Поредица – февруари 2024 г. – Списание „Благодат и истина“
Библейски герои Извлечения от Стария Завет,Част 11
Маноа и жена му И Ангелът Господен му каза: „Защо питаш за името Ми, като то е чудно?“ Тогава Маноа взе козлето с хлебния принос и го принесе на Господа върху скалата. И Той извърши чудно нещо, докато Маноа и жена му гледаха. —Съдии 13:18-19
Чудесни събития Раждането на Самсон беше Божие дело, защото майка му беше бездетна. Но един божествен Вестител дойде да ѝ каже, че ще роди син, който ще бъде назарей на Бога, тоест човек, изцяло посветен на служението на Господа (виж Чис. 6). Освен това, Ангелът каза, че синът ѝ ще „започне да избавя Израил от ръката на филистимците“ (Съд. 13:5).
Във всички тези отношения Самсон, колкото и слаб да беше сам по себе си, е предобраз на нашия Господ, Който:
По чудотворен начин се роди от дева Мария.
- Като назарей, беше посветен на Бога през целия Си живот тук на земята.
- Избави Своя народ от силите, които го държаха в плен.
- Този паралел е оправдан от други важни събития в живота на Самсон, но, разбира се, личните недостатъци на този съдия не трябва да се разглеждат в тази връзка. Неговата победа над ревящ лъв говори за победата на Христос над Сатана (1 Пет. 5:8). По същия начин, по който Самсон даде на родителите си от храната, която излезе „от ядещия“ – нещо сладко, което излезе „от силния“ – така Господ споделя славните резултати от Своето дело с нас (Съд. 14:9). Поражението на Самсон над повече врагове в смъртта му, отколкото в живота му, е още едно позоваване на триумфа на Христос на кръста на Голгота (16:30).
Чудесното раждане на Самсон ни напомня и за Исаак – роден от Сара, която беше бездетна. ГОСПОД каза за раждането на Исаак: „Защо Сара се засмя, казвайки: „Наистина ли ще родя дете, след като съм стара?“ Има ли нещо твърде трудно [буквално, „твърде чудно“] за ГОСПОДА?“ (Бит. 18:13-14).
Говорейки за чудото на девственото раждане на Месията, напомням ви, че самото първо от Неговите имена, споменато от пророка, е „Чуден“ (Ис. 9:6). „Словото стана плът и живя между нас“ (Йоан 1:14). Христос прие плът и кръв заради Своите братя (Евр. 2:14). Това е неизразима тайна и ще бъде причина за вечно поклонение. Христос стана Човек, за да спаси хората, да ги обедини със Себе Си и да ги доведе до слава. Как можем някога да Му благодарим за това!
Неговата жертва е чудна Обаче не само раждането на Христос ни изпълва с удивление, но още повече Неговата жертва. Той се роди от Духа: „Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светият, Който ще се роди, ще се нарече Син Божий“ (Лука 1:35). С оглед на Неговото служение тук на земята Той беше също помазан с Духа и със сила (Деян. 10:38). Но в края на живота Си Той принесе Себе Си чрез вечния Дух без петно на Бога (Евр. 9:14). Всеизгарянията и жертвите за грях не можеха да угодят на Бога, но принасянето на тялото на Исус Христос веднъж завинаги, го направи (10:5-10).
Научаваме още един урок от историята на Маноа и жена му относно тази чудна жертва. Всеизгаряне и хлебен принос бяха принесени на Господа върху скала (Съд. 13:19). Хлебният принос беше направен от фино брашно, което беше смесено с масло и помазано с масло (Лев. 2). Той символизираше чистата човешка природа на нашия Господ.
Всеизгарянето обаче беше кървава жертва (Лев. 1). Това ясно говори за Неговата смърт за слава и чест на Бог Отец. И двете приношения бяха сладко благоухание за Господа. Също така, и двете говорят за нашия Спасител, както виждаме в Ефесяни 5:2:
Хлебен принос – „Христос също ни възлюби и предаде Себе Си за нас, принос…“
- Кървав принос – „…на Бога за благоуханна миризма.“
- Това е принос, който е непостижим за човека. Жертвата на Христос за нашите грехове беше едновременно всеизгаряне, което се издигна до Бога за благоуханна миризма. Докато Той трябваше да бъде изоставен от Бога на кръста, когато зае нашето място в съда, все пак Той беше Този, в Когото Отец беше благоволил (Мат. 3:17). През тези тъмни часове на Голготския кръст Той отрази чудната Божия любов, справедливост и святост.
Интересно е да се отбележи, че Маноа принесе младо козле. Това понякога беше жертва за грях в Стария Завет, но той го принесе на Бога като всеизгаряне. Всеизгарянето беше свързано с хлебен принос (Съд. 13:16,19). Когато Христос изля душата Си до смърт, това беше от безкрайна стойност за Бога. Защото този свят, смирен Човек не само прослави Бога през живота Си тук на земята, но Той също желаеше да Го прослави със Своята смърт. Какъв чуден Спасител, Който не само задоволи нашите нужди, но в същото време удовлетвори всички Божии праведни изисквания!
Неговото завръщане на небето е чудно Друго чудно нещо, което се споменава в тези стихове, е чудото, което беше извършено от Ангела на ГОСПОДА. Този Вестител беше старозаветното представяне на Господ Исус Христос (виж Мал. 3:1). Докато пламъкът се издигаше от олтара към небето, Той се възнесе в пламъка на огъня. Не само името на Ангела беше чудно, но и Неговото поведение: Той извърши чудно нещо, докато Маноа и жена му гледаха (Съд. 13:18-19). С други думи, Той действаше в съответствие с чудната тайна на Своята личност.
Това чудо е знак, който ни учи, че, принесъл Себе Си без петно на Бога, Христос се възнесе нависоко по силата на Своята жертва. Той сега седи отдясно на Величието нависоко! Този, Който слезе, е също Този, Който се възнесе далеч над всички небеса (Йоан 3:13; Еф. 4:9-10). Кой е способен да проумее чудесата на Неговата личност? Като Човек, Той се завърна на небето и беше увенчан със слава и чест. Неговото прославяне на небето беше праведният отговор на Бога на Неговото унижение тук на земята.
Когато размишляваме върху тези неща, единственият подходящ отговор за нас е да се поклоним в нозете Му. Точно като Маноа и жена му, ние ще бъдем дълбоко развълнувани от това, което сме видели. Ще коленичим пред нашия Господ, за да Му се поклоним и да Му отдадем сърдечна почит. Изглежда, че Маноа не е разбирал толкова много от Божиите милостиви намерения, колкото жена му, която е имала повече духовно прозрение. А ние? Когато съзерцаваме чудесата на делото и личността на Христос, заемаме ли мястото на интелигентни поклонници?
В Псалм 118:22-23 четем за чудото на възвисяването на Господ Исус Христос: „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла. От ГОСПОДА стана това; чудно е в очите ни.“ Веднъж отхвърленият Христос, Който принесе Себе Си и се наведе до дълбините на смъртта, е възвисен от Бога и „увенчан със слава и чест“ (Евр. 2:9). Той е Крайъгълният камък, в Когото сме се доверили. Той е Скалата, върху която се гради Църквата като духовен дом.
Това е великото чудо на Божията благодат, което Той извършва в наше време. И в съответствие с думите на псалмиста, можем само да признаем, че Той е направил всичко това според чудните съвети на Своята воля. Чудно и удивително е в очите ни. И ние очакваме скорошния ден, когато ще Го видим такъв, какъвто е, и ще се поклоним в нозете Му.
От Хюго Бутер (адаптирано)
Търсете Част 12 от тази поредица следващия месец.
Маноа и жена му се бояха от Господа, слушаха гласа Му и си говореха един на друг (виж Мал. 3:16). Те са като онези, които чакаха истинския Месия, Спасителя да дойде, и други от бъдещия остатък, които, преминавайки през скръбта, ще следват пътищата на праведността, чакайки своя Цар. Това, което характеризира остатъка по всяко време, е назарейството – пълно отделяне за Господа. Жената на Маноа трябваше да поеме назарейството, защото тя беше съдът, избран от Бога, за да представи на народа обещания избавител. С други думи, назарейството на Самсон включваше това на майка му. За да се отдаде почит на този избавител на Израил, беше необходимо неговите свидетели да носят отличителните белези на неговия собствен характер пред очите на всички. Това е вярно по всяко време. Прилагайки този урок към нас, ако не проявяваме Христос тук долу в Неговия характер на пълно отделяне за Бога, ние не сме свидетели за нашия Спасител. След като Христос е дошъл, постоянното отделяне трябва да характеризира светиите, както и Господа; и колкото повече се увеличава разрухата или отклонението от Божиите пътища, толкова по-очевидно ще стане това. —Анри Л. Росие, Размишления върху книгата Съдии (адаптирано)
