„Ти, сине човешки, покажи дома на Израилевия дом, за да се засрамят от беззаконията си; и нека измерят образеца. И ако се засрамят от всичко, което са сторили, покажи им формата на дома и устройството му, и изходите му, и входовете му, и всичките му форми, и всичките му наредби, и всичките му форми, и всичките му закони; и го напиши пред очите им, за да пазят цялата му форма и всичките му наредби, и да ги изпълняват. Това е законът на дома“ (Езекиил 43:10-12). Образецът и законът на Езекиил
Езекиил е бил пророкът на пленничеството; той е говорил на народа на Израел, когато са били държани в плен заради беззаконията си. Има две неща, които пророкът е бил натоварен да направи. Първо, той е трябвало да им покаже образеца „на дома“. След това той продължава да казва по същество второ нещо: „Ако тези хора се засрамят от начина, по който са се отклонили от образеца, можеш да продължиш и да им покажеш закона на дома.“ Тогава има тези две неща: (1) образецът на дома и (2) законът на дома.
Бог има Своя дом и Той има Своите принципи за управлението на Своя дом; не можете да имате свой собствен образец и след това да се опитвате да приложите този образец върху Божиите принципи. Следователно, освен ако хората не се покаят, пророкът нямаше какво повече да им каже, но ако се покаеха, ако признаеха, че са се отклонили от образеца, той можеше да им каже закона на дома.
Божият дом днес
Преминавайки сега към новозаветните времена, откриваме, че Бог все още има Своя дом на земята. От Ефесяни 2 и 1 Тимотей 3 е много очевидно, че Божият дом днес не е съставен от материални камъни. Това е дом, съставен от живи камъни, от вярващи. Освен това, Бог ни е дал образеца на Своя дом, както и закона – принципа – по който се управлява Неговият дом. Сега, за да ви представим огромното значение на тази велика истина, нека накратко да видим какво голямо място заема Божият дом в Новия Завет.
В Деяния виждаме образеца, приложен по практичен начин.
- В 1 Тимотей намираме образеца на дома по доктринален начин.
- В 1 и 2 Коринтяни имаме закона на дома – божествените принципи за управлението на дома, като асоциация, общение, святост, свобода, любов, назидание и отделяне.
- В Откровение 2 и 3 получаваме пророческата история на църквата като Божи дом в отговорността на хората и произтичащия от това съд.
- В 2 Тимотей получаваме наставления как да ходим в ден на разруха.
- В Откровение 21, във видението на този великолепен град, ни е представен символично Божият дом в хилядолетно проявление.
- От тези писания ще видите, че много голяма част от Новия Завет е заета с наставления относно събранието, разглеждано като Божи дом.
Образецът в Деяния 2
Обърнете се към Деяния 2 за няколко конкретни факта, които ни представят образеца на Божия дом по практичен начин. Докато се оглеждаме днес, виждаме християнството, разделено на безброй секти, всяка от които има специална форма на църковно управление, поддържа отличителни вероизповедания и провежда служби според специални форми и церемонии. Виждаме също така огромен брой общества и организации за изпращане на мисионери и като цяло за извършване на религиозна работа, и във всички тях виждаме предани мъже, за които наистина можем да благодарим на Бога.
Но докато виждаме цялата тази огромна машина за извършване на Божията служба, можем да се запитаме: Дали е според образеца? Това, разбира се, е уместен въпрос, който трябва да зададем, и за да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към Книгата, за да видим правилния ред за Божия дом. За да получим истинска представа за Божия дом, трябва да търсим образеца на Божия дом, както е представен в Писанието, връщайки се към петдесятните дни. Днес чуваме много за връщане към външната сила на Петдесятница; те биха искали да се върнат към езиците, изцеленията и чудесата. Аз нямам такава мисъл да се опитвам да се върна към външната сила на Петдесятница, но бих се стремил да се върна към божествените принципи на Петдесятница. Светият Дух все още е тук.
Три велики факта
В началната глава на Деяния сме изправени пред три велики факта. Първо, изкуплението е извършено, второ, Господ Исус Христос е възнесен в слава, и трето, Светият Дух е приет на земята. Църквата не би могла да съществува без извършването на тези три огромни факта. Изкуплението трябва да бъде извършено, за да премахне всичко, което би попречило на Бога да има Своята църква, след това Господ Исус Христос трябва да заеме Своето място в слава, и Светият Дух трябва да слезе на земята. Днес има Човек, истински Човек, в слава, и има божествена личност на земята. Те са напълно адекватни и напълно компетентни да покажат тези неща на вас и мен.
Седем практики в Деяния 2
Сега искам да ви представя по прост начин седем твърдения в Деяния 2, които мисля, че ще ни дадат представа за образеца на Божия дом.
Първото велико нещо, което се появява пред нас в тази глава, е присъствието, силата и контролът на Светия Дух. В момента, в който Светият Дух идва, всичко, което тези ученици правят, е в силата и под контрола на Светия Дух. Те провъзгласяват благата вест „както Духът им даваше да говорят“. Светият Дух присъства в Божия дом, за да поеме пълен контрол. Нека също така да кажа, че където е Светият Дух, там не може да има място за плътта.
Второто велико твърдение, което излиза в тази глава, е, че Божият дом е мястото, където се разкрива Божието разположение към хората. Това е една велика, водеща мисъл в Божия дом. Когато Божият дом е формиран, хората започват да чуват чудните Божии дела. Когато Божият дом е формиран, от дома излиза това чудно послание, което разказва на света за Божието разположение към същите тези хора, които са отхвърлили Неговия Син. Божият дом е мястото, където Бог се разкрива. Братя, ако се откажем от евангелието, ние се отклоняваме от образеца на дома.
Трето твърдение е в стих 41. Божият дом е бил формиран от хора, които са били отделени от този свят. Казва се: „Тогава онези, които с радост приеха словото му, бяха кръстени.“ Те бяха отделена група. Кръщението представя идеята за отделяне. Новообърнатите бяха отделени от кръга на този свят и бяха въведени в християнския кръг чрез кръщение – образа на смъртта.
Четвърто твърдение е в стих 42: „Те постоянстваха в апостолското учение“, или апостолското поучение. Божият дом е мястото на божественото поучение. Имаме апостолското учение в посланията. Имаме целия разкрит Божи ум в Писанията, и особено в посланията на Павел. Искаме да се върнем към Словото и да имаме мислите си, формирани от апостолското поучение.
Петото твърдение е, че те постоянстваха в „общение“. Това е общението на Исус Христос, нашия Господ – не само общение с Неговия Син, но и общението на Неговия Син. Общението е много проста мисъл; то означава, че участваме заедно, и това включва връзка, която ни свързва. Участваме заедно в господството и управлението на Господ Исус Христос, ние притежаваме един Господ, Той е връзката на нашето общение, и, възлюбени братя, ние сме отговорни да бъдем верни на това общение.
Шестото твърдение е: „Те постоянстваха... в разчупването на хляба.“ В разчупването на хляба ние официално се посвещаваме на общение в смъртта на Христос. „Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с тялото Христово?“ Когато вземаме Господната вечеря, това е нещо, което правим. Ние официално се посвещаваме на смъртта на Христос. Ние си спомняме за Него в Неговата смърт.
Седмото твърдение е: „Те постоянстваха... в молитви.“ Ето тогава последния голям белег на Божия дом. Той се отличава с това, че е място за молитва. Това е място, където можем да се свържем с Бога. Това е място, където изразяваме нашата зависимост от Бога.
Нека Господ да ни даде по-дълбоко разбиране за образеца на дома според Неговия собствен ум, и нека този образец да бъде пренесен от Писанието в нашите сърца и умове, за да можем да се стремим да ходим и живеем според принципите и образеца на Божия дом!
