Мисията
Преди Исус да се възнесе на небето, Той даде наставления на Своите последователи: „Но ще приемете сила, когато Светият Дух дойде върху вас; и ще бъдете Мои свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея и Самария, и до краищата на земята“ (Деяния 1:8 NIV). Те трябваше да бъдат свидетели, които разказваха на хората навсякъде за Исус. Това трябва да бъде и нашата мисия днес.
Павел използва друга илюстрация: „И така, ние сме Христови посланици, като че ли Бог чрез нас умолява“ (2 Коринтяни 5:20). Както един посланик представлява своята страна в чужда земя, така и вярващите трябва да представляват Исус в нашия свят. Ние сме посланици за Христос, изпратени на мисия да говорим от Негово име и да изпълняваме делото на евангелието.
Съобщението
Посланието, което трябва да се донесе на невярващите, е: „Помирете се с Бога. Бог направи Този, Който нямаше грях, да бъде грях за нас, за да станем в Него Божия правда... сега е денят на спасението“ (2 Коринтяни 5:20-21; 6:2). Това е опасна дейност, защото често е силно противопоставяна: когато Павел проповядваше това послание, той беше хвърлен в затвора (Матей 10:17-23; Лука 10:3; Ефесяни 6:19-20). Каква беше мотивацията на Павел да продължи в такава опасна професия? Това беше Христовата любов към нас, която го принуди да живее за Господа, вместо да угажда на себе си (2 Коринтяни 5:14-15).
Вестителят
Исус се молеше на Отца за Своите ученици: „Както Ти Ме изпрати в света, така и Аз ги изпратих в света“ (Йоан 17:18). Това, че Исус беше изпратен в света, се споменава шест пъти в Йоан 17. Бог изпрати Исус, за да разкрие Своята любов към човека. По същия начин Исус е изпратил Своите последователи, за да разкрият Божията любов към човека. Ние трябва да бъдем Божии посланици. При Въплъщението Бог напусна небето и дойде там, където бяха хората. По същия начин Неговите свидетели днес трябва да отидат от местната църква там, където са хората, защото евангелието се разпространява предимно чрез взаимоотношения. „Как тогава ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? И как ще чуят без някой да им проповядва? И как ще проповядват, ако не бъдат изпратени?“ (Римляни 10:14-15).
Евангелистите са тези, които по-лесно споделят Исус с другите; това е дар от Бога (Ефесяни 4:8,11). Трябва да ги признаем и да им позволим да използват даровете си там, където са хората. Нека те „вършат делото на евангелист“ (2 Тимотей 4:5). Някои евангелисти са: Петър и Йоан, които занесоха евангелието в много самарянски села (Деяния 8:25); Павел и Варнава, които проповядваха добрата вест в Листра и Дервия (Деяния 14:7); и Павел, който проповядваше на онези, които никога не бяха чували за Христос (Римляни 15:20; 1 Коринтяни 1:17).
Партньори в Евангелието
Писмото на Павел до филипяните илюстрира връзката между местна църква и мисионер. То описва партньорството между Павел и църквата във Филипи: „Във всичките си молитви за всички вас винаги се моля с радост поради вашето партньорство в евангелието от първия ден досега“ (Филипяни 1:4-5). Те споделяха общ интерес. Павел ги нарече съработници, което илюстрира, че евангелистите и мисионерите не могат да работят сами – те се нуждаят от местната църква (Филипяни 4:3). Това партньорство беше подхранвано от комуникация, посещения, молитва и практическа подкрепа.
Павел написа това писмо, докато беше под домашен арест в Рим (Филипяни 1:13; 4:22). Филипяните бяха чули, че е в затвора, затова му изпратиха пари. Епафродит занесе дара на Павел и остана да му помага. Докато беше там, той се разболя много. Когато беше готов да се върне в църквата във Филипи, Павел изпрати това писмо с него, за да благодари на филипяните за техния дар, да ги насърчи и да ги предупреди за фалшиви учители.
Комуникация
Павел и филипийската църква общуваха помежду си. Неговото писмо им даде новини за работата му в евангелието – как Бог му позволи да свидетелства на римските войници в затвора (Филипяни 1:12-18). Той също така изрази признателност за работата на Тимотей и Епафродит (Филипяни 2:19-30). Той сподели страстта си с тях; „Защото за мен да живея е Христос, а да умра е печалба“ и „Мога всичко чрез Този, Който ми дава сила“ (Филипяни 1:21; 4:13). Животът му беше съсредоточен върху Христос; той живееше чрез вяра.
Павел беше наясно с техните борби. Той знаеше за разногласията между Еводия и Синтихия (Филипяни 4:2-3). Той знаеше достатъчно за тяхната ситуация, за да ги предупреди срещу фалшиви учители. Той очакваше с нетърпение да чуе от тях. Той и Тимотей имаха искрен интерес към тяхното благополучие (Филипяни 2:1-20; 3:1-3). Така че местните църкви, евангелистите и мисионерите трябва да общуват редовно чрез писма, телефон и електронна поща.
Посещение
Комуникацията лице в лице е най-ефективна, а взаимоотношенията се развиват, когато хората прекарват време заедно. Епафродит беше изпратен от Филипи, за да се погрижи за нуждите на Павел; той рискува живота си, за да помогне на Павел (Филипяни 4:18; 2:25-30). Той беше готов да пожертва собствените си интереси и здраве за евангелието.
Четем, че Павел изпрати Тихик в Ефес и Колос. „Тихик, възлюбеният брат и верен служител в Господа, ще ви разкаже всичко, за да знаете и вие как съм и какво правя. Изпращам го при вас именно с тази цел... за да ви насърчи“ (Ефесяни 6:21-22). „Тихик ще ви разкаже всички новини за мен... Изпращам го при вас с изричната цел да узнаете за нашите обстоятелства и да насърчи сърцата ви... Те ще ви разкажат всичко, което се случва тук“ (Колосяни 4:7-9). Павел също искаше да посети вярващите в Солун, но когато не можа, изпрати Тимотей да ги посети и да донесе новини от тях (1 Солунци 2:17; 3:6). Местните църкви, евангелистите и мисионерите трябва да се посещават взаимно, за да споделят новини лично.
Молитва
Павел знаеше, че църквата във Филипи се моли за него и той се молеше за тях (1:4,19). Той знаеше силата на молитвата и беше уверен, че чрез техните молитви ще бъде освободен от затвора (Филипяни 1:19). Той също така ги призова да се молят за всичко и да не се тревожат (Филипяни 4:6). На църквата в Солун той написа: „Молете се за нас, за да се разпространява бързо Господното послание и да бъде почитано, както беше и при вас. И се молете да бъдем избавени от зли и нечестиви хора“ (2 Солунци 3:1-2).
Християните трябва да се молят за евангелисти и мисионери. Първо, трябва да се молим Бог да издигне повече от тях. Исус каза: „Жътвата е изобилна, но работниците са малко. Затова молете Господаря на жътвата да изпрати работници на Своята нива“ (Матей 9:36-38). Исус е Този, Когото трябва да молим да бъдат идентифицирани и изпратени повече евангелисти и мисионери. Второ, трябва да се молим за техния успех. Павел поиска молитва, за да му помогне да проповядва евангелието в затвора: „Молете се и за мен, за да ми се дават думи, когато отварям устата си, така че безстрашно да разгласявам тайната на евангелието, за което съм посланик в окови“ (Ефесяни 6:19-20). Местните църкви, евангелистите и мисионерите трябва да споделят молитвени нужди и да се молят един за друг.
Практическа подкрепа
Павел благодари на филипяните за тяхната финансова помощ. На един етап те бяха единственото средство за издръжка на Павел и те посрещнаха нуждите му повече от веднъж в Солун. Тъй като те финансираха евангелизацията и мисионерската работа, им беше обещано, че Бог ще посрещне техните нужди (Филипяни 4:14-19).
Трябва да даваме, защото: помага за посрещане на нужда (Филипяни 4:14,16); това е инвестиция в бъдещето – като събиране на съкровища на небето (Лука 12:33; Филипяни 4:17); това радва Бога, като акт на поклонение (Филипяни 4:18). На църквата в Коринт беше напомнено да дава щедро на нуждаещите се (2 Коринтяни 8-9). Това се разглеждаше като служение на светиите. Местните църкви трябва да са наясно с финансовите нужди на евангелистите и мисионерите и да се стремят да посрещат тези нужди.
Единство и Христоподобие
Църквата във Филипи е добър модел за всяка местна църква да подкрепя евангелисти и мисионери. Какви са характеристиките на такава църква, освен комуникация, посещения, молитва и практическа подкрепа? Тяхното партньорство в евангелието издържа; то беше „от първия ден досега“ (Филипяни 1:5); те останаха верни на вярата (Филипяни 1:6-7); беше очевидно, че Бог действаше в тази църква (Филипяни 1:6).
Разбира се, като всички хора те не бяха съвършени и Павел им каза как да се справят с един от проблемите си – разлика в мненията между две жени. Той им казва, че това е проблем на егоизъм: „Всеки гледа своите интереси, а не тези на Исус Христос“ (Филипяни 2:21). Решението беше да „считате другите за по-добри от себе си“, да се грижите за тях толкова, колкото се грижите за себе си, и да сте готови да им служите (Филипяни 2:3-7). Казано им беше да решат проблема, осъзнавайки, че Бог им помага да бъдат желаещи и способни да Му се подчиняват (Филипяни 2:12-13). В този случай беше помолена трета страна, вероятно Епафродит, да помогне (Филипяни 4:3).
Павел подчерта, че единството, единомислието, взаимната любов и съвместната работа с обща цел са важни (Филипяни 1:27; 2:1-8). Работим ли заедно? Търсим ли начини да работим заедно, въпреки че може да не сме съгласни? Мислим ли най-доброто или най-лошото за хората? Трябва ли хората да се превиват, за да ни угодят? Пренебрегваме ли мненията на другите? Местните църкви се нуждаят от споделена визия и общи цели.
Павел споменава пет неща, които могат да ни помогнат да се обединим: помнете какво сте получили; решете да работите заедно; съпротивлявайте се на егоистични нагласи и действия; считайте другите за по-важни от себе си; и вземете предвид нуждите на другите (Филипяни 2:1-4). Те трябваше да имат същото отношение като Христос, Който напусна небето и стана съвършен слуга на земята.
Партньорство
Местната църква трябва да насърчава християните да бъдат свидетели и посланици на Христос, където и да живеят, където и да отидат. Трябва да се молим Бог да издигне повече евангелисти и мисионери и да им даде успех в разпространяването на добрата вест. И трябва да си партнираме с тях в евангелието чрез: общуване с тях; размяна на лични посещения; молитва за тях; и подкрепа за тях.
От писмото до филипяните виждаме, че ключът е единството и Христоподобието. Трябва да насърчаваме тези характеристики един в друг. Както Павел пише: „Вашето отношение трябва да бъде същото като на Христос Исус.“
