Когато възникнат проблеми и се чувстваме неспособни да се справим с тях, е добре да си припомним Йоан 6:6 – „Защото Той Сам знаеше.“
Разбира се, в Йоан 6 възникна нужда, защото „голямо множество Го следваше.“ Според стих 10 около 5000 – и Матей добавя „освен жени и деца.“
„Там Той пое контрола – „Защото Той Сам знаеше какво ще направи.“
Но Филип предполага, че двеста динария хляб не са достатъчни. Андрей се намесва с: „Тук има едно момченце, което има пет ечемичени хляба и две рибки“, и добавя: „но какво е това за толкова много хора?“
В този момент от историята Господ Исус даде указания: „Накарайте хората да седнат.“ Колко красиво е забележката: „А на това място имаше много трева.“ Момчето, очевидно, беше готово да предаде на Исус това, което имаше, и когато Исус благодари, Той раздаде на множеството.
Стих 12, „Когато се наситиха“ показва достатъчността на Този, Който „знаеше какво ще направи.“ Той повече от задоволява нуждата!
Измиването на краката (Йоан 13)
Отново, в трогателната сцена от Йоан 13, относно измиването на краката, имаме израза „Исус знаеше.“ стих 1.
Той „знаеше, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.“
Неговото желание за тях и за нас беше да влезем в радостта да имаме „дял с Него“, напълно свободни от оскверняващото влияние на този безбожен свят, така че да можем да познаваме и да се наслаждаваме на Неговата благословена компания и на светите съобщения, които Той предава. Общението с Отца и Сина е начинът, по който Йоан го изразява в първото си послание, със сигурност, същността на вечния живот.
Среща със Своите похитители (Йоан 18)
Още веднъж, в Йоан 18:4, имаме мисълта за Исус, Който знае. Там, защото „Исус Сам знаеше“ Той спокойно излиза да посрещне онези, които бяха изпратени да Го хванат, Той каза: „Кого търсите?“; те казаха: „Исус от Назарет.“ Исус отговори: „Аз съм“ и „те отстъпиха назад и паднаха на земята.“
Пак Той пита и пак те отговарят: „Исус от Назарет.“ Пак Господ отговаря: „Аз съм [Той], ако прочее Мене търсите, оставете тия да си отидат.“ От онези, които Отец Му даде, Той нямаше да изгуби нито един. Със сигурност, Йоан 10:11, „дава живота Си за овцете“ се вписва тук?
В това евангелие виждаме изпълнението на Битие 22:8: „И двамата вървяха заедно.“ Колко добре знаеше истинският Исаак, както свидетелства Неговият разговор с Отца: „Аз Те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша“ (Йоан 17:4).
Каква огромна дълбочина може да се намери в този, на пръв поглед, прост израз, който оглавява този текст – „Той Сам знаеше.“ Каква утеха за тревожното сърце; каква радост за обожаващото сърце, че въпреки че знаеше всичко, Той „заради предстоящата Му радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол“ (Евреи 12:2).
