Поглед отвъд похотта
„Не обичайте света, нито нещата в света. Ако някой обича света, любовта на Отца не е в него. Защото всичко, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота – не е от Отца, а е от света. И светът преминава, и неговата похот; но който върши Божията воля, пребъдва завинаги.“ 1 Йоан 2:15-17 NKJV
Какво е похот? Как можем да се справим с нея? Вярвам, че Йоан отговаря и на двата въпроса в горните стихове. Една форма на похот е да обичаме системата на този свят и покварените неща, които тя предлага. Решението е да погледнем отвъд системата на този свят към друг свят и към Господ Исус. Християнинът трябва да се съсредоточи върху Господа, Който ще управлява този бъдещ свят на блаженство и да отвърне очите си от избледняващата похот на този настоящ зъл свят.
Похот и зрялост
Според Новия колегиален речник на Уебстър, първото определение за похот е „да имаш силно желание или нужда“. Господ е обещал да се погрижи за нашите законни нужди, както Павел пише: „Моят Бог ще задоволи всяка ваша нужда според Своето богатство в слава чрез Христос Исус“ (Филипяни 4:19). Според 1 Йоан 2:15-17, цитиран по-горе, похотта е силно желание за нещо, което не е законно необходимо. Най-често това е силно желание за нещо, което не е добро за нас.
Преди да насърчи вярващите да обичат Отца повече от света, Йоан информира светиите за техните духовни нива. „Пиша ви, дечица, защото греховете ви са простени заради Неговото име. Пиша ви, бащи, защото сте познали Този, Който е от началото. Пиша ви, юноши, защото сте победили лукавия“ (1 Йоан 2:12-13). Важно е християните да съзреят духовно. Йоан се обръща към деца, бащи и юноши. Децата знаеха за прощаването на греховете си; това е добра и необходима първа стъпка. Бащите имаха дълбока връзка с Господа; те бяха зрели вярващи. Юношите бяха силни и Божието Слово живееше в тях и им даваше възможност да победят дявола.
Вярващите са призовани: „Не обичайте света, нито нещата в света“, но е изключително трудно да се постигне това без духовна зрялост. Незрелият вярващ не би видял нищо лошо в това да поставя своите интереси пред тези на Господа. Йосиф е бил зрял като млад мъж (Битие 37:2). Той е бил на седемнадесет години, когато е разказал на баща си за лошото поведение на братята си. Защо е направил това? Той е бил загрижен за репутацията на баща си в земята Ханаан. Не е искал името и репутацията на баща си да бъдат опозорени заради поведението на братята му. Вярващите трябва да действат по същия начин. Следователно, има поне два начина да преодолеем похотливото желание: да познаваме Господ Исус Христос дълбоко и лично, както бащите, и да изпълним душите си с Божието Слово, за да победим лукавия, както силните юноши.
Не обичайте света
Йоан ни призовава да не обичаме света. Бог е създал този свят; част от красотата на Неговото творение все още съществува – спиращи дъха залези, красиви цветя и живописна есенна зеленина. Какво лошо има в това да обичаме всичко това? Нищо. Йоан говори за системата на този свят – система на корупция, неморалност и несправедливост. Световната система е движена от Сатана, бога на този свят. В един момент ние бяхме под негова власт: „И вас съживи, които бяхте мъртви в престъпления и грехове, в които някога ходехте според хода на този свят, според княза на въздушната власт, духа, който сега действа в синовете на непокорството, сред които и ние всички някога се държахме в похотите на плътта си, изпълнявайки желанията на плътта и на ума, и по природа бяхме деца на гнева, както и другите“ (Ефесяни 2:1-3). Но благодарим на Бога, че Той ни съживи в Христос и ни спаси!
Невярващите може да мамят с данъците си; вярващите не трябва да следват пътищата на този свят. Ние сме призовани да бъдем честни и да плащаме данъците си. Павел насърчава светиите в Ефес да облекат новия човек. Сред нещата, споменати в Ефесяни 4:17-25 – измамни похоти, разврат, лъжа, гняв, кражба, покварени думи – той също пише: „Който е крал, да не краде вече, а по-скоро да се труди, работейки с ръцете си това, което е добро, за да има какво да даде на нуждаещия се“ (Ефесяни 4:28). Светът и неговата покварена система може да са лесни за обичане, но е по-ценно и полезно да обичаме Отца!
Похотта на плътта
Много е естествено да задоволяваме плътта си; всъщност, това е инстинктивно. Господ е осигурил правилни начини за задоволяване на нашите законни нужди. Той е осигурил храна, за да задоволи нашите хранителни нужди, но въпреки това сме насърчавани да не бъдем лакомници. Казано ни е да бъдем доволни от храна и облекло (1 Тимотей 6:8). Имаме съпрузи и сме призовани да бъдем верни (Ефесяни 5:22-33). И все пак желанието силно да искаме нещо, което не е необходимо, е постоянна заплаха; това е просто принципът на похотта в действие в нас (Галатяни 5:17). В Яков 1:14 четем, че „всеки е изкушаван, когато е увлечен от собствените си желания и примамен“.
Много вярващи обвиняват дявола. Да, той изкушава, но ние сме отвлечени от Господа от собствените си желания. Има многобройни библейски начини за справяне с този проблем; обаче, Йоан насочва погледа ни към Господа. Той подчертава, че светът преминава. Дори похотта на света преминава; тя ще свърши. Вярващият трябва да очаква завръщането на Господа, не просто за да ни изведе от този свят, но за да управлява идния свят. Ще бъдем в свят, където ще обитава праведност. Същият апостол Йоан ни дава поглед към този свят в Откровение 21:1: „И видях ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя бяха преминали.“ Мисълта за живот за идния свят поставя всичко в перспектива.
Похотта на очите
Християните от тази епоха са бомбардирани с много неща, които са приятни за очите. Вярващите от всяка епоха са трябвало да се сблъскват с този проблем, но днес проблемът е увеличен поради технологиите. Трябва да се справяме с образите, които влизат в домовете ни. Ние сме свят на потребители и рекламодателите използват това в своя полза. Милиарди долари се харчат за маркетинг. Ние сме манипулирани да купуваме неща, от които не се нуждаем. Маркетолозите знаят, че „сексът продава“. Сега сме изправени пред двоен проблем (особено мъжете): похот на очите и похот на плътта. И все пак, Господ ни казва, че трябва да бъдем доволни от храна и облекло (1 Тимотей 6:8). Как се справяме с това? Трябва да осъзнаем, че този свят преминава, и похотта на този свят също преминава. Трябва да гледаме към Господа и към бъдещето. Той трябва да бъде нашият обект. Псалм 37:37 гласи: „Наблюдавай непорочния човек и гледай праведния; защото бъдещето на този човек е мир.“ Трябва да гледаме на истински непорочния и праведен човек, нашия благословен Господ и Спасител.
Гордостта на живота
Накрая, светиите бяха предупредени да не бъдат горди. Писанието е пълно с предупреждения за гордостта. Гордостта също е похот. Светът е пълен с хора, които са прекалено горди с постиженията си. Павел предупреди Тимотей да не избира новобранци, когато определяше братя, които бяха квалифицирани за надзор в събранието: „не новобранец, за да не се възгордее и да падне в същото осъждане като дявола“ (1 Тимотей 3:6). Думата „осъждане“ буквално означава „престъпление“. Яков ни казва: „Но Той дава повече благодат. Затова казва: Бог се противи на гордите, но дава благодат на смирените“ (Яков 4:6). Гордостта е престъплението на дявола и светска концепция. Господ Исус беше Този, Който смири Себе Си. Има една красива мисъл относно това да имаме ума на Христос; „Христос Исус ... направи Себе Си без репутация ... и ... Той смири Себе Си“ (Филипяни 2:5-8).
Често е обратното с гордостта; ние си създаваме репутация и се възвисяваме. Отново, отговорът се намира в Господ Исус. Трябва да гледаме към Този, Който ще доминира в идния свят. Трябва да осъзнаем, че този настоящ свят и неговата похот бързо преминават. Идва нов свят, Петър ни казва във 2 Петрово 3:13: „Ние, според Неговото обещание, очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава праведност.“
Заключение Похотта присъства в света и ние живеем сред нея. Имаме греховна природа, която иска да бъде задоволена. Похотта е това силно желание да задоволим плътта по неподходящ начин. Но ако наистина разбираме увещанието на апостола, че „светът преминава и неговата похот“, можем да бъдем причислени към онези, които искат да вършат Божията воля. Можем да бъдем причислени към онези, които искат да угодят на Отца. Можем да бъдем причислени към онези, които ще пребъдват завинаги (1 Йоан 2:15-17).
