Самата същност на Божията благодат е, че тя е безплатна и безусловна. Условията за нейното получаване са покаяние и вяра, но самата благодат е неограничена от никакво условие. Някои хора дават с една ръка и вземат с другата или добавят толкова много ограничения и условия, че дарът е безполезен за получателя, но това не е Божият начин.
И все пак Лука 9:23 ни казва, че
„ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, да вдига кръста си всеки ден и да Ме следва.“ (Лука 9:23)
Защо „ако“? Какво означава това? Наистина ли спасението е безплатно или трябва да се пазарим за него с Господа? Ами други стихове, които съдържат подобни „ако“?
Благодат срещу ученичество
В отговор прочетете Лука 14:25-35. Стих 26 казва:
„Ако някой дойде при Мен и не мрази баща си и майка си, и жена си, и децата си, и братята си, и сестрите си, да, дори и собствения си живот, той не може да бъде Мой ученик.“ (Лука 14:26)
Тези последни четири думи се повтарят три пъти (стихове 26, 27, 33). Забележете, че те не казват нищо за спасението, а по-скоро, за това да бъдеш Господен ученик!
Предходният параграф (Лука 14:15-24) съдържа притчата за голямата вечеря , която е чудесно разкриване на Божията благодат. Така, след като току-що е обяснил божествената благодат по начин, който е привлякъл големи тълпи около Него, Господ Исус след това изпитва тяхната реалност, като им дава условията за ученичество.
Въпреки че благодатта и ученичеството са две различни неща, те трябва да се разглеждат заедно и в правилния им ред. Благодатта е специална форма или характер на божествената любов – нейният характер, когато се навежда, за да отиде при напълно незаслужаващите и се адаптира към техните нужди (въпреки че далеч надхвърля тези нужди).
От друга страна, ученичеството е специална форма или характер на любовта на вярващия , която идва като отговор на Божията любов. Това е обратният или възвратен поток на божествената любов към нейния Източник. Ученикът е едновременно ученик и последовател. Когато Божията благодат обхване една душа и започне нов живот, първите ѝ инстинкти са да научи за и от Спасителя и да Го следва. Така любящата благодат е източникът и силата на ученичеството.
В притчата за голямата вечеря, спомената по-горе, намираме вратата на спасението широко отворена и поканени са най-лошите хора. Не се изискват никакви условия или пазарлъци от тях.
Благодатта не е възпрепятствана или затъмнена от такива неща. И все пак Господ е бил наясно с две неща, когато е изрекъл тази притча:
- Мнозина само биха изповядали , че са получили благодат. Няма да има реалност.
- Тези, които наистина са получили благодат, са получили по този начин отзивчива любов в душите си, която ги привлича неустоимо след Този, от Когото идва, и тези хора желаят да научат какво Му е угодно.
Ето защо Господ последва Своето прогласяване на благодатта с наставления относно ученичеството и след това добави две кратки притчи, за да покаже важността на пресмятането на цената на ученичеството (Лука 14:28-33).
Пресмятане на цената на ученичеството
Един ден един тъжен мъж ми каза: „Твърде много струва да си християнин.“ Прав ли беше? Ако е имал предвид, че твърде много струва да бъдеш спасен, той е грешал, защото спасението не ни струва нищо. Тази невероятна цена е паднала върху Този, Който е бил способен да я понесе, и Той, бидейки направен грях за нас, я е понесъл цялата.
Ако човекът е имал предвид, че твърде много струва да бъдеш ученик, той отново е грешал! То струва да бъдеш ученик, но това не струва твърде много! Факт е, че тъжният човек не беше спасен. Той никога не беше вкусил благодат, така че нямаше какво да харчи. Когато човек отива на пазар без пари в джоба си, всичко струва твърде много! Човекът поставяше търсенето преди предлагането, каруцата пред коня.
Ученичеството струва постоянна жертва от наша страна. Трябва да работим, за да укрепим християнската си позиция и да изразходваме значителна енергия в борбата с враговете си.
Първата притча за пресмятането на цената (Лука 14:28-30) говори за работа:
„Кой от вас, който възнамерява да построи кула…“ (Лука 14:28)
Ако искате да следвате Господа, трябва да построите кула. Кулата говори за защита. Ние сме пазени от Божията сила чрез вяра (1 Петър 1:5). Ние сме отговорни да се изграждаме върху най-святата си вяра. Затова „моленето в Светия Дух“ е единственото ни правилно отношение и резултатът е да се пазим „в Божията любов“ (Юда 20-21). Ние сме добре защитени, когато Божията любов ни обгражда като наша отбранителна кула. Вярата гради. „Вярата“, както е намерена в Божието Слово, е силната основа, върху която градим, а молитвата е отношението, най-подходящо за такова изграждане. Така Божията любов, съзнателно позната, е нашата отбранителна кула.
Всичко това е само средство за постигане на цел. Ние ставаме силни отбранително , за да можем да действаме нападателно срещу врага. Виждаме това във втората притча (стихове 31-33):
„Или кой цар, който отива на война…“ (Лука 14:31)
Един ученик трябва да действа нападателно, позитивно, агресивно. Забележете, че царят предлага да предприеме офанзива срещу друг цар с два пъти по-голяма армия. Това е смел ход! Но зад гърба си той беше добре укрепен: кулата му беше построена. Това е Божият начин! Например, кулата на Давид беше построена в неговите пустинни преживявания, когато срещна и уби лъв и мечка. Затова великанът Голиат не го изплаши.
Ученичеството означава всичко това. Означава усърдна молитва и усърдно изучаване на Библията. Означава дълбоко упражнение и шока от битката със света, плътта и дявола. Седнете и пресметнете цената! Плаши ли ви? Ако е така, тогава пресметнете отново цената в пълната светлина на Божията сила и богатствата на благодатта и ще започнете да „се радвате в Христос Исус“ и още по-дълбоко да „нямате доверие в плътта.“
Така благодатта и ученичеството вървят ръка за ръка, както се вижда от случая със слепия Вартимей (Марк 10:46-52). Благодатта (в Личността на Господ Исус) спря при неговия вик за помощ и свободно му даде всичко, което желаеше. Исус му каза:
„Иди си по пътя“, (Марк 10:52)
т.е. „Иди където искаш: не ти се налагат никакви условия.“ Но къде отиде Вартимей?
„И веднага прогледа и последва Исус по пътя.“ (Марк 10:52)
Подтикнат от благодатта, той влезе в пътя на ученичеството. Той последва Исус (стих 52).
Ученичеството не принадлежи само на малцина – на духовенството. В християнството няма привилегировани. Всички ранни християни бяха вярващи и светии, и ученици (Деяния 1:15, 6:1, 9:38, 19:9, 20:7). Дори Павел беше вярващ, светец и ученик заедно с останалите, въпреки че беше надарен директно от небето и му беше дадена голяма власт. За съжаление, светът е завладял голяма част от християнската професия. Небиблейската система духовенство-миряни е навсякъде. Истинското християнство на Библията обаче не знае нищо за тези неща. Срам за нас, ако получим (духовното) си зрение и след това, за разлика от Вартимей, тръгнем да се разхождаме, за да се забавляваме с новите гледки на Йерихон! И все пак има постоянна тенденция в тази посока. Затова Господ каза на някои вярващи:
„Ако пребъдвате в Моето слово, тогава наистина сте Мои ученици“ (Йоан 8:31).
Ученичеството принадлежи на всички християни, но има много вярващи, които не са „наистина ученици“ – истински, усърдни последователи на Господ Исус.
Условия за християнско ученичество
Нека отново разгледаме условията за християнско ученичество в Лука 14:25-33. Цялото нещо се свежда до абсолютната необходимост от поставяне на Христос на първо място и всичко останало на последно място.
Поставяне на Христос на първо място
В сравнителен смисъл, ние трябва да мразим всичко останало. Нашата любов към Христос трябва да бъде толкова силна в сравнение с естествената ни любов към нашите роднини, че последната да изглежда като омраза (стих 26). Вижте Лука 9:59-60 за пример за това. По същия начин, в Лука 14:33, ни е казано да се отречем от всичко, което имаме. Нашите привързаности трябва да бъдат откъснати от нашите притежания, защото те сега принадлежат на нашия Учител и следователно трябва да бъдат държани за Него. Това може да означава да се откажем от всичко, както са направили ранните християни, или като Левий (Лука 5:27-29) можем да „оставим всичко“ и все пак да имаме притежания. Къщата на Левий все още му е принадлежала, но тя и парите му са били използвани за Господа – за да направи голям пир за Христос и да привлече грешници към Него. Това е важен пример за нас!
Отричане от себе си и взимане на кръста
Ако Христос трябва да бъде пръв, азът трябва да си отиде, така че ученикът трябва да се отрече от себе си и да вземе кръста си ежедневно (Лука 9:23-26). Ние трябва вътрешно да кажем „Не“ на себе си. Трябва да бъдем като мъртвец, що се отнася до действието на нашата воля. Тогава, външно, трябва да вземем кръста си ежедневно. Трябва да приемем смъртта като откъсване от света и неговата слава. Трябва да кажем „Не“ на любовта към репутацията и популярността. Всичко това е трудна работа, горчива за плътта, но е подсладена от любовта на Христос! Това са условията за ученичество. Вижте също Лука 9:46-62.
Ученичеството днес
Ученичеството днес означава абсолютно същото, както преди 2000 години. Има някои малки разлики, защото живеем в различни времена, но все още означава да казваме „Не“ на собствената си воля. Все още означава кръст – светът ще ни мрази. В ранни времена (и все още в някои части на света) тази омраза се е проявявала с меч, кръст, диви зверове или огън; сега обикновено е с мълчаливо презрение, навременен пренебрегване или социално изключване. Ранните атаки често са били бързи и тежки и всичко е приключвало; за нас атаките са склонни да бъдат хронични – леки, но дълготрайни. Ученичеството все още означава да ходим в духа на самоосъждане и отделяне от света дори в неговите религиозни форми. Означава да се откажем от всичко съмнително или препъващо за другите заради Неговото Име, дори неща, законни сами по себе си, защото
нашият въпрос трябва постоянно да бъде: „Какво иска Той?“
Ползата от ученичеството
Очевидно, истинският ученик ще загуби много в този свят. Но той печели
„многократно повече в настоящето време и вечен живот в бъдещия век“ (Лука 18:30).
Придобивката няма да бъде в това, което привлича естествения човек: тя ще бъде по-висока (духовна) придобивка,
„Ако някой Ми служи, нека Ме следва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител; ако някой Ми служи, него ще почете Моят Отец“ (Йоан 12:26).
Придобивката ще бъде общение с Христос и почит от Отца! Кой може да изброи такава прекрасна придобивка! След като им беше разказано за ученичеството, трима ученици получиха поглед към такава придобивка, когато станаха свидетели на преображението (Лука 9:27-36). Те бяха
„с Него на святата планина“ (2 Петър 1:16-18).
Така Павел, който загуби всичко за Христос, отхвърли страната на загубата от ученичеството като
„нашата лека скръб“
и провъзгласи страната на придобивката или ползата като
„много по-превъзходна и вечна тежест на слава“ (2 Коринтяни 4:17-18).
Разграничение: Апостол и ученик
Още едно разграничение в термините: Павел е бил апостол, но е бил и ученик. Двете са ясно различни, както е показано в Лука 6:13,
„Той (Исус) повика при Себе Си учениците Си и от тях избра дванадесет, които нарече апостоли.“ (Лука 6:13)
Думата ученик означава някой научен или обучен. Думата апостол означава изпратен. Всеки истински последовател на Господа е бил ученик, но само дванадесетте, изпратени от Господа (плюс няколко други по-късно, включително Павел), са били апостоли. Тяхното място е било уникално по отношение на власт и служение. Те са участвали в основаването на Църквата (Ефесяни 2:20) и отдавна са починали, но милиони ученици на Господа могат да бъдат намерени и днес.
Силата за ученичество
Силата за ученичество се намира само в Бога, но достига до нас по прост начин. В привързаността има импулсивна (експлозивна, мотивираща, подтикваща) сила. Когато Божията любов влезе дори в най-тъмното сърце, се познава нова подтикваща сила и започва ученичеството. Силата, която започва ученичеството, също го поддържа. Прочетете Йоан 14-16, което е наръчник за ученичество. Ще откриете, че любовта е източникът на всичко. Светият Дух е силата, а послушанието (послушанието на Христовите заповеди) е пътят, по който Духът води ученика.
Три основни неща за ученичеството
В стремежа си да живеете като ученици на Господ Исус, ще имате нужда от три неща.
Първо, ще имате нужда от духовна мъдрост и проницателност (правилна преценка), която идва само от Писанията, където намираме Господната воля за нас. Нашата задача като ученици е (с помощта на Светия Дух) да изследваме тази воля. Това означава, че трябва да сме много добре запознати с Библиите си и внимателно да ги изучаваме.
Второто нещо е молитвата. Трябва да поддържаме дух на зависимост от Бога, който идва чрез молитва. Трето, винаги трябва да се стремим да бъдем послушни. Като ученици, нашата задача е да се подчиняваме, а не да правим нещо велико, което ние мислим, че Господ би харесал. Затова, нека отхвърлим всяка
„тежест“
, която би ни възпрепятствала (Евреи 12:1) и да помним думите на нашия Учител,
„Щом знаете тези неща, блажени сте, ако ги вършите“ (Йоан 13:17).
