Разкрит таен грях
Аз съм лицемер. И вие най-вероятно сте, по един или друг начин. Може да не ви харесва да го признаете, но сте! Речникът на Уебстър описва лицемера като човек, който се преструва, че е различен и по-добър, отколкото е; фалшив претендент за добродетел или благочестие. И всички сме попадали в този капан по едно или друго време. Преструваме се, че сме прави, когато грешим. Преструваме се, че знаем повече, отколкото всъщност знаем. Списъкът е безкраен. Някои хора мислят, че съм по-духовен, отколкото всъщност съм, и че знам повече за Библията, отколкото всъщност знам. Понякога им вярвам и действам по този начин – и това е лошо. Не се гордея с това, но така стоят нещата, за съжаление!
В началото на всеки диспенсационен период в Библията Господ е действал по могъщи начини, за да въведе Своя нов начин на общуване с човека. Когато е извел Своя народ от Египет, е имало могъщи чудеса, както и силни дисциплинарни мерки срещу непокорството и лицемерието. Например, престъплението да се събира дърва в събота е довело до смъртна присъда (Числа 15:32-36). И помнете, че Ахан е действал така, сякаш не е взел забранени стоки от Йерихон, след като ги е скрил в шатрата си. Неговото лицемерие е било разкрито и Бог е заповядал на неговите събратя да го убият с камъни, както и семейството му, което може да го е предпазило от разкриване (Исус Навин 7:1-26).
Началото на църковния период е видяло чудни чудеса на Духа. Посетители на град Йерусалим, слушайки учениците да говорят за чудните Божии дела, са чули тези думи на собствените си езици (Деяния 2:4-12). Те са станали свидетели на чудото на променени животи, където хората са продавали имотите си и са давали приходите на бедните от Църквата (Деяния 2:45). Но с могъщите чудеса на Божията благодат е дошъл и балансът на Божията святост в осъждането на греха, включително и на лицемерието. Така че, когато Анания и Сапфира са се престорили, че дават всички пари от продажбата на някакъв имот, но всъщност са задържали част от тези средства за себе си, тяхното лицемерие е било оспорено от Петър. Тяхното лицемерие е било строго осъдено, тъй като Господ ги е убил пред много свидетели (Деяния 5:1-11). Това прекалено строго ли е било? Не според стандарта на Светия Бог, Който е действал по нов начин със сила и нейния еквивалент, отговорност към нея.
Обратно към нашата първоначална хипотеза:
Аз съм лицемер и вие също, понякога. Това може да е в обикновени ежедневни въпроси или в духовната сфера. Заслужаваме ли смърт за този грях срещу Божия стандарт? Абсолютно! Но защо не сме убити? Защото не сме в онези първи дни на формирането на Църквата. Когато Бог започна нов начин в Своите отношения с човека, имаше балансирано проявление на голяма сила и праведен съд. За съжаление, всеки път, когато Господ дава отговорност на Своя народ, те се провалят. Грехът в Църквата и в живота на тези в нея е влошил нейната сила, мощ и свидетелство. Ако Господ прилагаше смъртно наказание за всеки грях, който извършваме, нямаше да остане никой в тялото Христово. Невъзможно е да се върнем към условията на ранната Църква. Не можем да имаме сила без отговорност и нейните последици.
Но не оставайте с впечатлението, че лицемерието е приемливо в очите на Господа. То все още е отвратителен грях за Него. За щастие, нашите грехове са простени от Този, Който плати цената, като умря на Голготския кръст. Но нашето самоизследване, променено отношение и коригиращи действия са необходими, за да угодим на Господа, Който ни обича.
Молитва: О, Господи, помогни ми да разпозная и изповядам този таен грях, който Те обезчестява, наранява другите и задушава моя духовен растеж. Помогни ми да видя кога грехът на лицемерието засяга живота ми и да го изповядам, за да мога да ходя в истината (3 Йоан 1:4).
