Силата на магнитните полета на планетите
Има доказателства, че всяка планета и голяма луна в нашата слънчева система, включително Земята, има – или някога е имала – магнитно поле около себе си. И от сътворението на Земята, нейното поле постоянно затихва (губи сила), за което Хорас Ламб създава модел преди повече от 100 години. По-скоро (1984 г.) креационисткият физик Д. Ръсел Хъмфрис разработва теория, която да обясни силата на магнитните полета на Земята и другите планети.
Измерванията на Вояджър 2
Ако Земята беше дори на 20 000 години, нейното магнитно поле щеше да е толкова силно, че да направи живота невъзможен, въз основа на сегашната скорост на затихване. Теориите на Хъмфрис и Ламб могат да се използват за определяне колко трябва да затихне магнитното поле на астрономически обект след 6000 години при сегашната скорост на затихване. Числата, получени от теорията на Хъмфрис, не само съвпадат със силата на известните магнитни полета по онова време, но и успешно предвиждат измерванията на Вояджър 2 на магнитното поле на Уран (през 1966 г.) и Нептун (през 1990 г.).
Тези резултати не само потвърждават креационистка теория, но и помагат да се потвърди, че слънчевата система наистина е толкова млада, колкото твърди Библията.
Скорост на разпад и освобождаване на хелий
Когато радиоактивни елементи (като уран) се разпадат, се освобождават частици. Тези частици включват хелиеви атоми, които са „хлъзгави“ и излизат от кристалите, където се образуват. Ако уранът се е разпадал с настоящата бавна скорост в продължение на милиони и милиарди години, по-голямата част от хелия е трябвало да излезе от скалните кристали. Ако, напротив, Земята е млада и радиоактивният разпад е бил много по-бърз в миналото, тогава бихме очаквали да намерим много хелий в земните скали.
Място за сондиране в Ню Мексико
Когато скала от място за сондиране във Фентън Хил, Ню Мексико, е била тествана, са открити големи количества хелий в кристалите.
Това предполага не само, че тези кристали са само на хиляди години, но и че много радиоизотопен разпад (който би изисквал повече от милиарди години при днешните темпове) е трябвало да се случи само за хиляди години. Това от своя страна предполага, че нищо на Земята не може да бъде датирано по-старо от това, което Библията посочва.
Радиохалоси в пясъчници
Радиохалосите са доказателство за щети, причинени, когато радиоактивни елементи в скалите се разпадат. Разпадането на урана също така създава бързоразпадащия се радиоактивен елемент полоний. Геологът Андрю Снелинг предполага, че ако водата е текла бързо през скала по времето, когато уранът бързо се е разпадал, полоният може да се концентрира на отделно място от урана. Ако теорията на Снелинг е била правилна, геолозите биха очаквали да намерят повече полониеви халоси навсякъде, където допълнителна вода е преминавала през скалата.
Смоуки Маунтинс
Когато Снелинг изследва метаморфозирани пясъчници в Смоуки Маунтинс, той открива точно това, което е предсказал.
Тези полониеви халоси не само потвърждават тази креационистка теория, но и предполагат, че много процеси са били по-бързи в миналото. Радиоактивният разпад, метаморфизмът и охлаждането на скалите трябва да са били по-бързи в миналото, за да се впишат в библейското разбиране за историята на Земята.
Студен материал близо до земното ядро
В началото на 80-те години на миналия век физикът Джон Баумгарднър разработва креационистка теория за бързото движение на земната кора по време на Потопа. Неговата теория предполага, че „студената“ кора, разположена под океаните преди Потопа, е трябвало да потъне на пълните 18000 мили (2900 км) до основата на горещата земна мантия, където температурите достигат до 7232 F (4000 C). Тази кора би се разтопила, ако е имала милиони години, за да достигне основата на мантията, потъвайки толкова бавно, колкото днешните темпове. От друга страна, ако е потънала бързо преди 4350 години, както предполага теорията на Баумгарднър, тогава купчини от тези плочи все още трябва да се намират в основата на мантията, по-хладни от мантията около тях.
Откритие в мантията
Отне още десет години, преди учените да развият технологията, способна да „види“ нещо подобно в основата на мантията. Когато тази технология е била разработена, студеният материал е бил открит, точно както моделът на Баумгарднър е очаквал.
Това успешно предсказание предполага, че моделът на Баумгарднър е верен. То също така предполага, че континентите са се движили бързо по време на Потопа и че Потопът е станал само преди хиляди години, точно както Библията предполага.
Обръщане на земното магнитно поле
Всички магнитни полета имат два различни полюса, северен и южен, и така е и със земното. В различни моменти в миналото обаче земното магнитно поле всъщност е сменяло посоките си. Във всеки случай Северният полюс се е сменял с Южния полюс. Тъй като вулканичната лава, докато се охлажда, записва посоката на магнитното поле по време на охлаждането, скалите на Земята са записали тези обръщания на магнитното поле. През 1986 г. обаче Д. Ръсел Хъмфрис предполага, че катаклизмът на Потопа е причинил бързото обръщане на магнитното поле на Земята по време на Потопа. Ако е така, полето е трябвало да се обръща на всеки няколко седмици или около това.
Запис от Стинс Маунтин
През 1988 г. в Стинс Маунтин в южен Орегон е открит базалтов поток, който наистина е записал обръщане на земното магнитно поле.
Засега единственият начин да се обясни такова бързо обръщане е чрез нарушаване на магнитното поле на младата Земя по време на глобален Потоп – точно както твърди Библията.
