МАЛАХИЯ: Славна лъч на похвала
Книгата на Малахия дава много точна картина на Божия народ днес. Но как е възможно това, след като книгата е написана около 400 г. пр. Хр., изброявайки Божиите оплаквания срещу плачевните действия и нагласи на Неговия избран народ от онова време? Отговорът е доста прост: Това е Божието Слово, което винаги е актуално!
Тази последна книга от Стария Завет е написана от Божия свят вестител чрез Неговото вдъхновение. Името Малахия означава „моят вестител“. Наблюденията, записани от пророка, потвърждават, че Бог продължава да наблюдава дейностите на всеки на земята (Битие 6:5,8; Псалми 53:2). Той не само наблюдава, но и записва действията на онези, които Го пренебрегват, както и на онези, в които Той може да се радва. Това е полезно за нас като строго и свято послание за доктрина, изобличение, поправяне и наставление в праведност (2 Тимотей 3:16).
Въпреки че по-голямата част от тази кратка книга не е комплиментарна, сияе славен лъч на похвала за едно скъпоценно дело, което Го вълнува! Какво беше това просто дело? „Тогава онези, които се бояха от Господа, често говореха един на друг.“ Какъв беше Божият отговор? „И Господ чу и го послуша.“ Как Той показа голямото Си удоволствие от този диалог? „Книга за спомен беше написана пред Него за онези, които се бояха от Господа и които мислеха за Неговото име“ (Малахия 3:16 KJV). Фактът, че Бог забеляза онези, „които се бояха от Господа и често говореха един на друг“, показва, че Той разпознава малките острови на вярност в езерото на безразличието, което се влива в морето на бунта.
Преди около 6000 години Господ ни създаде със „свободна воля“. Можем или да изберем да Го обичаме, или да се отвърнем. Бог е любов (1 Йоан 4:16) и Той показва Своето удоволствие във всеки съзнателен акт на почит, извършен от онези, които Го намират за скъпоценен. Думите на нашия Господ Исус Христос потвърждават тази предпоставка, тъй като Той каза, че Отец търси истински поклонници, които ще Му се покланят „в дух и истина“ (Йоан 4:23-24). И със сигурност, ако ангелските множества трябва да Му отдават почит (Евреи 1:6), и те със сигурност го правят (Исая 6:3), тогава Господ също го очаква от човека (Откровение 13:8). Това определено и универсално ще бъде направено в скорошен ден (Филипяни 2:11).
Междувременно, в това настоящо време на църковен упадък и разпад, Господ намира удоволствие в онези, които се боят (имат страхопочитание, любящо уважение) от Него – заемайки мислите си с несравнимото, скъпоценно име на Господ Исус Христос и говорейки за Него помежду си и на другите. Такива действия стоплят Божието сърце.
Това прави този стих толкова специален – лъч на насърчение в една иначе мрачна, обвинителна книга. Отрицателните неща, записани от вестителя, трябва да ни събудят! Нека този стих ни насърчи да говорим често за Него.
Състоянието на Църквата
- Само един от четирима вярващи в САЩ, които посещават църква, казва, че когато се покланят на Бога, очакват Той да бъде основният бенефициент на тяхното поклонение. Повечето хора казват, че очакват да получат най-много от преживяването (виж Малахия 1:7-8, 13).
- Само 9% от всички новородени възрастни имат библейски мироглед – което означава, че по-малко от един на десет християни на възраст 18 или повече години вярва, че съществува абсолютна морална истина, разбира, че тя се съдържа в Библията и притежава шепа основни вярвания, които отразяват такава истина (виж Малахия 2:7-9).
- Християните, които посещават църква, даряват средно около 3% от доходите си – и се чувстват доволни от своята „жертвена“ щедрост. По-малко от един на десет даряват поне 10%, въпреки че повече от една трета твърдят, че го правят (виж Малахия 3:8-9).
- Вероятността за развод на женена двойка, която е новородена и посещава църква, е същата като на двойка, която не е ученик на Христос (виж Малахия 2:14-17). Със сигурност тези статистики са по-лоши сега, отколкото бяха през 2005 г.
Източник: „Революция“ (Tyndale House Publishers 2005), християнски социолог Джордж Барна
