Когато Павел пише
Когато Павел пише, че „нашето гражданство е на небето“ (Филипяни 3:20), какво има предвид? И това гражданство активно ли е или пасивно? То е действие, говорене и работа, или е просто слушане, четене и гледане?
Ако разгледаме внимателно концепцията за гражданство, както е дефинирана от древните гърци, ще открием, че тя е била трудна, активна работа, а не просто дейност на зрител, каквато е станала днес. Всъщност, според гръцките стандарти, днешният типичен, пасивен гражданин би бил смятан за враг на своята страна. Неговото престъпление би било липса на активно участие. И той би бил наказан.
Нашето небесно гражданство също не е пасивно, както може би си мислим. Вместо това, то е активен призив към взаимоотношения, представителство и служба. То не само предполага познаване и любов към „Пътя, Истината и Живота“, който е Исус (Йоан 14:6 НКВ), но също така насърчава желанието да се предаде това знание и любов на другите и да се предизвика интерес у тях.
Гражданството не е просто идентификация
Гражданството не е просто идентификация с дадена страна; това е пасивно. Истинската цел на гражданството е активно да показва страната, от която произлизаме. Целта на гражданина е да представя родината си толкова добре, че другите не само да искат да я посетят, но и да искат да станат граждани. Ето защо Павел ни нарича и „посланици за Христос“ (2 Коринтяни 5:20). Всички граждани тогава, независимо дали са добри или лоши, всъщност са посланици на страната, която представляват, мястото, което наричат „дом“.
Нека си зададем този въпрос относно нашето гражданство: Промотираме ли светски неща, които представляват чуждата земя, където случайно се намираме, или промотираме прекрасните неща на нашата небесна родина? Ако попитаме хората около нас, какво биха казали за нас като граждани и посланици на мястото, което наричаме дом?
