„Аз не съм от света.“ (Йоан 17:14)В известен смисъл не беше така. Исус не се стремеше да запази святостта Си непокътната и неопетнена, като избягваше контакт със света. Той се смесваше свободно с оживените му тълпи. Той не се мръщеше на нито едно от невинните му удоволствия; Той не насърчаваше, чрез примера Си, любов към уединението; Той не даваше никакво основание или насърчение на наранената гордост или разочарованите надежди да бягат от задълженията си; все пак, с всичко това, какъв ореол на небесност обгръщаше пътя Му през него!
„Аз съм отгоре“, се дишаше във всеки Негов поглед, дума и действие, от времето, когато лежеше в съня на невинното детство в Своята Витлеемска люлка, докато не каза: „Аз напускам света и отивам при Отца Си“ (Йоан 16:10). Той се движеше незамърсен през разнообразните му сцени, като слънчев лъч, който, каквото и да докосне, остава толкова чист, колкото когато излиза от своя голям извор.
Но макар Сам в Своята безгрешна природа да беше непобедим от изкушението — неизменно сигурен от злонамерените влияния на света — заслужава да се отбележи, като пример за нас, че Той никога ненужно не ги предизвикваше. Той знаеше съблазнителната магия, която същият свят щеше да упражнява върху Неговия народ, за когото, с трогателно съчувствие, Той казва: „Те са в света“ (Йоан 17:11). Той знаеше колко много щяха да бъдат въвлечени и уловени в неговото коварно поклонение, които, мислейки за земни неща, щяха да се стремят да утолят жаждата си от замърсени потоци!
Читателю, големият проблем, който трябва да решиш, Исус го е решил за теб — да бъдеш „в света, но не от него“. Да го изоставиш, би било изоставяне на дълга. Това би било слуги, които изоставят работата си, войници, които бягат от бойното поле. Живей в него, така че докато живееш, светът да се чувства по-добре заради теб. Умри, така че когато умреш, светът, Църквата, да почувстват твоята загуба и да ценят твоя пример! Върху неговите грижи и задължения, неговите доверия и отговорности, неговите занимания и удоволствия, напиши мотото: „Светът преминава“ (1 Йоан 2:17)!
Пазете се от всичко в света, което би довело до притъпяване на духовността на сърцето, правейки ума негоден за сериозни мисли, понижавайки стандарта на християнския дълг и предизвиквайки опасно съобразяване с неговите фалшиви нрави, навици, вкусове и принципи. Като най-добър антидот срещу любовта към света, нека вътрешният вакуум на сърцето бъде изпълнен с Божията любов. Стремете се да почувствате благородството на вашата възродена природа, че имате по-благородно наследство, за което да се грижите, отколкото преходните слави, които обгръщат неделима точка, бягащ атом.
Как мога да се смесвам с пръстта на земята? Някога „лежах между гърнетата“; сега съм „като гълъбица, чиито крила са покрити със сребро, и перата ѝ с жълто злато“ (Псалм 68:13).
Чужденец, поклонник, пришълец — „моето гражданство е на небето“ (Филипяни 3:20). Защо да копнея за лъскави почести и слави? Защо да се тревожа за усмивките на това, което не познаваше (не, което се мръщеше на) своя Господ? „Павел го нарича“, казва един стар писател, „схема (математическа фигура), която е просто понятие, и нищо по същество“ (Томас Брукс, 1608-1680).
Живейте над разяждащите грижи и тревоги на света, помнейки описанието, което Исус дава за Своите истински хора: „Те не са от света, както и Аз не съм от света“ (Йоан 17:16).
