Наскоро, докато посещавах съседна Венецуела, пътувах през щата Варгас, по атлантическото крайбрежие на тази южноамериканска страна. Преди една година, през декември 1999 г., масивни дъждове предизвикаха катастрофални наводнения, свлачища и най-лошото природно бедствие, което е сполетявало нацията от 200 години. До 20 000 души може да са загинали и 150 000 да са останали без дом. Повечето от загиналите бяха погребани под калните лавини или бяха отнесени в морето. Трагедията се беше случила само месец преди това и докато карахме по импровизираните пътища, пресичахме армейски мостове и оглеждахме изкоренените дървета, разрушените села и останалите разпръснати отломки, нещо ми хвана окото – табела, висяща на огъната метална порта, на която пишеше „Hacienda La Ilusión“ (Фермата на илюзията). Не знам защо собственикът някога е решил да даде на фермата си това уникално име. Освен „илюзия“, на испански тази дума може да означава и нещо невероятно прекрасно, като мечта. Може би това е имал предвид тогава. Малко е осъзнавал колко ужасно подходяща ще се окаже табелата!
Изкривената табела ми се е запечатала в съзнанието и ме е накарала да се запитам колко от това, което смятам за солидно в живота си, наистина е такова? Колко от нещата, които смятам за свои, всъщност са временни илюзии? Какво е трайно и реално, и какво не е? Какво ще издържи изпитанието на вечността?
Вярваме ли в илюзии?
Дори в Стария завет е имало хора, които са казвали на пророците:
„Не ни давайте повече видения за това, което е правилно! Кажете ни приятни неща, пророкувайте илюзии“ (Исая 30:10 NIV).
В демократичните дни, в които живеем, всеки претендира за правото да вярва в каквото си иска. Освен това мнозина казват, че няма абсолютна истина, че всичко е вярно, ако искаш да бъде. Но наистина ли е така? Исус твърдеше:
„Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6).
Изграждаме ли живота си върху илюзии или върху солидна истина? По-добре да се уверим! Това е буквално въпрос на живот или смърт.
Нашите съкровища са илюзии
Мисля, че повечето от нас признават, че материалните притежания няма да издържат. Най-мъдрият цар на земята ни предупреди:
„Само погледни богатствата и те изчезват, защото със сигурност ще си пуснат крила и ще отлетят към небето като орел“ (Притчи 23:5).
Исус ни каза, че единственият начин да накараме богатствата да имат значение е да ги „инвестираме“ за вечността:
„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги унищожават, и където крадци влизат и крадат. Но си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги унищожават, и където крадци не влизат и не крадат“ (Матей 6:19-20).
Но живеем ли в съответствие с това убеждение? Или сме „вярващи“ в сърцата си и лицемерно „материалисти“ в практиката си?
Дори животът ни няма да издържи!
Няколко дни след завръщането ни от Венецуела бях до леглото на болен приятел. Той почина ден по-късно. Дори самият ни живот е илюзия! Яков ни предупреждава:
„Защо, вие дори не знаете какво ще се случи утре. Какъв е животът ви? Вие сте мъгла, която се появява за малко и след това изчезва“ (Яков 4:14).
Някой веднъж отбеляза, че няма такова нещо като „непредупредена“ смърт – „внезапна“ може би, но никога „непредупредена“. От деня, в който се раждаме, има много напомняния, че животът е несигурен, а смъртта е сигурна. Предупреждават ни отново и отново, че смъртта е точно зад ъгъла. Постоянството на живота е просто илюзия.
Отново, мисля, че всички приемаме този факт умствено. Но живеем ли, като правим всеки ден да има значение за вечността? Дали ежедневните ни решения потвърждават факта, че живеем във „временни квартири“, готови да „се преместим“ в кратък срок? На надгробния камък на дядо ми в Холандия има надпис, който характеризира начина, по който е живял:
„Защото знаем, че ако земната ни шатра, в която живеем, се разруши, имаме сграда от Бога, вечен дом на небесата, не построен от човешки ръце“ (2 Коринтяни 15:1).
Как живеем краткия си и крехък живот?
Нашето страдание скоро ще свърши
Преходният характер на живота ни има и положителна страна! Павел насърчава онези от нас, които се сблъскват с проблеми и страдания:
„Защото нашите леки и временни страдания ни донасят вечна слава, която далеч ги надхвърля всички“ (2 Коринтяни 4:17).
И кой не се сблъсква със страдание под една или друга форма? Защото
„човек се ражда за беда, както искрите летят нагоре“ (Йов 5:7).
Така че нека се осмелим! Състезанието скоро ще свърши. Дори онези страдания или изпитания, които изглеждат толкова постоянни, също ще се окажат илюзорни. И начинът, по който реагираме на тези проблеми, ще определи нашия дял от вечната слава, която Бог е приготвил за нас. Така че нека „тичаме с постоянство състезанието, което ни е определено. Нека погледнем към Исус... който издържа кръста“ (Евреи 12:1-2).
Нека живеем истински!
По време на същото пътуване до Венецуела четях биография на Джим Елиът, мисионерът, който беше мъченически убит от индианците аука в Еквадор през 1956 г. Неговите най-запомнени думи, и може би най-известният мисионерски цитат от миналия век, бяха: „Не е глупак онзи, който дава това, което не може да запази, за да спечели това, което не може да загуби“. Така че, нека
„не гледаме на това, което се вижда, а на това, което не се вижда. Защото това, което се вижда, е временно, но това, което не се вижда, е вечно“ (2 Коринтяни 4:18).
Нека инвестираме живота си във вечността и да започнем да живеем истински!
