Всички „едно неща“, които разгледахме – нашето спасение (едно нещо ти липсва), увереност (едно нещо знам), общение (едно нещо е необходимо) и служение (едно нещо правя) – всички те водят до радостното очакване да бъдем с Господ Исус за вечността. „Сега виждаме в огледало, неясно, но тогава лице в лице“ (1 Кор. 13:12). „Когато Той се яви, ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). В Тит 2:13, Възнесението е наречено блажената надежда на вярващия. Няма да е дълго! „Защото още малко, и Този, Който идва, ще дойде и няма да закъснее“ (Евр. 10:37). Първо Коринтяни 15:50–56 и 1 Солунци 4:13–18 ни казват, че мъртвите в Христос ще бъдат възкресени при Неговото идване, а ние, които сме живи, ще бъдем променени, получавайки прославени възкресенски тела. Заедно ще бъдем грабнати в облаците, за да посрещнем Господа във въздуха, и така винаги ще бъдем с Господа.
Желанието и очакването на цар Давид беше да живее в дома на Господа. Павел също силно чувстваше желанието да бъде със своя Спасител, когато писа: „Аз съм притиснат между двете, като имам желание да си отида и да бъда с Христос, което е много по-добре“ (Фил. 1:23). Каква благодат, че самият Господ Исус споделя това желание. Той се молеше: „Отче, желая и тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене там, където съм Аз, за да видят Моята слава, която си Ми дал“ (Йоан 17:24).
Вълнуваме ли се от идването на Господа? Живеем ли в очакване, че Той може да дойде всеки момент? Ако е така, това ще има освещаващ ефект върху живота ни (Кол. 3:1–4; Тит 2:11–13; 1 Йоан 3:3). Всички неща от времето и земята ще избледнеят, докато нашите брачни привързаности се разпалват отново.
