Познавате ли родители, които не се радват на снимки на децата си и не обичат да ги показват на приятелите си? В още по-голяма степен Бог се радва на Своя възлюбен Син и обича да ни Го показва от всеки ъгъл и при всеки повод. Имаме съвършения живот на Христос, смъртта Му на кръста и възкресението Му в Евангелията. Имаме Го, работещ чрез Своите служители в Деянията, прославен в Посланията, и като върховен Победител и Съдия в Откровението. Старият Завет изобилства от пророчества, които сочат към Него. Той ни дава и много образи и сенки, представяйки Го пред очите на сърцето ни отново и отново. Всъщност, за внимателния читател е трудно да намери страница, където да няма някакво позоваване на Него, било то очевидно или скрито.
Книгата Естир, където Бог не е позволил да се появи Неговото име, нито каквото и да е позоваване на молитва, не е изключение от това. Когато разглеждаме тази книга, първата ни мисъл е за красивата еврейска девойка, която става царица на Персия и героично моли за живота на своя народ. Но има и друг герой в тази кратка история. И този герой, подобно на повечето библейски герои, в малка степен отразява нашия Господ Исус Христос. Нека разгледаме Мардохей като картина на Христос в Неговото отхвърляне тук на земята и Неговото скорошно възвисяване.
Срещаме Мардохей във втора глава. Хронологично, тази книга се вписва в 40-годишния промеждутък между Ездра 6 и 7. Докато Ездра и Неемия се занимават с историята на еврейския остатък, който се завръща от вавилонския плен, книгата Естир е завладяваща история за някои от онези, които не се завръщат. Бог не се идентифицира открито с тях – Той ги нарича „Ло-Ами“ (Не Мой народ) в Осия 1:9 – но Неговото око винаги е върху тях, и Павел казва „те са възлюбени заради бащите“ (Римляни 11:28 NKJV).
Добър
След като Мардохей ни е представен като вениаминец от пленничеството, веднага виждаме неговата доброта. Той е отгледал Естир (Адаса), своята осиротяла братовчедка, като своя собствена дъщеря. Връзката им е любяща, защото когато тя е отведена, за да бъде представена на царя, Мардохей ежедневно идва толкова близо, колкото му е позволено, за да научи за нейното благополучие. Естир отвръща, като се подчинява на указанията на Мардохей да не разкрива своята националност и семеен произход, точно както е правила, когато е била още у дома с него.
Докато четем Евангелията, виждаме нашия благословен Господ, белязан от чудно състрадание и доброта. Той посрещаше всяка нужда, която срещаше. Той докосваше прокажени, държеше деца, позволяваше на известна грешница да измие нозете Му със сълзите си, отделяше време да докосне сърцето и съвестта на самарянка, грижеше се за нуждите на майка Си, докато беше на кръста, и по всякакъв начин показваше любов към бедните и нуждаещите се.
Верен
В Естир 2:21-23 виждаме верността на Мардохей по отношение на царя. Няма значение, че царят е бил персийски монарх. Няма значение неговият неморален характер. Той е бил царят, когото Бог е поставил на трона. Когато Мардохей разбрал, че царят е в опасност да бъде убит, той го информирал чрез царица Естир. Въпросът бил разследван и справедливостта била изпълнена върху виновните. Лоялната служба на Мардохей към царя била надлежно записана, но не била възнаградена. Вместо това, Аман Агагец, от царското семейство на наследствените врагове на Израел, амаличаните, е повишен до главен министър на царя.
Нашият благословен Господ също беше примерен в отношенията си с управляващите власти по време на земния си живот. Когато беше обвинен в извращаване и разбунване на нацията и забраняване на плащането на данъци на Цезар, Той беше намерен без вина както от Пилат, римския управител, така и от Ирод, еврейско-идумейския марионетен цар. Той се подчини на несправедливостите, извършени срещу Него, без да отвръща с обиди или заплахи, но се предаде на Този, Който съди праведно (1 Петър 2:23). Бог е записал Неговата вярност с чудесни подробности. Въпреки че враговете на Бога и Неговия народ сега са на власт, и Човекът на греха ще управлява с най-висша власт по време на Скръбта, Бог публично ще възнагради Господ Исус в бъдещ ден.
Състрадателен
Заплахата за унищожение на еврейския народ в цялата Персийска империя беше пряко следствие от действията на Мардохей в съответствие с Божията воля, като отказа да се поклони на Аман. Бог се беше заклел да воюва с Амалик завинаги и беше наредил на Своя народ да не забравя това (Второзаконие 25:17-19). Верността на Мардохей към Бога донесе омразата и враждата на Аман върху него. В Откровение 12 виждаме, че закоренялата враждебност на Сатана срещу Израел, жената, която роди мъжкото дете, е мотивирана от омразата му към Христос, Който е предопределен да управлява света.
Когато беше издаден указът за изтребване на евреите, това им донесе голямо страдание. Виждаме Мардохей с разкъсани дрехи, в чувал и пепел, плачещ горчиво, споделящ тяхното страдание. За нашия Господ също четем: „Във всяко тяхно страдание Той страдаше“ (Исая 63:9). Виждаме Го да плаче над Йерусалим в Евангелията, знаейки какво огромно унищожение ще сполети този народ. Той не се радваше над тях, въпреки че това щеше да се случи, защото те Го отхвърляха. И до днес, от славата, Той силно чувства всичко, което се прави на Неговите хора в човешката омраза към Него. Това се вижда в Деяния 9:4, когато Той извика от небето: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“
В тези изключително неблагоприятни обстоятелства Мардохей насърчи и посъветва Естир да направи това, което в крайна сметка донесе избавление на евреите. Той пости за Естир и вероятно също се молеше (въпреки че молитвата не е спомената). Нашият Господ прави още повече. Той е нашият Велик Първосвещеник, Който ни укрепва и дава милост и благодат за помощ в нужда. Ние гледаме към Него, докато тичаме в житейската надпревара, защото Той Сам е завършил надпреварата. Той ни е дал Своето Слово, за да ни води, и обещава мъдрост, ако я поискаме с вяра (Евреи 4:14-16; 12:1-2; Йоан 17:14; Яков 1:5). Какъв Спасител имаме!
Преследван
В злобната си омраза срещу Мардохей, Аман построи 75-футова бесилка, на която планираше да обеси Мардохей, след като получи разрешението на царя. По Своя чуден начин Бог осуети плановете на Аман, карайки го да разкрие злобата на сърдечните си желания. Мислейки, че той е този, когото царят се радва да почете, той поиска да бъде разведен през градския площад, яхнал царския кон, облечен в царски одежди и възвестен от един от най-благородните царски принцове. Човекът на греха, който тепърва ще дойде, ще направи още повече, защото той „се противи и се въздига над всичко, което се нарича Бог или което се почита, така че сяда като Бог в Божия храм, показвайки себе си, че е Бог“ (2 Солунци 2:4).
Чрез смелостта и стратегията на Естир и чудния начин, по който Бог съчетаваше малките детайли за добро, злодейският план на Аман беше победен и Мардохей и евреите бяха спасени от унищожение. Но нашият Господ не избегна смъртта, уредена за Него от зли хора. За разлика от Аман, Той не се стремеше към слава за Себе Си. Вместо това, Той „се смири, като прие образа на слуга и стана подобен на човеците... смири Се и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст“ (Филипяни 2:7-8). Тази „чаша“ не можеше да Го отмине, ако Бог щеше да ни спаси на праведна основа.
Почетен
Мардохей сега беше издигнат до голяма почит и власт. На Господ Исус ще бъде дадено още по-голямо място. Естир разкри тяхната връзка. Божият земен народ един ден ще разпознае и ще разкрие своята връзка със Спасителя, Този, когото някога отхвърлиха. Мардохей беше назначен за главен министър и му беше поверен царският пръстен. Тогава той успя ефективно да преодолее указа, който Аман беше издал срещу евреите, обръщайки го срещу техните врагове. Той „излезе от присъствието на царя в царски одежди от синьо и бяло, с голяма златна корона и дреха от фин лен и пурпур“ (Естир 8:15). Той упражни пълна присъда над дома на Аман. В крайна сметка той и Естир учредиха възпоменателен празник, за да отбележат това велико избавление, дадено от Бога.
Докато нашият Господ е възкресен от мъртвите и възвишен от дясната ръка на Бога в небето, публичното показване на Неговата слава тепърва предстои. Неговото идване за Своите (Грабването) е тайно и няма да бъде свидетелствано от невярващия свят. Но когато Той се завърне, „пътувайки във величието на Своята сила“ (Исая 63:1), „всяко око ще Го види, дори и тези, които Го прободоха. И всички племена на земята ще плачат заради Него“ (Откровение 1:7). Псалм 110 ни разказва за онзи ден, когато Бог ще направи враговете Си Свое подножие, когато Неговият народ ще бъде доброволци в деня на Неговата сила, когато Той ще екзекутира царе в деня на Своя гняв. Неговият народ ще се радва. Докато Пурим, празникът, установен в Естир 9:20-26, не е строго картина на Господната вечеря, християните днес имат привилегията да показват Неговата смърт в тази Вечеря, докато Той не дойде за нас.
Възвишен
Последната глава на Естир ни показва величието на Мардохей, след като вълнението е отминало. Човекът – който нежно е отгледал осиротяла роднина като своя собствена дъщеря, който лоялно е служил на царя, който вярно е подчинявал на своя Бог, който тъжно е споделял опасенията на своя народ, който мъдро е съветвал царица Естир и който праведно е триумфирал над враговете си и е избавил своя народ – е издигнат до позиция на величие от царя. Той управлява мъдро и добре, „търсейки доброто на своя народ и говорейки мир на своите сънародници“. Той е не само почитан от царя, но е и „велик сред евреите и добре приет от множеството на своите братя“ (Естир 10:3).
И не е ли нашият благословен Господ също така доказал Себе Си достоен за всяка чест, която Бог може да даде? Както посочва Исая 11, в идващото Хилядолетие Той ще бъде почитан и възвишен от Бога и приет от Своите еврейски братя. Той ще управлява в правда. Злото ще бъде потиснато. Околната среда ще бъде почистена. Всичко ще бъде мир. Дори хищните и отровни зверове вече няма да вредят. И в крайна сметка Той ще предаде това „царство, което никога няма да бъде разрушено“ (Даниил 2:44) „на Бога Отца, когато сложи край на всяко управление и всяка власт и сила“ (1 Коринтяни 15:24). Какъв ден ще бъде това! Какви славни неща ни представят тези предзнаменования в книгата Естир!
От Юджийн П. Ведър, младши.
