Обратно към статиите

Отваряне на Писанията: Служението на Павел в Солун

Алфред Бутер
5.05.2025 г.
24 Мин. четене

– лекар, надежден историк и съработник на – е написал Евангелието според и . Той е допринесъл с повече думи за Новия от всеки друг негов писател и е използвал специални термини и изрази, за да опише служението на . Тези двама служители са имали отлични взаимоотношения, тъй като и двамата са били посветени да почитат своя небесен .

Трябва да обърнем специално внимание на внимателно подбраните думи на , защото е великият Говорител. Той е изпратил Петър и , както и много други, да говорят, свидетелстват, поучават, насърчават и увещават хората. е записал тези неща за полза на всички вярващи. продължава Своето дело днес чрез писаното Слово и Божия Дух.

Нека накратко разгледаме някои подробности за това как Божието Слово е било съобщавано и приемано, извличайки практически уроци от ключови изрази в . Контекстът, Деяния 16–18, описва второто мисионерско пътуване на . По на пътуването славата на е била показана в представянето на Божието Слово и в неговото въздействие. Имало е две реакции към посланието за Месията: приемане чрез вяра () или отхвърляне на и Писанията (). През цялото , докато е служил със Словото, прославеният Месия е действал в него и в неговата аудитория, и Той прави същото в хората днес.

Някои ключови изрази

Следващите ключови думи демонстрират важността на писаното Слово и неговите ефекти:

  • Да разсъждаваш – Интерактивно изучаване, задаване на въпроси и отговаряне на тях ();
  • Да отваряш – Писанията са съкровищница, която трябва да бъде отключена и отворена (ст.3);
  • Да представяш – Даване на основни доказателства, че наистина е Месията според Божието Слово (ст.3);
  • Да прогласяваш – Публично обявяване, че от е Месията (ст.3);
  • Да бъдеш убеден – Вярата, основана на Божието Слово, води до убеждение, до убеждаване чрез дело на Светия Дух, което води до публично идентифициране с (ст.4);
  • Да приемаш – Подчертаване на приемането на Писанията с вяра и с отворени сърца (ст.11);
  • Да изследваш – Ежедневното четене на Божието Слово дава проницателност за оценка на проповядваното (ст.11);
  • Да вярваш – Доверяване на Словото (ст.12), тъй като вярата се изразява в ().

1. Разсъждаваше с тях от Писанията

„И , по обичая си, влезе при тях и три съботи разсъждаваше с тях от Писанията“ ( NKJV). Апостолът обикновено отиваше първо при юдеите () и им представяше Писанията. В този контекст често използва „да разсъждава“ (гр.: dialégomai), понякога превеждано като „да изнася лекции“. 1 То предава идеята за диалог или дебат. В своите взаимодействия с хората в синагогата обикновено цитираше от гръцкия превод на Стария . Той не основаваше аргументите си на човешки традиции, равински тълкувания или други източници, въпреки че понякога цитираше от тях. В крайна юдеите бяха народът на Книгата, така че имаше смисъл да се използват Писанията с тях.

Когато се обръщаше към невярващи , първоначалният подход на беше различен. Изправен пред езическа тълпа по на първото си пътуване (), не използва Писанията за Месията, нито когато говореше на философите в (). Те нямаха познания за Божието Слово. В тези ситуации апостолът използваше библейски аргументи, свързани със Създателя, защото всяко човешко същество има способността да даде на своя Бог-Създател ().

В своите взаимодействия с юдеи и прозелити2 в синагогите следваше модела на , тъй като Той често се позоваваше на Писанията (вижте ). След възкресението Си разсъждаваше с двамата от и с Единадесетте в (), показвайки как Писанията говорят за Него. Примерът на показва правилния подход.

„Писание“ (гръцки: graphē) се среща пъти в Деяния, в единствено или множествено число (, ,35, ,11, ,28). Важността на Писанията често се подчертава дори при представянето на добрата новина (вижте ; ).3

2. Отваряше Писанията

Глаголът „отварям“ – на очи, уши или – освен буквалния си смисъл, има символичното значение на отваряне на . Тоест, да се даде възможност на някого да разбере. В отношение към отварянето на Писанията, това означава да се разкрие скритото или неясното. В зависимост от контекста си, глаголът dianoígō 4 означава да се отвори напълно, да се обясни или тълкува. В използва специално на този сложен глагол, за да покаже продължителен процес, както е правил, когато е „отварял“ Божието Слово през три последователни съботни дни. Това предполага продължителен процес на отваряне5 на Писанията в силата на Светия Дух.

3. Смъртта и , доказани от Писанията

Третата ключова в служението на в беше „доказвам“. пише, че „доказваше, че трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и казваше: „Този , Когото ви прогласявам, е “ ( ESV). Глаголът „доказвам“ в началото на стих 3 може да бъде преведен и като „представям“, „поставям пред“, „поверявам“, „доверявам“, „разполагам“ или „препоръчвам“.6 използва същата коренна форма (гр.: títhēmi), но с различен префикс „екс“, означаващ „от“, за обяснението на Прискила и на пътя на Господа на от Писанията (). Той също така го прави за обясненията на пред юдейските водачи в () и за дискусиите на Петър с юдейските водачи в ().

В използва тази специфична коренна форма (títhēmi), заедно с префикса „пара“, за да подчертае, че е полагал доказателства от Писанията. В своето изложение апостолът е установил солидна , от която е можел да черпи съществени аргументи и неопровержими заключения относно Месията. Същият глагол може да бъде преведен и като „демонстрирам“, и го е използвал, за да обобщи накратко случилото се. Дискусиите на с юдеите в (ст.2) са могли да продължат доста дълго . Апостолът е успял да покаже, че аргументите му се основават на Писанията, а не на различни равински теории.

Равините се опитваха да изяснят пророчествата за страданията на Месията и други пророчества относно Неговата слава, като твърдяха, че трябва да има двама Месии: „Месия Бен Йосиф“ – страдащият Месия, и „Месия Бен “ – славният и царуващ Месия. Пророците се бореха с този привиден парадокс, но им беше разкрито, че Писанията се отнасят до две различни идвания на един и същ Месия (1 Петър ). Петър също пише, че ангелите, като очаровани наблюдатели, са силно заинтересовани от тези неща, въпреки че нямат пряко участие в тях (ст.12; вижте ).

Поради човешка грешка и закоравяване, дори на сърцата на учениците, им обясни, преди и след възкресението Си (), че Той ще пострада, ще умре и ще възкръсне, и само по този начин в крайна ще влезе в Своята слава. В деня на Неговото ангелите потвърдиха същото ().

следваше примера на своя Учител и успя да докаже, че трябваше да страда, да умре и да възкръсне от мъртвите според Божия план. След това обясни, че е Месията. , докато беше на земята, беше показал по много начини, че Той е Месията. Той даде достатъчно доказателства, за да потвърди това, предизвиквайки и изобличавайки заблудите на различни равински теории. Въпреки това, всички доказателства бяха отхвърлени и поради това закоравяване (виж ), каза на хората от Неговото , че няма да Го видят отново, докато не Го посрещнат, когато Той се върне (; виж ; ).

Въпреки тяхното отхвърляне, Божията програма беше изпълнена () и след възкресението и възнесението на нашия , Той изпрати Светия Дух от небето (ст.33). Божият Дух, от името на прославения Месия, чрез учениците, представи второ предложение за Божията благодат на нацията, въпреки че те бяха отхвърлили своя собствен Месия. За съжаление, това предложение също беше отхвърлено, кулминирайки в пребиването с камъни на (Деяния 7). Светият Дух обаче продължи да свидетелства на избрания народ в много синагоги, дори далеч от . Той направи това чрез , бившия гонител, когото беше призовал след втория национален отказ. Този предишен противник беше станал Христов и сега ясно потвърди, че е Божият Син и Месия (,22). представи по същество същото послание, което беше провъзгласил на земята, както е обобщено в Евангелието на Йоан: „А тези са написани, за да повярвате, че е , Синът Божий, и като вярвате, да имате в Неговото име“ (). обобщи посланието на в три точки: страданията на , Неговото и Неговата идентичност като Месия. След като установи библейското описание на Месията, потвърди, че тези неща са се изпълнили в личността и делото на .

4. Прогласен според Писанията

Глаголът „прогласявам“ означава публично , каквото , вестителят на идващия , беше дал по на своето . Някои превеждат този глагол като „проповядвам“, което ни кара да мислим за проповед, но „прогласявам“ означава нещо повече.

сега, в резултат на Своето от мъртвите, има всички права на небето и на земята, защото Му е дадена всяка власт (; ). Затова прогласи, че е , Божият Помазаник. „Прогласявам“ се отнася до публичното обявяване на Христовата власт и предполага предизвикателството да се признае или приеме тя. Правата на някога отхвърления от , Който сега има цялата власт, трябва да бъдат приети. Никое човешко същество не е освободено от това задължение и дори падналите ангели ще трябва да го признаят и публично да изповядат, че е (). Всички вярващи могат да почитат по на Неговото отхвърляне, като се подчиняват на Неговите права и ги прогласяват, въпреки че Той все още не е публично уважаван от този свят или от Неговия народ.

5. Убедени от Писанията

В резултат на служението на в , редица евреи в синагогата бяха убедени или склонени, както и множество богобоязливи хора, посещаващи синагогата, някои от които бяха прозелити (). Към тях се присъедини и трета група: , много от които бяха видни жени, които се обърнаха към Бога от своите идоли (). Същият отговор се случи по на първото мисионерско пътуване на , когато мнозина бяха „убедени“ ( NKJV). използва глагола „убеждавам“ (гр. peíthō), когато посочи тези противоположни резултати: еврейските противници успяха да убедят тълпите срещу и (), докато положителните ефекти от служението на надделяха. Случаят беше същият по на по-късното посещение на в (,4) и неговото трето мисионерско пътуване (). В големия смут в , делото срещна голяма враждебност, тъй като бяха изказани обвинения, че много хора са били убедени от и християните (ст.26).

ти, скъпи читателю? Има нужда да бъдеш убеден. Помислете за много по-късно , след пристигането на като затворник в , той продължи същия подход, който беше следвал по-рано, опитвайки се да убеди или склони еврейските водачи да повярват в Месията. Той използва Стария като своя и отново имаше забележителна разлика в резултатите, в зависимост от това дали имаше вяра у слушателите да приемат посланието (). Няколко години по-рано, Агрипа, който беше полуевреин, не беше убеден, защото не искаше да стане християнин (, виж ; ). Правилният вид убеждение, на това да бъдеш убеден,7 е свързан с вярата (). Агрипа обаче не повярва, защото се довери на собствените си разсъждения. Вярата означава да се довериш изцяло на Бога. свързва убеждението и вярата с доверието в Бога, увереност и зависимост, демонстрирани в нашия , докато беше на земята. Истинската вяра и вървят заедно (, ).

В резултат на служението на в , някои от евреите повярваха, както и „голямо множество от благочестиви , и немалко от видните жени“ (). Същият стих казва, че те „се присъединиха към и “, което означава, че хора от тези три групи, които повярваха, бяха кръстени и станаха на (). Това обаче доведе до силна съпротива от на невярващите евреи, подбудени от или ревност (, виж , , ; ; ; ). Опитвайки се да намерят и , те нападнаха къщата на , защото той беше приел 8 тези чужденци. Не ги намирайки, разгневените евреи хванаха и някои от вярващите и ги завлякоха пред местните власти или градски служители (гр. polytárchas). Този термин е използван особено в , което показва щателния начин на записване на . , който беше домакин на (), беше елинистичен евреин, чието име е свързано с еврейското име Навин и може да е бил роднина на (). Тъй като вероятно е бил домакин и на зараждащата се , той е бил обвинен пред магистратите, заедно с няколко братя – всички нови вярващи (; виж 1 Солунци 1–2).

Изведени пред народа (гр. dēmos)9 вярващите бяха обвинени от своите противници, че са част от бунт срещу , под ръководството на „тези хора, които са преобърнали света10 с главата надолу“ ( ESV). В съдебен смисъл, това бяха фалшиви обвинения, но имаше известна в тях от морална гледна точка. Добрата новина предполага отхвърляне на това, което е и представлява първият човек, преди да се въведе това, което е добро и ново, свързано с Втория Човек (виж ). На мястото на и неговата паднала , евангелието представя „друг Човек“ и това, което е свързано с Него, което означава преобръщане на нещата с главата надолу и с главата нагоре.

Освен това, обвинението от беше смесица от и лъжа, както винаги е случаят с това, което прави врагът. Християните не нарушаваха указите на , нито започваха бунт под друг . Това би било подстрекателство, за което беше фалшиво обвинен пред (). Обвинението беше правилно в смисъл, че християните наистина принадлежат на друг ,11 – но не в смисъл, че започваха бунт срещу императора (виж също ; ). Един ден, много скоро, Царят по Божието ще подреди всичко. Всъщност, Той ще преобърне нещата с главата надолу, за да подчини всичко и всички на Бога.

Междувременно, противниците в бяха казали достатъчно, за да смутят множеството и местните власти (). В Своята милост, бдеше над и християните, така че не им беше причинена никаква реална вреда (ст.9). Условията на гаранционния депозит, който и другите трябваше да платят, най-вероятно означаваха, че и трябваше да напуснат и да стоят далеч от района. Поради това, вярващите ги изпратиха, и те пътуваха през нощта за тяхна безопасност (ст.10).

6. Радостно приемане на Писанията

Противопоставянето на представянето на Божието Слово от накара апостола и неговите спътници и да пътуват до Верия (ст.10). Там Бог показа, че разпространението на Неговото Слово не може да бъде спряно (помислете за , , ; ). Преди това, след смъртта на , беше започнало жестоко гонение, но то доведе до по-нататъшно на семето на евангелското послание. Една от причините, поради които допусна това гонение на новите вярващи в , беше, за да достигне посланието и до други места. Друга цел може да е била да накара новите вярващи да се уповават на Господа и да ги накара да растат (; ).

Във всеки случай, и неговите спътници пристигнаха във Верия, на около 50 мили югозападно от , където той отиде в синагогата според обичая си. Повечето от евреите в се противопоставиха на посланието на , но еврейската аудитория във Верия показа различно отношение и бяха готови да го приемат него и неговото . описа тяхното мислене, като отбеляза, че те бяха по-благородни от тези в и готови да приемат Словото „с цялото си усърдие“ (). Такъв не беше случаят с еврейското население във важния град , с очевидното изключение на онези, които бяха станали истински християни ().

Евреите във Верия ежедневно изследваха Писанията, „за да разберат дали тези неща са така“ ( NKJV). Този стих се отнася до Божието Слово с два различни термина:

  • – подчертава концепцията и същността на това, което представи и което верийците приеха, след като го провериха от Божието Слово.
  • Писания – подчертава факта, че те разчитаха на Божието писано Слово.

Освен това, верийците изследваха Словото с духовно усърдие и ревност. Тяхното благосклонно приемане и благоговейно отношение към живото Божие Слово напомня как Симеон взе, буквално „прие“, Младенеца в ръцете си (). Верийците с уважение и любов приеха и получиха Словото, тъй като наистина го прегърнаха – нещо, което естественият човек не е способен да направи (). Тези в , които бяха станали истински вярващи, бяха направили същото, което правеха верийците. Те също бяха приели12 посланието, представено от и неговите спътници като Божие Слово, което действаше с големи резултати, въпреки че мнозинството го беше отхвърлило (; ).

7. Ежедневно изследване на Писанията

Верийците „ежедневно изследваха Писанията, за да видят дали тези неща са така“ ( ESV). Глаголната форма показва, че те правеха това систематично. Те бяха заети с Божието Слово, не само го четяха, повтаряха или наизустяваха – всичко това е много важно – но и сравняваха Писание с Писание, правено по духовен начин. Това означава, че този вид изследване беше от истински вярващи, защото Словото трябва да бъде „духовно разпознато“ (). С други думи, новите вярващи във Верия се научиха да правят това, което беше правил, когато представяше като Месия от еврейските Писания, използвайки гръцкия превод, тъй като много евреи в Римската империя бяха по-запознати с гръцкия език. Така те започнаха да изследват, оценяват, сравняват и проверяват Божието Слово, точно като подхода на . Тези нови вярващи на свой ред вече можеха да учат други, точно както солунците бяха научили и както наставляваше (, ; ). Такива са красиви примери за духовен растеж към зрялост, което е важна цел на служението на за всички вярващи ().

Изразът „ежедневно“ се среща 17 пъти в Новия Завет13 и ни дава важни уроци. Този термин се намира в много старозаветни пасажи, подчертавайки важността на общението с Бога на ежедневна база, както с манната и слушането на Божията мъдрост (; ). Що се отнася до Божието Слово, фактът, че думата „Писание(а)“ е използвана 50 пъти в гръцкия текст, показва нейното значение, да не говорим за „“, което се среща много повече пъти.

В обобщи красивия на верийците, които бяха открили радостта, която Божието Слово носи, както псалмистът изрази отдавна:

Радвам се на Твоето Слово, като онзи, който намира голямо съкровище ( NKJV).

Нека следваме тези примери и демонстрираме тези прекрасни черти.

е добре да се подчертае, че евреите във Верия бяха благородни по дух, повече от тези в , много от които бяха предубедени и нетолерантни. Това описва тяхното почтено отношение. Те приеха Словото, показвайки отговора на сърцето си, когато отвориха вратата за . Правейки това, те приеха Словото, Логоса, най-великия Гост, Божието Слово, с дължимото уважение. по-късно написа: „И тъй, както сте приели Господа, така и ходете в Него“ (). Верийците направиха това с цялото си усърдие или готовност, имайки силно желание, тъй като сърцата им бяха започнали да горят, както и тези на двамата от , когато помолиха възкръсналия да влезе (). Тяхното занимание с писаното Слово беше ежедневно упражнение, което предполага повече практически уроци.

Те изследваха Писанията, участваха в непрекъснато търсене с желание да научат повече (), показвайки своя дълбок и траен интерес. Такова търсене винаги ще продължава. Верийците не търсеха равинските писания или така наречените устни предания, които са човешки творения, но бяха интензивно ангажирани с Божието Слово като Източник и Обект на своето занимание (помислете за ; ).

8. Вярване и подчинение на Писанията

Такова убеждение на вяра, както видяхме и при някои от солунците, характеризираше много от евреите във Верия, които показаха голяма готовност да приемат Писанията. обяснява връзката между слушането и приемането на Словото и отговора чрез вяра. Същата потвърждава връзката между това, което човек вярва в сърцето си, и това, което изповядва с устата си (ст.9-11). Освен това, съществува тясна връзка между такова изповядване и последващото публично идентифициране на вярващите в и Верия, тъй като и двете групи се присъединиха към и неговата компания. Това е вяра в действие, според увещанието на Яков: „Бъдете изпълнители на Словото, а не само слушатели, като лъжете себе си“ (). Въпреки това, и в двата града невярващите евреи се противопоставиха и преследваха новите вярващи (,13).

Вярата предполага упование на Бога, както Той се е разкрил. Тези нови християни вярваха в Божието откровение, както много евреи все още правят днес. Те разбираха, че същият Бог, Който се е разкрил на патриарсите, се е разкрил и в мисията на Своя Син. За съжаление, много евреи не вярват в това развитие на Божията и нейното откровение, противно на това, което пише. Въпреки това, вярващите в Берея правилно отговориха на тази божествена мисия, защото вярването предполага подчинение (; , ). По отношение на този въпрос, обобщаващото изявление на Йоан е много полезно: „А тези са написани, за да повярвате, че е , Синът Божий, и като вярвате, да имате в Неговото име“ ().

– Месия-, – е Божият Син и Обект и Център на нашата вяра, Синът Човешки, „увенчан със слава и чест“ (). Той е централната тема на Деяния. Неговите страдания и в изпълнение на Писанието са теми, представени в Деяния от различни личности – , Петър, , , , , – по много различни поводи, от до . Следователно, вярата не е като да се уповаваш на , на идея, или теология, а по-скоро на самия , на истинския и Бог. Трябва да се отбележи, че смиреният – Неговото име означава „Яхве е спасение“ – Който беше от , но роден във , е Бог, вечният Син на вечния Отец. Освен Евангелието на Йоан, Посланието до евреите предоставя специална помощ за по-добро разбиране на величието на Неговата личност. Тези концепции съдържат голям брой тайни, които човешкият интелект не може да разбере, но вярата ги приема и обожава!

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

  1. Този глагол се среща десет пъти в Деяния (,17, ,19, , ,9, ,25), винаги свързан със служението на . Среща се още три пъти (; ; ).
  2. Това са , които са имали интерес към земния народ на Бога и са се присъединили към тяхната в различна степен. Жените повече от мъжете поради обрязването, което в юдаизма е било и все още е ограничено до мъже.
  3. Глаголът „да благовествам“ (гр. euaggelízō) означава да се съобщава послание за добра новина от името на Бога, в съответствие с Писанията. Деяния го използва пъти във връзка с (, ,15,21, , , ).
  4. Среща се пъти в писанията на (; , , ) и веднъж в .
  5. Простата форма на този глагол (без представката dia) се среща 77 пъти в Новия (като , , ) и често е свързана с концепцията за отворена (или отворена) врата, , очи, или свитък.
  6. Глаголът „представям“, „полагам“ или „доказвам“ (гр. paratíthēmi) се среща в много пасажи (; , ; , , , , ; , , , ; ; ; ; 1 Петър ). Глаголът, преведен като „доказваше“ в , е различен (гр. sumbibázō) и се среща пъти в Новия .
  7. Може да се отбележи, че гръцкият глагол „покорявам се“ или „убеждавам се“ (peíthō) се среща 17 пъти в Деяния (,39, , , , , , ,26, , , ,28, , ).
  8. Тук използва същия глагол „приемам“ (гр. hupodéchomai), както го е направил, за да опише как и Закхей са приели Господа (, ). Означава да посрещнеш или да забавляваш гост.
  9. Термин, който се среща само в Деяния (, , ,33), отнасящ се до събрание на граждани в елинистически град, свикано с цел провеждане на официални .
  10. Тази означава Римската империя (гр. oikouménē). Среща се 8 пъти в писанията на (, , ; , ,31, , ) и още 7 пъти другаде (; ; , ; , , ).
  11. „Друг “ (гр. héteros), тоест от друг вид, подобно на въпроса, който етиопският евнух зададе: „За кого казва пророкът това, за себе си или за някой друг човек?“ ( NKJV). е „друг Човек“ и също „друг “, защото Той представлява напълно нов ред на нещата. използва думата héteros 49 (7x7) пъти в своите писания. Останалата част от Новия я има още 49 пъти. Думата „друг“, означаваща от същия вид (гр. ἁllos), се използва по-често.
  12. Тяхното приемане на Словото беше придружено от приемане или посрещане на хората, които бяха донесли Божието Слово, както противниците на разказаха на властите (). имаше подобно преживяване, когато трябваше да научи истината по-точно, поради което и Прискила го приеха в дома си (). Тези примери ни учат да приемаме онези, които Бог приема (; ; виж ).
  13. Всеки ден (гр. kath hēméran) се среща в ; ; , , , , ; , , , , ; ; ; , .

Ще бъде полезно да разгледаме какво е преподавал апостол по на краткия си престой в . В синагогата той твърдеше, че трябва да страда и да възкръсне от мъртвите. Освен това, той обяви Божието царство. По на престоя си в , той научи учениците за идването на Господа и много свързани неща, които при четенето на посланията са напълно ясни. Само идването на Господа в съд над живите – този свят – беше обявено на всички. Те бяха призовани да избягат от идващия гняв, от който е Избавителят. Беше необходимо да се обявят факти, известни на всички; но говореше за спасението, личността на Господа и Неговото идване. Това са много по-велики учения от тези на много проповедници днес. Настоящото спасение беше ясно обявено чрез , Който умря за нас, за да можем да живеем с Него. С много и яснота: беше предаден на смърт за нашите грехове, погребан и възкресен на третия ден (). Ние разсъждаваме върху стойността на фактите и това е необходимо; но колкото повече фактите се изтъкват, толкова по-мощна ще бъде проповедта. —Джон Н. Дарби, Размишления върху Деянията на апостолите (адаптирано).

Свързани статии

Библия за една година

Първоначално публикувано на GTPress. Преведено с ИИ, включително библейските цитати — отворете която и да е препратка, за да я прочетете в Bulgarian Bible (Цариградски / BG1871).

BULGARIAN BIBLE Copyright © 2008-2011. Text Revision © Bibliata.com & Duh-i-istina.net. Computer typesetting © Bibles.org.uk.