Една наша приятелка с деветмесечна дъщеря каза: „Родителството определено е най-трудното нещо, което някога съм правила, но и най-възхитителното.“ Дали ще продължи да го смята за възхитително след 15 години? Нека разгледаме как родителите могат да оцелеят през често бурните години на юношеството.
Юношество
Юношеството е време на големи промени, тъй като децата се развиват от физически и емоционално зависими от родителите си до независими и самодостатъчни. Вместо да бъдат под контрола на родителите си, те се движат към свобода на избор и автономия. Това е време, когато се развиват техните лични ценности, тъй като те се отделят от родителите си по много начини и формират отделна идентичност.
Лука 2:40-52 е всичко, което ни е казано в Библията за живота на Исус Христос между детството и зрелостта. Първо, Той израства физически, умствено и духовно (стих 40). След това Го виждаме на 12 години сред учителите в храма, „слушащ ги и задаващ им въпроси“ (стих 46). На този етап Той все още живееше у дома и беше послушен на родителите Си (стих 51). В следващата глава виждаме Исус да започва Своето служение на 30 години (Лука 3:23). Забелязахте ли единствения стих за Неговото юношество? „Исус растеше в мъдрост и ръст, и в благоволение пред Бога и човеците“ (Лука 2:52).
Юношеството е време на растеж и развитие към зрялост. Споменатите области на растеж са:
- Умствено – Умът трябва да расте в мъдрост.
- Физическо – Тялото трябва да расте на ръст и сила.
- Духовно – Трябва да се развие силна връзка с Бога. Исус постави Бога на първо място, дори над грижите на родителите Си (Лука 2:49,51).
- Социално – Трябва да се развият силни взаимоотношения с други хора. Исус разви силни взаимоотношения с апостолите и беше следван от големи тълпи хора (Лука 5:15; 8:40; 22:14).
Растежът и развитието при тийнейджърите могат да бъдат нередовни и небалансирани. Тийнейджърите могат да бъдат по-напреднали в една област, отколкото в друга, а поведението им може да варира между детско и зряло. Конфликтът между родители и тийнейджъри възниква, когато те не разбират етапите по пътя към зрелостта. Тийнейджърите често търсят повече свобода за себе си, докато родителите могат да ги ограничават, все още третирайки ги като по-малки деца. Тийнейджърите претендират за своите права, докато родителите често очакват от тийнейджърите да действат по-отговорно. Тийнейджърите могат да бъдат упорити, бунтовни и променливи. Нищо чудно, че юношеството е толкова трудно време за тийнейджърите и техните родители!
Ако тийнейджърските години са твърде гладки и спокойни, тийнейджърът вероятно потиска нещо. Това може да доведе до продължително юношество, при което тийнейджърът остава силно привързан към родителите, вместо да напредва към зряла възраст. Известно напрежение и конфликт между тийнейджърите и техните родители е нормално. Нека видим какво можем да научим от един пример.
„Напускам!“
След много труден период в семейството си, една майка написа това съобщение до своите тийнейджъри: „С голяма тъга осъзнах, че съм ви провалила като майка. Отгледах две деца – които сега си мислят, че са възрастни – в много егоистични същества. Вместо да ви науча, че всички трябва да си помагаме, аз ви задуших с помощ и ви научих само, че „мама ще го направи!“ Вместо да ви науча на истинското значение на „даване и вземане“, аз ви научих само, че аз съм тук, за да давам, а вие сте тук, за да вземате.
„Израснахте с мисълта, че щом навършите 18 години, сте свободни да правите каквото си искате. Не успях да ви помогна да видите как това може да повлияе на други хора. Не успях да ви покажа, че заедно с привилегиите идват и отговорности, особено по отношение на домакинството и семейството.
„Не успях да ви покажа, че съвместният живот е грижа един за друг. Вместо това ви научих, че винаги ще събирам, почиствам и правя всичко друго необходимо, за да поддържам домакинството да работи гладко.
„Мислех, че е по-важно да ви обичам и да ви давам, и пропуснах посланието, което получавахте. Сега виждам, че не успях да ви науча да оставяте настрана собствените си нужди, за да се грижите за другите. Мислех, че показвам това с действията си. Грешах. Научих ви само да вземате. Не ви научих на отговорност към други хора – да търсите начини да им служите. Вместо да ви науча на това, което Исус учеше с пример, да служите на другите, очевидно съм ви научила да поставяте себе си на първо място.
„Не знам как да променя това. Плащам цената за отглеждането на две егоистични деца, които искат своите права, но не желаят да приемат своите отговорности или последствията от действията си. Обичам ви и двамата с цялото си сърце, но се провалих, така че напускам!“
„Остави ме на мира!“
Синът отговори: „На 18 съм, не на 2! Достатъчно голям съм, за да живея живота си без допълнителен натиск от родителите относно училище, църква, приятели и приятелки. И независимо дали ви харесва или не, трябва да ме пуснете. Достатъчно голям съм, за да избирам приятелите си и какво ще правя с живота си. Можете ли да ме оставите на мира? Знам, че съм ви разочаровал с високите ви очаквания за мен, но можете ли да опитате да приемете такъв, какъвто съм, и да ме обичате така?“
Насърчение
Скоро след тази конфронтация, една приятелка написа на майката: „Трудно е да си родител. Повечето родители се опитват да направят най-доброто за децата си. Някои не се справят добре, защото не знаят по-добре. Други вършат добра работа, но не могат да я видят сами. Няма наръчник за родителство. Трябва да правите избори ежедневно, за да се справяте с всякакви проблеми. От това, което виждам, вие правите правилните избори.
„Не съм експерт, но научих, че всички хора преминават през етапи, докато съзряват. От раждането си сме зависими от родителите си; наблюдаваме ги и копираме това, което правят. В следващия етап се противопоставяме на почти всичко, което родителите ни казват и правят. Това е трудният етап, но необходим, защото научаваме повече за това кои сме. Знаем какви са родителите, но докато не се противопоставим на тях, никога не разбираме кои сме. Следващият етап също може да бъде труден, но добър, защото ставаме независими, учим се да стоим на собствените си крака, въпреки че може да бъдем съборени от лоши избори и липса на опит. Но тези етапи са важни; освен ако не преминем през тях, никога не достигаме етапа на взаимозависимост, където се научаваме да работим и живеем заедно в хармония.
„Въпреки че това, което се случва, не е приятно, не е задължително да е лошо време. Като поставяте граници, вие правите голяма услуга на децата си, като им помагате да станат отговорни и по-внимателни към другите. Без силни граници този урок е много по-труден за научаване. Липсата на граници често води до живот на егоизъм и нещастие.
„Научих от майка си, че е имало много години, докато децата ѝ растяха, когато тя е била приемана за даденост. Това е време на сълзи и болка. Бъдете търпеливи, продължавайте да поставяте граници и да се конфронтирате с тях, и децата ви един ден ще покажат своята благодарност. Никога не се съмнявайте в любовта им. Просто им е трудно да я изразят, когато са толкова заети да се фокусират върху себе си.“
Пример: Илий и синовете му
Родителите на тийнейджъри не трябва да бъдат слаби и снизходителни към тях, както беше Илий. Този първосвещеник на Израел остави синовете си да израснат в „нечестиви мъже“ без „никакво уважение към Господа“ (1 Царе 2:12 NIV). Той „не успя да ги спре“ и не ги порица, докато не стана много стар (1 Царе 2:22-25; 3:13). Той почиташе синовете си повече от Бога (1 Царе 2:29). Той ги остави да правят каквото си искат и те израснаха в свещеници, които бяха извън контрол. Не позволявайте на вашите тийнейджъри да правят каквото си искат. Вместо това, конфронтирайте ги с подходящи граници и последствия, ако преминат тези граници: „Ако направиш това, тогава ще се случи това.“
На християните не е гарантиран успех в родителството. Илий беше първосвещеник в Израел, но не дисциплинира синовете си и четем за тъжните резултати. Едно от изискванията за водачите в местната църква е доброто управление на собствените им деца, което води до уважение и послушание (1 Тимотей 3:4,12).
Не се отказвайте
Трябва да се отнасяме към нашите юноши така, както Бог се отнася към нас – в края на краищата, ние сме Негови деца (Йоан 1:12-13; Римляни 8:16; 1 Йоан 3:1). Бог ни обича и се грижи за нас, независимо от нашите нагласи и поведение. Той ни поставя граници и ни уведомява за последствията от послушанието и непослушанието. Той ни позволява да вземаме собствени решения и да се научим как да живеем за Него чрез нашия опит. Трябва да правим същото като родители, като даваме на нашите тийнейджъри повече отговорност всяка година, за да се научат да вземат решения и да станат зрели възрастни. Не забравяйте, че родителите могат да бъдат оприличени на птици, които подготвят малките си да летят – но ние не можем да го направим вместо тях.
Не дразнете децата си тийнейджъри с неразумни изисквания, прекомерна строгост или постоянно мрънкане (Ефесяни 6:4; Колосяни 3:21). Вместо това, бъдете твърди, но разумни, отнасяйте се към тях с достойнство и уважение и проявявайте съпричастност, като се опитвате да видите живота от тяхна гледна точка. Идентифицирайте важните въпроси и се конфронтирайте с тях, оставяйки другите. Започнете да се отнасяте към тях като към млади възрастни, тъй като детските им дни са зад гърба им – те вече не са бебета (1 Коринтяни 13:11; Евреи 5:12-14).
Задачата за възпитание на децата приключва и те вече са достатъчно големи, за да поемат повече отговорност за себе си. Ако научим нашите деца в предтийнейджърска възраст да избират правилния път в живота, тогава е по-вероятно да останат на него, когато са по-големи (Притчи 22:6).
Насърчавайте самочувствието на вашия тийнейджър, като показвате привързаност, хвалите положителното поведение и признавате усилията и постиженията. Всички се нуждаем от насърчение (Евреи 10:25).
Не се отказвайте от децата си юноши. Бъдете търпеливи като Господа и като бащата на блудния син (Лука 15:11-32; 2 Петрово 3:9). Трябва да сте готови да ги оставите да вървят по своя път и да правят избори, които може да не ви харесват. Най-важното е да се молите вашите тийнейджъри да търсят Божията воля за тях и да я следват, да вземат мъдри решения и да бъдат посланици на Христос (2 Коринтяни 5:20).
Тези от нас, които не са родители на тийнейджъри, трябва да бъдат добри примери и наставници за тях. Тийнейджърите се нуждаят от признание и утвърждаване. Техните родители се нуждаят от насърчение и подкрепа.
