Присъщо на ДНК-то на един ученик на Исус е да има близко и познато взаимоотношение с Бога чрез молитва. Забележително е, че първото нещо, което четем за Павел след неговото обръщане, е: „Ето, той се моли.“ (Деяния 9:11)
Във всичките си писма Павел постоянно подчертава значението на молитвата в собствения си живот и в живота на тези, до които пише. Ето някои примери:
„Най-после, братя, молете се за нас, за да се разпространява словото Господне и да се прославя, както стана и между вас, и да се избавим от зли и нечестиви човеци; защото не всички имат вяра.“ (2 Солунци 3:1-2)
„Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба, с благодарение, изказвайте прошенията си на Бога. И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“ (Филипяни 4:6-7)
„Постоянствайте в молитва, като бдите в нея с благодарение. Молете се и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, за да възвестяваме тайната на Христос, заради която съм и в окови, за да я изявя ясно, както трябва да говоря.“ (Колосяни 4:2-4)
„И тъй, увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на високо положение, за да можем да живеем тих и мирен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и угодно пред Бога, нашия Спасител, Който иска всички човеци да се спасят и да достигнат до познание на истината.“ (1 Тимотей 2:1-4)
Такива изявления идват от някой, който е дълбоко осъзнат колко достоен е Бог за хвала и колко зависими сме от Неговата помощ в нашия живот и служение към Него. Изглежда, че на нас християните, особено в западния свят, често ни липсва това отношение. В противен случай нашият молитвен живот би изглеждал доста по-различно.
Но какво точно стои зад това отношение, наблюдавано у Павел? Особено ме порази 1 Петрово 5:6-7, което гласи:
„Затова смирете се под мощната Божия ръка, за да ви възвиси Той своевременно, като стоварите всичките си грижи на Него, защото Той се грижи за вас.“ (1 Петрово 5:6-7)
Този стих ни учи, че ние се смиряваме, като стоварваме всичките си грижи на Бога. Следователно, когато се молим, ние демонстрираме смирение.
Обратно, когато не се молим, ние проявяваме гордост, по същество изразявайки: „Нямам нужда от Бога.“ Нашият молитвен живот разкрива дали притежаваме мисленето на Исус или не. Ето защо Исус казва в Матей 11:29: „Поучете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце.“ Павел е пример за смирение, затова той подчертава важността на молитвата за себе си и за другите.
