Малахия
„Тогава онези, които се бояха от Господа, си говореха един на друг, и Господ слушаше и ги чу; така беше написана пред Него книга за спомен за онези, които се бояха от Господа и които размишляваха върху Неговото име.“ —Малахия 3:16 NKJV
Малахия, което означава „моят вестител“, ни показва окаяното самодоволно, или самозадоволено, състояние на евреите, които се бяха върнали от пленничеството във Вавилон. Тяхната енергия скоро се беше влошила до състояние на безчувствено безразличие към Божиите изисквания – състояние на самоугодие. С дълбоко умоляващи думи Бог порица грубото им презрение към Него, изразено по различни начини. И все пак с нагло предизвикателство те отговориха, сякаш бяха напълно без вина! Следователно, това беше последната Божия дума към Израел до 400 години по-късно, когато Той изпрати Йоан Кръстител. Израел, отказвайки да слуша Бога, щеше да пожъне горчивите резултати от своя презрително арогантен избор.
И все пак колко скъпоценно е, че все още имаше такива, които в сърцето си „се бояха от Господа“, макар очевидно само малка част от остатъка, който се беше върнал в Юдея. Не им е дадено отличително име, защото Господното име беше скъпоценно за тях. Тези индивиди често си говореха един на друг за Божиите неща, и това беше наслада за Неговото сърце. Той ни уверява, че не е забравено, а е записано в „книга за спомен.“
Колко подходящо е, че тази последна книга от Стария Завет показва Йехова загрижен не само за действията, но и за мислите и мотивите на сърцата. На тези верни беше обещано изгряването на „Слънцето на правдата“ (Малахия 4:2), което говори за Христос, Който тепърва ще дойде в сила и велика слава.
Тази колона е взета от книгата: „Библията, нейните 66 книги накратко.“ Тя е достъпна за закупуване от Believers Bookshelf USA и Believers Bookshelf Canada.
