„И сега ви увещавам да бъдете бодри; защото няма да загине нито един от вас, а само корабът. Защото тази нощ застана до мен ангелът на Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, и каза: „Не бой се, Павле; ти трябва да застанеш пред Цезар; и ето, Бог ти е дал всички, които плават с теб.“ Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще стане точно както ми беше казано.“ (Деяния 27:22-25)
Павел е също толкова спокоен сред бурята, колкото е бил пред управители и царе. Ураганът не му пречи да чуе Божия глас, Чийто е той и на Когото служи (ст. 23). Във време на изпитание хората често проявяват най-лошата себичност, но тук апостолът мисли за безопасността на своите спътници. Той ги успокоява с Божието слово и след това ги насърчава да си вземат храна, не без да е благодарил пред всички тях (1 Тимотей 4:4-5). След всичките им нещастия и загубата на кораба, те пристигат невредими в своето „желано пристанище“ (Псалм 107:25-30).
Можем да видим в кораба, играчка на бурята, картина на Църквата на земята. Тръгнала при хубаво време, не след дълго тя се сблъска с вятъра на изпитанията и гоненията, които Сатана повдигна срещу нея. Липсата на храна, период на дълбок мрак, прибягването до всякакви привидно благоразумни мерки – всичко това се случи, защото гласът на апостолите – в Словото – не беше послушан.
Денят наближава; и с него окончателното корабокрушение на изповядващото се християнство. Но Господ познава онези, които са Негови в тази „Църква“, която изповядва да призовава Неговото име. Нито един няма да бъде изгубен от онези, които Отец Му е дал (2 Тимотей 2:19; Йоан 17:12): „И така стана, че всички се спасиха на сушата“ (Деяния 27:44).
