Павел пише Посланието до филипяни, докато е затворник в Рим, където е окован и затворен в наета къща. Той можел да проповядва на всички, които идвали при него, и можел да пише (Деяния 28:30-31; Ефесяни 6:20; Филипяни 1:7,14,16).
Това писмо е много практично. То говори за Христос, но не по доктринален начин. Думите „грях“ и „грехове“ не се срещат в това послание. Няма нищо за оправдание, за сключване на мир с Бога или за увереност в спасението. Думата „спасение“ в това послание не означава избавление от греха, както в Римляни. Използва се веднъж (1:19), за да се отнася до избавление от затвора.
В това послание има три ключови думи – Христос, Радост и Ум. Христос е споменат поне 70 пъти в това послание. Радост (и радвайте се) е спомената 18 пъти и задава целия тон на посланието. Павел изпраща от римския затвор триумфална песен на вяра и радост. Думата „ум“ – отнасяща се до умствена нагласа – се появява 12 пъти. Павел пише за своето затворничество, но няма нито оплакване, нито съмнение, нито самосъжаление. Той не само не роптае, но ни увещава „да вършим всичко без роптания“ (2:14 KJV).
Ако някой е имал причина да се тревожи, това е бил Павел. Той е бил несправедливо хвърлен в затвора. Можел е да бъде екзекутиран като предател. Дори някои от приятелите му са били против него. Той е имал основателна причина да се тревожи, но не го е направил. Вместо това, той ни дава тайната на победата над тревогата (4:6-7). Въпреки трудните обстоятелства, Павел пише за радост, за Божия мир, който надминава всяко разбиране, и за доволство. Каква е била неговата тайна? Павел е можел да пише за радост сред болка, защото е имал седем специални нагласи.
1. КЪМ ХРИСТОС
Две трети от стиховете на това послание се отнасят до Христос. Той винаги е бил в сърцето на Павел, заемайки постоянно, върховно място в неговите мисли и чувства. Както пише в Ефесяни, Христос е обитавал в сърцето на Павел чрез вяра (Ефесяни 3:17). Всяка от четирите глави разкрива Христос от различна перспектива.
В първа глава Павел се радваше на Христос като свой ръководен принцип: „Защото за мен да живея е Христос, а да умра е придобивка“ (1:21). Истинският християнски живот и опит е да живеем за Христос, да Го проявяваме в нашето ходене, да Му се покоряваме, да Му служим, да Го прославяме и да бъдем напълно контролирани от Него.
Във втора глава Павел се радваше на Христос като образец на своя живот: „Нека този ум бъде във вас, който беше и в Христос Исус“ (2:5). Христос, в Своето смирение и послушание, е представен като образец за вярващия. Този, Който остави славата, смири Себе Си, прие човешка природа, понесе страдание и смърт на кръста и сега е възвишен отдясно на Бога, трябва постоянно да бъде пред сърцето на вярващия.
В трета глава Павел се радваше на Христос като светъл обект, крайна цел и награда на своя живот. С енергията на новия живот Павел се стремеше към тази цел, никога не удовлетворен от нищо друго. Неговата върховна страст беше да „спечели Христос и да бъде намерен в Него“ (3:8-9). Нима той вече не притежаваше Христос? Да, и имаше пълна увереност в своето положение пред Бога в Христос. Желанието му да „спечели Христос“ беше неговото желание действително да притежава Христос в слава. Това е целта, която винаги трябва да бъде пред сърцето на вярващия в християнската надпревара. Подобно на бегача, чието око не е върху заобикалящата го среда, а само върху целта, така и вярващият трябва да гледа към прославения Христос и да се стреми към целта.
За да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, като стана съобразен с Неговата смърт (3:10).
Павел не се позовава на спасителното си познание за Спасителя около 25 години по-рано, когато Господ го спря по пътя му към Дамаск. В края на живота си голямата страст на Павел е била да знае повече за Христос. Християните обичат да говорят, пеят и пишат за общението с Исус, но трябва да се има предвид, че понякога това общение включва и страдание. Много християни са развълнувани от познаването на Христос и силата на Неговото възкресение, но проявяват малък интерес към общението в Неговите страдания. Но няма сила на възкресението без общението в страданието.
В четвърта глава Павел се радваше на Христос като сила на своя живот – Този, Който е достатъчен за всички земни обстоятелства: „Всичко мога чрез Христос, Който ме укрепява“ (4:13).
Тъй като тревогата е най-големият враг на радостта, Павел дава формулата за нейното преодоляване: „Не се безпокойте за нищо“, молете се и благодарете за всичко (4:6).
Тъй като Павел се радваше на Христос като сила на своя живот, той можеше уверено да използва личното местоимение „аз“ осем пъти в края на четвърта глава в изявления, които определят неговата радост: „Аз се зарадвах в Господа... Аз съм доволен... Аз знам как да бъда унижен... Аз знам как да изобилствам... Аз съм научен... Аз мога всичко... Аз имам всичко и изобилствам... Аз съм пълен“ (4:10-18).
Във Филипяни Павел използва пет различни предлога пред името на Христос. „В Христос“ се намира в първия стих на всяка глава, както и в други пасажи. Да бъдеш „в Христос“ е спасение; ние влизаме в този свят в Адам, но когато приемем Христос в сърцето си като Спасител, ние се развеждаме с Адам и се омъжваме за Христос (Римляни 7:4). Да бъдеш „в Христос“ е най-категоричният израз на това да бъдеш истински спасен. Да бъдеш „с Христос“ (1:23) се отнася до прославлението – нашето напускане на този живот, за да бъдем с Него. „Чрез Исус Христос“ се отнася до това да бъдем изпълнени „с плодовете на праведността“ (1:11). Може също да се отнася до осигуряване: „Моят Бог ще задоволи всяка ваша нужда според Своето богатство в слава чрез Христос Исус“ (4:19). „Чрез Христос“ се отнася до това, че ни е дадена възможност да „можем всичко чрез Христос, Който ме укрепява“ (4:13). Накрая, „за делото на Христос“ (2:30) намеква за нашето служение.
2. КЪМ СВЕТИЯ ДУХ
Светият Дух е споменат два пъти във Филипяни (1:19; 2:1). Въпреки че не се споменава за изпълване с Духа, Павел говори за „снабдяването на Духа“ и някои от Неговите проявления са съвсем очевидни. Само този, който е изпълнен с Духа, тоест снабден от Него, може да каже: „За мен да живея е Христос“ (1:21). Плътският вярващ, под властта на плътта, не може да изрече тези думи. Причината за духовния живот е обитаващият Дух, но характерът на този живот е изживеният Христос.
В допълнение към думата „радост“, която се появява 18 пъти, думите „любов“ и „мир“ също се споменават многократно. И трите – любов, радост и мир – са проявления на „плода на Духа“ (Галатяни 5:22), преживявани само от изпълнения с Духа вярващ. И Павел свързва тези проявления с „общението на Духа“ (2:1), вярващи, съединени заедно с „една и съща любов, като са единодушни, с един ум“ (2:2).
3. КЪМ ДРУГИТЕ
Нищо да не става от препирня или от суетна слава, но със смирение нека всеки счита другия по-горен от себе си. Никой да не търси своето, но всеки и това, което е на другите (2:3-4).
„Другите“ е ключовата дума в тези стихове. Другите бяха доминиращият интерес в живота на нашия Господ, Който „не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45). Нищо не трябва да се прави сред Божия народ в егоистичния дух на раздор или суетна слава, в духа на естествения човек и на света.
Истинският път – който характеризира последователите на Господа, които живеят чрез Него и за Него – е да считаме другите за по-добри от себе си в смирение, като не гледаме на собствените си интереси, а на интересите на другите. Да ходим по такъв начин е възможно само за тези, които са новородени и ходят в силата на Духа. Да забравим себе си, да се отречем от себе си и да бъдем истински смирени – така проявяваме ума на Христос.
4. КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО
Думата „евангелие“ е спомената шест пъти в първа глава. Павел пише за нашето „общение в евангелието“ (1:5) – вярващи, съединени с него „в защита и утвърждаване на евангелието“ (1:7). Той гледаше на своите обстоятелства като на дадени от Бога възможности за „напредъка на евангелието“ (1:12). Той не се тревожеше да се защитава, тъй като беше назначен „за защита на евангелието“ (1:17). И два пъти в стих 27 той насърчаваше вярващите да оставят своето „поведение да бъде достойно за евангелието“ и да „се борят заедно за вярата на евангелието“.
Павел искаше да отиде в Рим като проповедник; вместо това отиде като затворник. Но затворът не му попречи да проповядва добрата новина. Той проповядваше евангелието на домакинството на Цезар и някои повярваха (4:22). Павел увещава филипяните и нас да „държим словото на живота“ (2:16).
5. КЪМ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА
Но искам да знаете, братя, че това, което ми се случи, по-скоро допринесе за напредъка на благовестието; така че моите окови в Христос станаха явни в целия дворец и на всички други места (1:12-13).
В първа глава Павел казва, че трудните му обстоятелства не могат да го лишат от радостта му, защото той не живееше, за да се наслаждава на обстоятелствата; той живееше, за да служи на Христос. Той не гледаше на самите обстоятелства, а по-скоро как те се отнасяха към Христос. Той не беше затворник на Рим; той беше „затворник на Исус Христос“ (Ефесяни 3:1). Веригите около китките му бяха неговите „окови в Христос“ (1:13).
Павел не се оплакваше от веригите си; той молеше Бог да ги използва, за да напредне евангелието по три различни начина. Първо, веригите му дадоха на Павел контакт с неспасeните. Той беше окован за различен римски войник на всеки шест часа, което означаваше, че можеше да свидетелства на четирима неспасeни мъже всеки ден. Второ, веригите му дадоха на Павел контакт с длъжностните лица в двора на Цезар, които бяха принудени да изучават доктрините на християнството, за да определят дали Павел е виновен или не. Трето, веригите на Павел дадоха смелост на спасените: „Мнозина от братята в Господа, като се увериха от моите окови, станаха много по-смели да говорят словото без страх“ (1:14).
6. КЪМ СТРАДАНИЕТО
Защото на вас е дадено заради Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него (1:29).
Тук се споменават два божествени дара: да вярваш в Христос и да страдаш заради Него. Нямаме никакъв проблем с първия дар. Но колко вярват, че страданието за Христос е дар?
Ако знаем защо Бог допуска страдание в живота на вярващия, можем да разберем, че то наистина е божествен дар. Когато отговаряме на несгодите с отношение на покорство, хвала и благодарност, Бог ще го използва, за да: насърчи Своята собствена слава, увеличи славата на Своите деца, развие техния духовен растеж, съобрази ги с образа на Христос, демонстрира достатъчността на божествената благодат, хвърли ги повече върху Него и ги въведе в общение със страданията на Христос. Ако страданието произвежда всички тези благословени плодове, то наистина е дар от Бога.
7. КЪМ МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО
Но едно правя: като забравям това, което е зад мен, и се простирам към това, което е пред мен, аз се стремя към целта за наградата на горното призвание на Бога в Христос Исус (3:13-14).
„Забравянето на това, което е зад нас“ не означава, че изтриваме греховете и грешките от миналото. То просто означава, че прекъсваме силата на миналото, като живеем за бъдещето. Не можем да променим миналото, но можем да бъдем променени от него, ако имаме правилната перспектива и си извлечем поуки от него. Непокаяният може да бъде контролиран от миналото, но християнинът, който тича в надпреварата, винаги гледа напред към бъдещето. „Това, което е зад нас“ е оставено настрана, а „това, което е пред нас“ заема неговото място.
Някои християни са оковани от минали провали, докато други са разсеяни от минали успехи. И двете нагласи са погрешни. Исус каза: „Никой, който е сложил ръка на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:62).
Павел оприличава християнския живот на състезание с цел. Христос в слава е целта, която трябва да бъде пред сърцето на вярващия в състезанието. „Нека бягаме с търпение в надпреварата, която е пред нас, като гледаме към Исус, Началника и Завършителя на нашата вяра“ (Евреи 12:1-2). Спасителят трябва да бъде „целта“, върху която трябва да бъдат фиксирани очите на тези, които се стремят към наградата на горното призвание на Бога. Окото на вярата трябва да бъде непоколебимо фиксирано върху Христос, гледайки към Него постоянно, доверчиво, покорно и с очакване.
Започнахме с кратко разглеждане на три ключови думи в това послание – Христос, Радост и Ум. Ако приемем тези седем нагласи за свои, умът ни ще се промени, радостта ни ще се увеличи и животът ни ще представя повече от Христос на света около нас. Нека започнем днес.
