове или схеми. Нито можеха да намерят място за Павел.
Но Господ не търси ниша; Той трябва да бъде върховен; Той трябва да царува над всичко, а Павел не търсеше ниша в света. Това, което той търсеше, беше хората да се доверят на неговия Господ и да Му дадат върховното място в живота си и в своите привързаности, и той обяви това евангелие с най-голяма енергия и яснота (Филипяни 2). Той би претърпял всичко, за да Го направи известен. Представянето на Христос от Павел не беше само в проповядване (както в Галатяни 1:8; 1 Коринтяни 1:17-18), но той беше живо представяне, в тялото си, на Христос, когото проповядваше. Беше ли Христос отхвърлен? Павел беше отхвърлен. Беше ли Христос разпънат? Павел беше съразпънат с Него. Подигравките, присмехът, лошото отношение, с които хората злоупотребяваха със Спасителя, сполетяха Павел поради пълната му идентификация с Господ Исус.
Бивш епископ на Англиканската църква каза в реч на събитие: „Където и да отида, правят чаено парти; където и да отиде Павел, имаше бунт.“ Павел беше толкова изцяло идентифициран със своя отхвърлен Господ, че те го отхвърлиха толкова напълно, колкото отхвърлиха и неговия Господ.
″}]},{
