„Ковчегът на завета, обкован отвсякъде със злато, в който бяха златният съд с манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета; а над него херувимите на славата, които осеняваха умилостивилището“.
(Евреи 9:3–4)
Ковчегът говори за Христос в благодатта и святостта на Неговата човешка природа и в славата на Неговото Божество. Манната говори за Христос, някога смирен тук – храната на Неговите светии. Жезълът говори за Неговия живот отвъд гроба и за Неговото свещеническо служение да поддържа Своите, за да могат те да бъдат въведени в насладата и моралната сила на Завета.
Добре е за нас в такъв ден като настоящия, когато материалното има склонност да надхвърля духовното – в очите на хората – да купим от прославения Христос злато, изпитано в огън, за да бъдем богати. Среброто не е било от значение в дните на Соломон, всичко е било от злато. Тогава Бог е имал Своето правилно място; Неговата къща е била построена; Неговото Име е било призовавано над Неговия народ. Божествено дареното благоденствие е било тяхна участ.
След около тридесет години всичко се променило. Ровоам и целият Израел с него изоставили закона Господен. Бог, в Своето праведно управление, извел египетския цар срещу Ровоам. Той ограбил съкровищата на Господния дом и отнесъл златните щитове. Ровоам ги заменил с медни щитове. По-нисшето било прието с примирение (Виж 2 Летописи 12).
В още по-късен ден, с още по-дълбок морален упадък, Еремия оплакал: „Как е потъмняло златото!“
За щастие, ние очакваме онзи ден, когато гласът ще запее в Израел – в отговор на пророчеството от Исая 60 – „Стани, светлей, защото светлината ти дойде, и славата Господна изгря над тебе;“ и „вместо мед ще донеса злато.“ Какъв ден на възстановяване, когато Господ установи Своето царство! Тогава стените на Сион ще бъдат „Спасение“, а портите ѝ – „Хвала“.
Предупредени тогава от провалите на другите, предвиждайки също и деня на Христос, нека ние самите да не се задоволяваме с нищо по-малко от златото на Божията истина, служено от Божия Дух, правейки всичко от Божия Христос.
Златният съд Изход 16:33
Златният съд и съдържанието му от манна предполагат, че животът на нашия Господ Исус Христос, в човешката Му природа тук на земята, е бил във всяко отношение угоден на Бога. Пълният омер, поставен в Ковчега, показва ясното Божие признание за Него тук.
Златото винаги е емблема на божествената слава – само златен съд би бил подходящ за съхраняване на ценната мярка манна. Божията слава винаги е намирала отговор в този благословен Човек, Който е ходил по този свят, презрян и отхвърлен от хората, но избран от Бога и скъпоценен.
Скритата манна, предложена на победителя в подобно на Пергам, граничещо със света, състояние на изповядване (Откровение 2:17), ще даде сладък вкус от онова в Христос, което е било толкова възхитително за Бога. Освен Неговото публично служение, е имало и Неговото постоянно общение с Бога и зависимост от Него. Всичко е било съхранено от Бога – нито една малка част от него няма да бъде изгубена. Това ще бъде делът на победителя над светското християнско изповядване да сподели Божието съкровище. Подходящо възнаграждение наистина за пълноценна вярност към Христос в деня на свидетелство и изпитание. Тази вярност е била поддържана от техния таен живот на зависимост, общение и хранене с Христос, Христос, някога смирен тук. Тогава оценяваме, че само златен съд би бил подходящ да съдържа скъпоценния спомен за пустинната храна на Божия народ.
Докато се храним с истинската манна, все повече усещаме, че вървим срещу течението на настоящия зъл ход на нещата. Така осъзнаваме нуждата от „помощ от светилището“ (Псалм 20:2).
Златният олтар Изход 30
Това говори за Христос като способен да поддържа цялата система на божествена слава и свидетелство. Акациевото дърво говори за Неговата нетленна човешка природа – чистото злато за Неговото абсолютно божество. Следователно, Той е изключително способен да поддържа това, което се дължи на Бога, и това, което е необходимо за нас.
Той е „милостив и верен Първосвещеник в нещата, отнасящи се до Бога“. Милостив от наша страна – верен от Божия страна.
Златният олтар е бил четириъгълен, по един лакът от всяка страна – север, юг, изток и запад – няма обстоятелство, с което благоуханната благодат на Христовото застъпничество да не може да се справи напълно. Едно е числото на единството; две е числото на свидетелството. Христос би се застъпил за Своите, за да бъдат ЕДНО (Йоан 17:20–21), и за да могат, в живата сила на единството, да свидетелстват за Бога на Божия дом.
Докато светиите жънат ползите от Неговото застъпничество, те са подкрепяни в Божието свидетелство и осъзнават блаженството да бъдат част от Божия дом и да отразяват застъпническата благодат на Христос. Така те се молят за „всички хора“ – „всички светии“ – служители – „всички неща“ – на всички места – и по всяко време (виж 1 Тимотей 1:1; Ефесяни 6:18; 2 Солунци 3:1; Филипяни 4:6; Лука 18:1).
Христос, в Своето служение с характер на Златен олтар, поддържа Своите светии в сферата на общението, както е представено в Трапезата на присъствените хлябове. Той също така ги поддържа в служението на Духа, представено в сиянието на Златния светилник, така че те са надарени и упълномощени да излязат в двора за свидетелство и да влязат в Светая Светих за поклонение.
Златната плоча Изход 28:36-38
Първосвещеникът, облечен в одеждите си на слава и красота, е имал като корона на украсата си Златната плоча. Тя е била прикрепена със синя връзка към митрата му на челото. Посочената причина е, че цялото свещеническо служение на приношение трябва да бъде,
„СВЯТОСТ НА ГОСПОДА.“
Когато светиите приемат привилегията да служат на Бога като очистени поклонници, те попадат под ръководната ръка на Господ Исус Христос – „Първосвещеник на нашето изповедание.“
Колко привидно странно и противоречиво е това твърдение: „за да носи Аарон беззаконието на светите неща, които израилтяните ще осветят във всичките си свети дарове… за да бъдат приети пред Господа“ (Изход 28:36–38). Никакво несъвършенство в мисълта или израза няма да Му убегне. Всяко приношение ще бъде представено в съвършенството на Неговата благодат. Този аромат, който Го отличава в Неговото застъпничество в Светото място, ще Го отличава и в Неговото служение в Светая Светих.
Първосвещеникът, в Деня на умилостивението, влизал в Божието присъствие, обгърнат в облака тамян от Златната кадилница. Христос е влязъл в това присъствие в Своето собствено съвършенство. Ние се приближаваме в пригодността, съвършенството, благодатта и приемливостта на Божия Христос. Колко сме благодарни, че въпреки нашето смесено състояние, въпреки несъвършеното представяне поради това, което сме, всеки искрено принесен дар на Бога преминава през ръцете на нашия Верен Първосвещеник и достига Бога в съответствието, с което Христос го представя.
Златната кадилница Евреи 9:4; Левит 16:12.
Исторически тя е била в Божието присъствие, в Светая Светих, само веднъж годишно – на великия Ден на умилостивението. Посланието към евреите ни казва, че първата особеност на Светая Светих е била, че тя „имаше Златна кадилница“. Тази препратка към Скинията в пустинята носи със себе си цялата светлина на Новия Завет. Златната кадилница е зад завесата, защото нашият Свещеник е зад завесата.
Ако Златният олтар предполага Неговото постоянно застъпничество, тогава Златната кадилница предполага, че делото на изкуплението е завинаги извършено и следователно Христос е на вътрешното място. Това ясно отличава християнството от юдаизма, защото нашият Свещеник е зад завесата – Служителят на истинското светилище – постоянно ангажиран в служение на Бога в постоянния аромат на Неговата всестранна благодат и слава, както е символизирано от подправките на сладкия тамян, Той постоянно води светиите в служение на хвала и поклонение към Бога.
Така;
- ЗЛАТНИЯТ СЪД, говори за Божието признание за някога смирения Христос; манната – храната на светиите за дните на пустинната история.
- ЗЛАТНИЯТ ОЛТАР, за Христос като Поддържащ божествената система; и сладкият тамян на Неговото постоянно застъпничество за Своите.
- ЗЛАТНАТА ПЛОЧА, за Неговата свята бдителност, за да гарантира, че само това, което е угодно на Бога, ще Му бъде представено.
- ЗЛАТНАТА КАДИЛНИЦА, за поклонението, което Той извършва днес в Божието присъствие.
Благодарим на Бога за пустинната храна, която формира конституция, за да ни даде възможност да побеждаваме сега, и ни дава перспективата да пируваме с Бога с всичко, което Той е съхранил от Христос – Човека на Неговото удоволствие.
Благодарим на Бога за свещеническата подкрепа на Христос, която ни поддържа в свидетелството сега.
Благодарим на Бога за достъпа до Неговото присъствие сега, въз основа на съвършеното приношение на Христос и в приемливостта, която е само Негова.
Благословен Бог и Отче, пред Твоя поглед, Ние се покланяме и признаваме Твоята благодат; Ние се покланяме в Твоята славна светлина, Която сияе в лицето на Исус.
