Съд; Лот е избавен чрез провиденциална сила, но преминава през скръбта
Лот, в следващата глава, поради връзката си с небесния човек, пазител на Божиите съвети и мъдрост, и ходатай, сам в равнината на този свят, който е избрал, както евреите, е избавен чрез провиденциална сила; но той преминава през скръбта и понася загубата на всичко, заради което е отказал небесното състояние и е търсил земята, толкова невеж за съда, колкото и за небесното съкровище. Такова е положението на хората на вярата, когато са потънали в света на съда. Скоро изоставен на несигурността на неверието в присъствието на видим съд, той търси убежище на онова място на Авраамовото благословение, към което преди това се е страхувал да избяга, и което по-рано е изоставил заради удобството на добре напояваната равнина; но той е в нещастна тъмнина, родител на вечна трън за Божия народ. Но тази последна част е дадена само исторически, за да може Израел да знае произхода на Моав и Амон; и предоставя общ принцип за всички времена.
Така вярата имаше своето място, а светът беше осъден. Така ще бъде и в дните на Човешкия Син; но тук наследникът все още не е фактически въведен, а се очаква, и пътят на вярата, или обратното, докато Той дойде, е изобразен.
