„И Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата. И Той каза: Ела. И Петър, като слезе от кораба, ходеше по водата, за да отиде при Исус.“ (Матей 14:28-29)
Молитвата ни предпазва от примирение и същевременно ни помага да преодолеем обстоятелства, които вероятно ще ни потиснат (виж Филипяни 1:19). Това е, което Петър също преживя, когато на бушуващото езеро той почувства желание да бъде много близо до своя Господ (Матей 14:28). Каква смела молитва изрече този човек при тези обстоятелства! Той беше готов да се откаже от човешката сигурност, за да се приближи до своя Господ – да бъде с Него. Но за това Петър се нуждаеше от ясна инструкция от Него.
Чрез молитва можем да получим смелост да се отпуснем и да предприемем стъпки на вяра. Колко щастлив трябва да е бил Господ да види някой, който Му се доверява от все сърце и има желание да дойде при Него по водата! Едва когато Петър стъпи на водата, той преживя как Господ го носи – преживяване, което никога не би имал, ако беше останал в лодката, и което със сигурност нямаше да забрави през целия си живот.
Понякога се страхуваме да се поставим в ситуация, в която сме напълно зависими от Бога, защото се страхуваме, че в някакъв момент вярата ни ще се провали и, например, ще се изложим пред другите. Колко бързо се случва някой да бъде наречен безразсъден или безотговорен само защото, доверявайки се на Бога, прави нещо необичайно, нещо, за което на другите може просто да им липсва смелост!
Когато беше на водата, Петър всъщност започна да се съмнява в един момент. Изведнъж всичко, което виждаше, беше силният вятър и вълните пред него. Той изгуби зрителен контакт със своя Учител и бавно започна да потъва – но все пак имаше достатъчно време да помоли Господа за помощ. На кратката молитва „Господи, спаси ме“ ръката на Божия Син веднага беше там, за да го измъкне от водата. Както Исая пише в друг контекст: „Ето, ръката на Йехова не е скъсена, за да не може да спаси“ (Исая 59:1).
Господ не оставя онези, които Му се доверяват, да се удавят. Той не упрекна Петър заради смелостта му да излезе от кораба. Не, вместо това Той го упрекна за малката му вяра. Искате ли и вие да имате увереността да се молите с молитва като Петровата, или бихте го критикували от лодката, когато той изведнъж започна да потъва? Нека не критикуваме другите за стъпки на вяра, за които може просто да ни липсва смелост. Павел пише:
Кой си ти, че съдиш чужд слуга? Пред своя господар той стои или пада. И той ще бъде изправен; защото Господ е способен да го изправи (Римляни 14:4).
Копнеете ли да познавате своя Господ по-добре чрез практически преживявания на вяра? Готови ли сте, ако Той желае, да напуснете познатата си среда и да отидете в „неизвестни води“, където сте изцяло зависими от Него? Какво ви спира да Го попитате дали това е, което Той иска да направите? Често имаме толкова малко истински преживявания на вяра, защото толкова рядко молим Господа да ни даде конкретна задача от този вид!″
