Здравейте, мои братя и сестри, и добре дошли на това видео учение, което ще има две части и е посветено на три жизненоважни християнски характеристики, а именно вяра, любов и надежда. Виждате ли, Бог ни е дал на нас, хората, способността да стоим на два крака. Не знам дали някога сте се опитвали да седнете на два крака, но това изглежда невъзможно. Всички ние седим на пода или използваме стол. А опитвали ли сте някога стол с два крака? Не, един стол се нуждае от поне три крака. Повечето столове имат четири, но един статив се нуждае само от три крака.
Така че ние като християни, за да имаме добро място за сядане и почивка, се нуждаем от три жизненоважни характеристики, а това са вяра, любов и надежда. И тези три крака трябва да бъдат добре балансирани, а не в диспропорция.
Нека отворим Библията си и да прочетем в Първо послание към Коринтяни, глава 13, стих 13: „И сега остават вяра, надежда, любов, тия три; но най-голяма от тях е любовта.“ Тези три неща: вяра, любов и надежда. Вярата ни свързва с невидимия свят. Любовта ни свързва, на първо място, с божествени личности: Бог нашия Отец, Господ Исус Христос Сина и Светия Дух. Но любовта ни свързва и един с друг. А надеждата ни свързва с нашето славно бъдеще, което е пред нас.
Вяра
Сега нека накратко разгледаме тези три характеристики. Вяра. Вярата е описана като ръката, която взема това, което Бог дава. Още в Стария Завет е изложено едно много важно нещо. В Авакум 2:4 се казва: „праведният чрез вярата си ще живее.“ И тази старозаветна дума е цитирана три пъти в Новия Завет: в Римляни 1, в Галатяни 3 и в Евреи 10. И акцентът винаги е малко по-различен.
В Римляни 1:17 се казва, че праведният ще живее чрез вяра. Римляни се занимава с оправданието, с въпроса за праведния Бог, и там четем, че праведният ще живее чрез вяра. Вярата получава божествено спасение.
В Галатяни 3:11 акцентът е върху вярата: праведният ще живее чрез вяра. Големият проблем на галатяните беше, че те се опитваха да бъдат оправдани на принципа на делата, но Павел казва не, не е чрез дела, а чрез вяра.
И тогава получаваме третия цитат в Евреи, глава 10, стих 38. Акцентът е върху това как живеем: праведният ще живее чрез вяра. Ние сме получили спасение на принципа на вярата, а не на делата, но ние също живеем чрез вяра. Християнството или християнският живот се характеризира с вяра. Ние не виждаме с естествените си очи, но виждаме с очите на сърцето си. Ние осъзнаваме невидимия свят като настояща реалност. Ние ходим чрез вяра, а не чрез виждане.
Сега, каква е нашата реакция? Какво е практическото значение, ако научим, че християнският живот се характеризира с вяра? И бих искал много накратко да спомена три неща. Първото е, че трябва да растем във вяра. Учениците попитаха Господ Исус: „Увеличи ни вярата“, Лука 17:5. „Увеличи ни вярата.“ Това трябва да бъде и нашата молитва. Винаги можем да увеличаваме практическата си вяра. Второ практическо значение: трябва все повече да приемаме всичко, което се случва, от ръката на нашия Бог, добрите и лошите неща. Всичко можем да вземем от нашия Бог с вяра. И трето, третата реакция е, че ние се доверяваме на Бога и че напълно разчитаме на Неговите обещания. А Библията е пълна с обещания. Бог ни е дал много обещания в Своята книга, в Своята Библия, и чрез вяра ние се уповаваме на всичко, което Бог казва, и разчитаме на това.
Любов
Второ, това е любовта. Любовта ни свързва с божествени личности: Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух. Но тя ни свързва и с другите. Ако си спомним миналото, знаем: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Ако става дума за настоящето, знаем, че Бог все още ни обича. Неговата любов е изляна в сърцата ни, настояща ситуация. И моментът, в който ще бъдем в дома на нашия Отец, това ще бъде атмосфера на любов. Любовта никога няма да се провали. И поради тази причина, най-голямата от тези три неща е любовта, защото тя остава завинаги.
Отново въпросът: каква е нашата практическа, или какъв е нашият отговор? Какво е практическото въздействие от това? И отново, споменавам три неща. Господ Исус казва: „Останете в Моята любов.“ Трябва да се наслаждаваме на Неговата любов ежедневно. Трябва да се пазим в Божията любов. Това е третото нещо. И трябва да обичаме Бога, и трябва да обичаме другите. Ако Бог ни е обичал толкова много, какъв е отговорът, който Му даваме? Обичаме ли Бога? Обичаме ли тези, които са възлюбените на Бога? Това може да бъде практическа реакция.
Надежда
Третото нещо е надеждата. Християнската надежда не е предимно върху нещо, а върху някого. Тя е върху Господ Исус Христос. Ние Го чакаме да се върне, за да ни вземе при Себе Си в дома на нашия Отец. Той е нашата надежда. И Новият Завет ни казва, че нашата надежда е жива надежда, Първо Петрово 1:3. Имаме жива надежда, защото Христос живее. Нашата надежда е жива надежда. Тит 2:13 ни казва, че тя е блажена надежда. Тя е надежда, която ни кара да се радваме. Ние сме щастливи да имаме тази прекрасна надежда, блажена надежда. Второ Солунци 2:16 ни казва, че тя е добра надежда. Надеждата е с отлично качество. Имаме добра надежда. И тогава в Евреи 7:19 се казва, че нашата надежда е по-добра надежда. Защо е по-добра надежда? Тя е по-добра надежда от надеждата на земния Божи народ, Израел. Те се надяваха на Хилядолетието, на едно прекрасно благословение тук на земята, и това ще дойде. Но нашата надежда да бъдем на небето е много по-добра надежда.
Но скъпи приятели, едно е да знаеш за християнската надежда, но съвсем друго е наистина да чакаш Господ Исус Христос. Получаваме учение за християнската надежда, това не е нашата тема днес, но едно е да знаеш учението, но съвсем друго е, повтарям, наистина да чакаш Господ Исус. Каква е тогава нашата практическа реакция, въздействието върху тази блажена надежда? В Лука 12 Господ Исус ни насърчава да бъдем будни, да чакаме, наистина да Го чакаме. Той може да дойде днес, не само утре, не днес. Второ, отново в Лука 12, Господ Исус казва на Своите слуги: „Служете, докато дойда.“ Бъдете активни, не бъдете мързеливи. Има много работа за вършене в делото на Господа, докато Той дойде. В Откровение 2:25 четем: „Дръжте здраво това, което имате, докато дойда.“ Бог ни е дал залог, християнската истина, и ние трябва да държим здраво това, което Той ни е дал, докато Той дойде. И четвърто, в Първо Коринтяни 11 четем за преломяването на хляба, докато Той дойде.
Три жизненоважни характеристики: вяра, любов и надежда. И любовта е най-голямата. Когато сме на небето, няма да има вяра, защото ще имаме реалността. Няма да има надежда, защото нашата надежда ще бъде изпълнена. Но завинаги ще се наслаждаваме на божествената любов. И бих искал да завърша само с един стих от Йоан 17, последния стих от тази велика глава: „И Аз им изявих Твоето име, и ще им го изявя, за да бъде в тях любовта, с която си Ме възлюбил, и Аз в тях.“ Във вечността, завинаги, ще се наслаждаваме на тази любов между божествени личности. Ще плуваме в море, в океан от любов. Какъв ден ще бъде това!
