Служението на Павел в Коринт: Изцелението на десет духовни прокажени

Служене – юли/август 2022 г. – Списание „Благодат и Истина“

Служението на Павел в Коринт — Десет „прокажени“ изцелени

В 1 Коринтяни 6:9-11 апостол Павел изброява десет вида грешници, каквито някои от коринтянските вярващи са били, преди да бъдат спасени. Числото десет представлява отговорността на човека пред Бога и Неговото творение, както и към всички човешки същества. Посланието към Римляните доктринално доказва човешкия провал, а именно, че всички са съгрешили и се намират без никакво средство за поправяне (Римляни 1:28-32, Римляни 3:23).

Въпреки това, мнозина в Коринт се покаяха за греховете си, когато чуха посланието на Павел за разпънатия Христос, Който е Божия сила и мъдрост (1 Коринтяни 1:18-31). Те получиха Божията чудна благодат и изцеление, тъй като Неговото Слово ги осъди. Тези хора приеха посланието за Божието спасение и бяха възстановени при Него. Всичко това беше резултат от служението на нашия прославен Господ Исус на небето, Който чрез Своя Дух работеше чрез Павел, въпреки че Израел като нация все още отхвърляше своя Месия.

В началото на Своето земно служение, Господ изцели прокажен – чудо, което доказа, че Той е Месията (Матей 8:1-4). Всъщност, по онова време равините бяха изброили няколко чудеса, които Месията ще извърши, след като дойде, за да покаже, че Той е Божият Месия (Исая 35:5-6). В пълнотата на времето Той дойде (Галатяни 4:4) и извърши тези чудеса, но водачите ги приписаха, или ги възложиха, на Сатана и обвиниха Исус, че е негов инструмент (Матей 9:34, Матей 12:24). Богохулство! Въпреки това, към края на Своята работа на земята, с няколко думи, Господ Исус изцели десет прокажени, всички едновременно. Само един от тях, самарянин, се върна да Му благодари (Лука 17:12-19). Колко тъжно!

Десетте прокажени на Павел в Коринт

Нелечимата болест проказа илюстрира състоянието на човека като грешник, без никакво възможно средство за поправяне (виж Еремия 17:9)1 – тоест, освен чрез божествена намеса, дело на Божията суверенна благодат. Апостолът използва термина „неправедни“ (1 Коринтяни 6:9), за да опише коринтянските духовни прокажени в тяхното общо състояние пред Бога, което е вярно за всички хора – евреи и езичници (Римляни 3:10). Павел назова десет конкретни гряха, характерни за тяхното предишно състояние, които демонстрираха трагичния провал на нашата паднала раса. Тези десет потвърждават истината от Римляни 3:10-23 и я описват с плашещи подробности. Думите в курсив в следващия списък са цитирани от 1 Коринтяни 6:9-10 (NKJV), с няколко кратки обяснения или коментари. Трябва да разберем, че всяко поколение се сблъсква с тези проблеми, въпреки че непосредственият контекст може да се различава значително.

• Блудници – мъже или жени, които практикуват сексуална неморалност, често свързана с идолопоклонство (1 Коринтяни 10:7-8).
• Идолопоклонници2 – поклонници на идоли, но не ограничени само до статуи или подобни неща.
• Прелюбодейци – женени хора, участващи в сексуални дейности извън брачната си връзка.
• Хомосексуалисти – лица от един и същи пол, които имат сексуални отношения помежду си, обикновено в или извън езически храмове.
• Содомити – тези, които участват в друга форма на хомосексуална практика, по онова време свързана с езическо поклонение.
• Крадци – лица, които отнемат това, което принадлежи на Бога или на ближния, в различни контексти.
• Користолюбци – алчност или похот, форма на идолопоклонство (Ефесяни 5:5), нарушаваща Божиите или човешките права.
• Пияници – хора, които нямат самоконтрол при употреба на алкохол (само по себе си позволено), което води до интоксикация.
• Хулители – клеветници, които умишлено дават фалшиво свидетелство за Бога или за ближния.
• Изнудвачи – измамници, виновни за отнемане на неща от някого чрез раздор или потисничество, или насилствено отнемане на това, което законно не им принадлежи (виж 1 Коринтяни 5:9-13).

Видовете поведение, посочени в горните десет точки, характеризираха коринтяните преди тяхното спасение. Павел учеше, че тези неща никога повече не трябва да се намират сред тях като християни (ст. 11). Защо не? Защото като вярващи, Павел пише в 1 Коринтяни 6:11, те са били:

• Измити – чрез кръвта на Христос (съдебно, веднъж завинаги) и водата на Словото3 (морално);
• Осветени – отделени за Бога в този свят (виж Евреи 2:11, Евреи 10:10); и
• Оправдани – обявени за праведни от свят и справедлив Бог, както доктринално е преподадено в Римляни 3–8.

Тези три аспекта на едно изцяло ново състояние пред Бога предполагат Неговата суверенна намеса, основана на завършеното дело на Христос на кръста, включително Неговата смърт и възкресение. Трите са извършени:

• В името на Господ Исус, Който отсъства от тази земя, но действа като Човек в слава;
• Чрез Духа на нашия Бог, действащ на земята (1 Коринтяни 6:11) в и чрез вярващите (1 Коринтяни 3:16); и
• Във вярващите, подчинени на Божиите права, приведени в съгласие с Бога и въведени в Неговото царство.

Тези действия на Божията благодат се отнасят за всички вярващи и имат трайно въздействие върху тях, тъй като Бог работи в тях. Когато Той ги призова, състоянието на коринтяните беше обобщено така: нямаше много мъдри, силни или благородни. По-скоро те бяха слаби, глупави, на дъното на обществото, презирани и дори наричани нищо (1 Коринтяни 1:26-28). Въпреки това, спасени и преобразени, те сега бяха станали подходящи и полезни инструменти на Божията благодат.

Небесният Учител насърчи Своя слуга

„И Господ каза на Павел през нощта във видение: „Не бой се, но говори и не мълчи“ (Деяния 18:9). Текстът казва, че това е било „през нощта“, време, което врагът особено е използвал, за да атакува Павел. Същата нощ обаче Господ говори на Павел, давайки му увереността и насърчението, необходими за продължаване на работата му. Това описание не е дадено, за да се подчертае фактът, че Христос се е явил на Павел във видение, или други подробности. По-скоро то подчертава съдържанието на посланието, което Господ му е дал, говорейки директно от славата:

• „Не бой се“ – насърчението на Господа към Павел;
• „Говори и не мълчи“ – съветът на Господа към Павел;
• „Аз съм с теб“ – уверението на Господа към Павел;
• „Никой няма да те нападне или нарани“ – обещанието на Господа към Павел;
• „Имам много хора в този град“ – Божият план за Коринт (виж Деяния 13:48).

Мнозина в Коринт бяха спасени и още щяха да последват (Деяния 18:10). Някои от тях познаваме по име: Состен, Хлоя, Крисп, Гай, Стефан с дома си, Фортунат, Ахаик (1 Коринтяни 1:1,11,14,16, 1 Коринтяни 16:15,17). Гай може да е Юст (виж Деяния 18:7), който приюти Павел и събрание в дома си. Тертий беше братът в Коринт, който записа дългото Послание към Римляните което Павел диктува. Освен него, четем за Ераст, градския ковчежник, и брата Кварт, споменати заедно при предаването на поздрави на светиите в Рим (Римляни 16:21-23). Този пасаж показва, че Тимотей е бил с Павел, когато е писал 1 Коринтяни, както и Ясон, домакинът на Павел в Солун (Деяния 17:7). Фива от Кенхрея, пристанищния град на Коринт, е препоръчана на светиите в Рим (Римляни 16:1). Акила и Прискила са били с Павел в Ефес, когато е писал 1 Коринтяни (1 Коринтяни 16:19). Те са работили с него там (Деяния 18:2-3), събирайки много плодове за Бога – голям брой хора, както Той е казал на Павел в това видение в Деяния.

Павел, победителят

Укрепен от Господа, Павел остана 18 месеца в Коринт, по-дълго от всяко друго място по време на мисионерските си пътувания досега. По-късно, по време на третото си пътуване, апостолът остана в Ефес около три години. Често попадайки в трудни ситуации – дори невъзможни условия – Павел беше истински победител. Вместо да се обезсърчава, той продължи с Божията помощ (1 Коринтяни 2:3-5; 2 Коринтяни 1:3-4). Писанието представя Павел като истински пример за всички вярващи.

Християните са призовани винаги да обличат пълното Божие всеоръжие (прочетете Ефесяни 6:10-20). Това е необходимо за защита срещу хитростите на врага, тъй като използваме меча на Духа, Божието Слово, за интересите на Учителя, а не за наша собствена изгода! Така и ние можем да бъдем истински победители, учейки се от Христос, великия Победител (Йоан 16:33) и от Павел (2 Тимотей 4:16-18). Нашият небесен Господ е същият, и днес, за да спасява, помага и води. Всяка хвала и слава да бъде на Него! ГТ

БЕЛЕЖКИ

1. „Сърцето е измамливо повече от всичко и отчаяно болно; кой може да го разбере?“ (Еремия 17:9 ESV).
2. Идолите представляват фалшификати на истинския Бог и отнемат това, което Му се дължи, карайки хората да губят уважение към Него и един към друг (прочетете Римляни 1:21-32). Павел пише Римляни, когато е пребивавал в Коринт, към края на третото си мисионерско пътуване (Деяния 20:2-3). Той е бил свидетел на езичеството в много форми по време на първото си посещение там и отново, когато е писал Римляни. Скоро след потопа на Ной, идолопоклонството е било публично въведено (Битие 9–10), както е описано в Римляни 1. Бог е призовал Аврам (Битие 12), както и вярващите (1 Солунци 1:9; Римляни 8:28) от идолопоклонство.
3. Водата на Словото трябва да се прилага редовно, което предполага продължително самоосъждане. Кръвта на Христос обаче трябва да се прилага само веднъж, защото Неговото дело не може да се повтаря. Тя е достатъчна за Бога и за този, който вярва.