Заглавието на това видео е седем мотивации или седем насърчения и бих искал да насоча вниманието ви към част от посланието към Филипяни, глава 4. И бих искал да прочета първите девет стиха от тази глава.
Филипяни 4, глава 4, стих 1: Затова, мои възлюбени и многожелани братя, моя радост и венец, стойте твърдо в Господа, възлюбени. Умолявам Еводия и Синтихия да бъдат единомислени в Господа. Да, моля и тебе, истински сътруднико, помогни на тези, които се подвизаваха с мене в благовестието, заедно с Климент и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота. Радвайте се винаги в Господа. Пак ще кажа: радвайте се! Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба, с благодарение, изказвайте прошенията си на Бога. И Божият мир, който превъзхожда всяко разбиране, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Най-после, братя, всичко, което е истинно, което е почтено, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е достославно, ако има някаква добродетел и ако има нещо похвално, за това мислете. Това, което сте научили и приели, и чули, и видели в мене, това вършете.
Разбира се, не можем да навлизаме в подробностите на всичко, което прочетохме, но бих искал само да насоча вниманието ви към седем насърчения, седем мотивации. Можете да ги наречете и увещания, но мисля, че те са по-скоро насърчения, мотивации, които получаваме в тези девет стиха. Първата мотивация е да стоим твърдо или да стоим непоколебимо в Господа. Втората е да бъдем единомислени в Господа. Номер три е да се радваме в Господа. Номер четири е да бъде известна вашата кротост. Номер пет е да не се безпокоим за нищо, но да изказваме прошенията си на Бога. Номер шест е да мислим за тези неща. И номер седем е да вършим тези неща.
Първо, стойте твърдо или непоколебимо в Господа. Това, от което се нуждаем, скъпи приятели, е стабилност, е основа, е сила. Откъде черпим силата си? В нас самите няма сила. Ние сме слаби. Но имаме твърда основа, здрава скала, на която стоим. Тя не е потъващ пясък, а здрава скала. Стойте твърдо, стойте непоколебимо в Господа. Това е нашата основа, това е нашата сила. Можем да правим всичко в Този, Който ни дава сила за всичко, което трябва да направим.
Второ, бъдете единомислени, стойте заедно като едно цяло. Това е практическо единство. Не е еднообразие, а единство. Стойте заедно като едно цяло. Как можем да стоим заедно като едно цяло? Можем да направим това само ако умът на Христос е в нас. Това е, което четем във Филипяни глава 2, че умът на Христос, Който не мислеше за Себе Си, а за другите, този ум трябва да бъде в нас. Ако мислим като Господ Исус, ако се държим като Господ Исус, когато беше тук на земята, ние ще бъдем единомислени, с ума на Христос.
Трето, радвайте се винаги в Господа. Павел не казва да се радвате на обстоятелствата си. Понякога обстоятелствата ни не са наистина за радост. Но се радвайте в Господа. Ако виждаме облаците, тъмните облаци, ако виждаме гръмотевичната буря, дъжда, който вали, все пак знаем, че слънцето свети над Господ Исус и винаги можем да се радваме в Него. Да, можем да се радваме на нашето спасение. Това е източник на радост за нас. Можем да се радваме на благословенията, които имаме. Но най-великото нещо е да се радваме в Господа, Този, в Когото сме получили нашето велико спасение, спасение в Този, в Когото сме благословени. Радвайте се в Господа.
Четвърто, прочетохме, вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Какво е кротост? Кротостта е мекота. Да бъдеш кротък означава да не настояваш на собствените си права, на правата, които мислим, че може да имаме. Имаме ли някакви права? Господ Исус не настояваше на Своите права, а Той имаше всички права. Когато дойде, Той беше Цар на царете, но не настояваше да бъде Цар, когато дойде. Той дойде в кротост, дойде в смирение, дойде в мекота. И тук пише: вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Как реагираме, ако сме нападнати? Мек отговор отвръща яростта. Това ни казва Соломон в Притчи 15. Мек, смирен, кротък отговор отвръща яростта.
След това, пето, Павел казва: не се безпокойте за нищо. За нищо. Това не означава да бъдете безгрижни, а да не се безпокоите за нищо. Има тежести, има неща, които ни притискат. Какво да правим? Можем да се отървем от тежестите си, можем да се отървем от товарите си. В Първо Петрово, четем глава 5, мисля, хвърлете всичките си грижи на Него, защото Той се грижи за вас. И точно поради тази причина Павел може да каже: не се безпокойте за нищо. Но напротив, изказвайте прошенията си на Бога в молитва. Изказвайте прошенията си на Бога с благодарност, с молитва и молба с благодарност. Можем да Му кажем всичко, което е в ума ни, в сърцето ни. И ще има прекрасен резултат. Няма винаги да има отговор, че Бог ще ни даде това, което искаме, защото понякога молитвите ни са глупави и не знаем как да се молим и какво да се молим, какво да искаме. Но един резултат ще бъде сигурен: Божият мир, който превъзхожда всяко разбиране, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.
След това последните две точки, номер шест и седем, те принадлежат заедно. В стих осми, накрая пише: за тези неща мислете. А в стих девети, накрая: тези неща вършете. Мислете за тези неща, за какво? За това, което намерихме и прочетохме в стих 8: неща, които са истинни, почтени, праведни, чисти, любезни, с добра репутация, ако има някаква добродетел, някаква похвала, за тези неща мислете. Нашите мисли играят много важна роля. Как мислим и за какво мислим? За положителни неща като тези, споменати в стих девет, в стих 8, или за отрицателни или може би дори осквернени неща? Апостол Павел ни насърчава тук да мислим за положителни неща. Мислете за тези неща. И след това вършете тези неща, които сте научили и приели, и чули, и видели в мене. Апостолът беше дал прекрасен пример. Той вървеше по стъпките на своя Учител и практикуваше тези неща. И така той може да каже: тези неща вършете. Сега казах, че тези две насърчения тук, мислете за тези неща и вършете тези неща, те принадлежат заедно, защото, скъпи приятели, нашите мисли днес ще бъдат нашите дела, нашите действия утре. Това, което мислим днес, ще правим утре. Ако мислим за лоши неща, ще практикуваме лоши неща. Ако насочим ума си към положителни неща, към нещата на Господ Исус, ще практикуваме тези неща.
Седем мотивации, седем насърчения. Бих искал да ви помоля да навлезете в подробностите на тази глава. Наистина е насърчително да я изучавате подробно. Стойте твърдо в Господа, бъдете единомислени в Господа, радвайте се в Господа, покажете кротост, не се безпокойте за нищо, но изказвайте прошенията си на Бога, мислете за тези неща и вършете или практикувайте тези неща. Ще бъде в наша полза, ако следваме това ръководство, което получаваме тук в тази глава. Седем мотивации. Благодаря ви за вниманието.
