Често разглеждаме частта от Евреи 11 като глава за героите на вярата. Там е описана вярата. Много личности като Енох, Ной, Авраам и Сара са дадени като примери за вяра за наше насърчение.
Докато преминаваме през главата, забелязваме постепенна промяна. Промяната преминава от индивиди и действия към само индивидуални имена, а след това само действия без имена. По-конкретно, в Евреи 11:32 са споменати само няколко имена без действия. След това ни е даден списък с действия на вярата без имена в стихове 33-40. Изглежда, че вниманието, отделено на мъжете и жените, постепенно намалява до точката, в която дори не се дават имена. Може би това е така, за да се съсредоточим върху Върховния пример за вяра в глава 12. Все по-малко от човека, все повече от Христос! Както каза Йоан Кръстител: „Той трябва да расте, а аз да намалявам“ (Йоан 3:30 NKJV).
Каква радост е, когато стигнем до Евреи 12:2! Нашият фокус се измества от човека към Господ Исус Христос! Четем: „Като гледаме към Исус, Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра.“ Той е над всички други, които са дошли преди Него, и Той е над всички други, които са дошли след Него. Той е както Начинателя, така и Усъвършителя на вярата!
Каква привилегия е за нас да Му отдадем слава и да не търсим слава за себе си. Всичко, което правим чрез вяра, е заради Него. Трябва да Му отдадем почит за всичко, което можем да постигнем в Негово име! Хвала на Господа!
