„Защото ние сме части на Неговото тяло, от Неговата плът и от Неговите кости“ (Ефесяни 5:30). Аз се стремя да навляза по-дълбоко във великите отговорности, които ни се възлагат като членове на тялото Христово. Можем ли изобщо да оценим качеството и величието на нашето положение като част от Неговото тяло тук на земята? Ние не сме просто ученици или спасени. При нас не е както при Божия народ досега, отделени от всички други хора, получаващи от Бога и покланящи Му се като хора в плът. Такава беше моралната икономия в старозаветни времена; но колко различно е да бъдем Христово тяло на земята, защото като такива, не е просто, че съм получил дори най-големите благоволения от Христос, но аз съм от Христос.
Напълно възможно е да съм получил големи благоволения от Него, но все още да не съм съзнателно в това тясно единение с Него, което като член на Неговото тяло, аз се наслаждавам. Като член на Неговото тяло, аз съм част от Самия Него и съм, поради моето призвание, длъжен да правя всичко, което Му подхожда, и както Той би го направил.
Има голяма разлика между това да си получател на най-големите благоволения и да си член на тялото на Този, Който може да даде най-големите благоволения. Получателят може да бъде като гост в къщата на велик цар – всяко добро нещо в къщата му е дадено, но през цялото време той трябва да чувства, че няма жива връзка с царя. „Който се съединява с Господа, е един дух“; аз съм направен да знам, че съм от Него, което никой светец не е бил преди църковния период.
Всичко, дадено на светец преди, макар и да е извличало сърцето му в благодарност към Бога, никога не го е правило повече от индивидуално възвишен. Планът е бил възвишен от благоволенията, но той не е имал чувство за величие, отвъд благоволенията. Сега най-висшата слава на светеца е, че той не е просто в къщата на великия Цар, но е едно с Него и следователно е свързан с цялата Му слава. Всички ние до известна степен виждаме това като бъдеще, но това, което чувствам, е, че толкова малко показваме тук на земята, че сме в тази прекрасна връзка с Христос сега.
Ние сме от Неговото тяло, от Неговата плът и от Неговите кости; и трябва да бъде по-дълбок интерес за нас да осъществяваме и поддържаме идентификацията с Него, докато сме там, където Той е отхвърлен и отказан, отколкото да я показваме в идния век, където няма да има кой да Го отрича или да Му отказва Неговото звание.
Вярвам, че ако всеки от нас чувстваше индивидуално достойнството и сериозността на нашето призвание тук като член на Христовото тяло на земята, щяхме без усилие да направим другите неща второстепенни. Ако един от най-големите ни приятели беше изгонен от този свят и чухме, че можем да поддържаме тялото му живо и по този начин да поддържаме връзка с него чрез проста преданост към него, колко укорително би било, ако никога по никакъв начин не допринесохме за неговото възкресяване, колкото и чудесно явление да би било. Но сега е още по-чудесно; ние сме направени Негови членове – Неговото тяло на земята; и където и да са двама или трима, там трябва да има и, ако имаше вярност, би имало израз на Неговото тяло.
Какво по-високо достойнство, служба или задължение на земята мога да имам от това, което включва член на Христовото тяло? И където и да съм по лицето на земята, ако вървя вярно, аз помагам и укрепвам цялото тяло Христово на земята; но ако вървя небрежно и огорчавам Духа, моето чувство за единение е отслабено и аз преча на цялото тяло. Може да имам естествени задължения тук, но те определят само моята сфера и местоположение, а не моята цел. Да бъда член на Христовото тяло на земята е моето най-високо достойнство, моята слава и задължение. Но Бог определя дали трябва да изпълнявам гарнизонна служба, или полева служба, или домашна служба.
Където и да съм, аз съм от кралския корпус и твърдя, че съм един от него; без значение дали в лагер или в депо, дали родител, дете или слуга; постът, на който съм поставен, наистина няма нищо общо с моята мисия в кралския корпус, въпреки че се справям достойно на възложения ми пост.
Не е добър войник онзи, който не може да изпълнява задълженията си, освен ако не му е позволено да избере поста, който смята за най-лесен. Генералът ме изпраща и ме поставя там, където смята за най-добре, и ако съм истински войник, не мисля за обстоятелствата си, тоест за поста си, а как да се справя най-добре на поста си. Лош войник е онзи, който мисли повече за поста си, отколкото за задълженията си като войник. Някои християни правят това, те мислят повече за семейните си задължения, отколкото за задълженията си към Този, на Чието тяло са членове на земята.
