Важно е да помним, че те вероятно знаят много малко за живота и делото на Господ Исус.
Какво можете да кажете на съседите си? Какво всъщност се случва в нашето общество? Какво е причинило разпадането на познатите социални структури и нагласи? Защо етичните преобръщания правят грешното правилно, а правилното грешно? Юдео-християнската традиция, която е формирала западната култура през последните векове, сега е маргинализирана.
Ние, които не одобряваме хомосексуалността, абортите и евтаназията, сме възприемани като „безчувствени“ и „сурови“. Толерантността и овластяването са нагласите и действията, които характеризират новото мислене. Нищо вече не е правилно или грешно, но нетърпимостта не е политически коректна.
Християните често са объркани, когато открият, че нямат допирни точки със съседите си. „Трудно е да свидетелстваш на хора, които вярват, че истината е относителна“, казва Г. Е. Вейт в своя Наръчник за съвременната култура.
В новия, постмодерен начин на мислене, студентите в почти всички университети се обучават от академици, които вярват, че истината е просто езикова конструкция и че езикът означава само това, за което обществото се е съгласило, че означава.
Привидно историята не може да бъде обективно позната; можем да имаме само колекция от възприятия, изразени от културно предубедени гледни точки.
Разложението отива по-далеч! Според този начин на мислене е наложително да приемем валидността на чуждия мироглед; ако те изразяват това, което смятат за истина, ние трябва да го приемем. Следователно, християните могат да намерят толерантно приемане на своята гледна точка, но само като свое „мнение“. Но ако твърдим, че Бог наистина съществува, че Той е стъпил в Своя свят в Исус, или че Той изисква от нас да съжаляваме за греховния си бунт, тогава нашата гледна точка се възприема като имаща подтекст на потисничество, защото казваме, че другите гледни точки са грешни.
Това ново мислене вече е намерило своя път и в голяма част от културната диета на учениците. Отричането на абсолютни ценности – като правилно и грешно, добро и зло – е намерило практическо изражение във филми, телевизия, изкуство, литература и хуманитарни науки.
Как тогава можем да разкажем на съседите си евангелието? Ясно е, че трябва да използваме език, който те разбират. Трябва да се уверим, че предаваме посланието както с действия, така и с думи. Трябва да се погрижим това, което казваме, да има смисъл за нашите съседи. Важно е да помним, че те вероятно знаят много малко за живота и делото на Исус Христос – може дори да не знаят, че Той наистина е живял сред Своя народ.
Дори онези, които смятат Исус за добър човек, ще знаят малко за това, което е направил и казал, и защо. Ще им е било повтаряно отново и отново, че Библията е просто сборник от митове, и вероятно знаят толкова за Библията, колкото вие знаете за Шекспир.
Бъдете подготвени
Апостол Петър пише: „Бъдете винаги готови да дадете отговор на всеки, който ви пита за причината за надеждата, която имате. Но правете това с кротост и уважение“ (1 Пет. 3:15 NIV).
Можем ли да обясним вярата си на език, разбираем за нашия съсед или приятел? Трябва да сме сигурни, че сме библейски в това, което казваме, но нашите „причини“ ще бъдат безсмислени, освен ако не започнем да използваме езика, който слушателят е свикнал да чува.
Но е спешно ние, които познаваме Божията милост, да споделим вярата си с хората около нас. Поне трябва да се подчиним на Господната заповед, а най-добре е да бъде наше желание да покажем Неговата любов на онези, които са чужди на Неговия път. Помнете, със знанието на евангелието идва голяма отговорност за онези, които не познават Бога.
Ето четири въпроса, на които трябва да сте готови да отговорите: Какво означава да се родиш отново?
Какво е грях?
Какво е спасение?
Какво имат предвид християните под любов?
В допълнение към тези, ето пет въпроса, които вашите съседи могат да зададат: Как станахте християнин? Има ли нещо, което да очакваме в този живот или в бъдещия живот? Ще живея ли вечно? Надеждна ли е Библията? Какво трябва да направите, за да бъдете простени от Бога?
Следващите три въпроса са почти невъзможни за отговор, но те са в умовете на повечето хора: Защо любящ Бог иска да изпраща хора в ада? Каква е причината за цялото страдание в този свят и защо Бог не го спира? Защо християните са разделени на различни деноминации?
Предизвикателство
По-долу са шест позиции, които вашите съседи могат да заемат. Всеки християнин трябва да търси библейски отговори на тях: Християните са виновни за безразличното отношение към планетата. Те са толкова горди, че са най-важните същества на нея, че са разграбили ресурсите ѝ по срамен начин. По-добре е да се прекрати животът на плод с физически дефекти, отколкото да се позволи на такова дете да се роди, за да страда и да бъде в неравностойно положение. Съжителството със сексуален партньор е приемливо, докато и двамата са отдадени на връзката. Разводът не трябва да се разглежда като нечия вина, а по-скоро като зрял начин за прекратяване на неработеща връзка. Животните са толкова важни, колкото и хората – в края на краищата, хората също са животни. Религията е просто човешко изобретение за обяснение на необяснимото.
Отнесете се сериозно!
Опитайте се да обясните отговорите си на християнски приятел. Заедно опитайте да „дадете отговор“. Преди да говорите със съседа си, уверете се, че можете ясно да кажете какво е направил Бог за вас, как ви е променил и какво ви учи Той за Себе Си и за живота, който сега водите.
От списание Scripture Truth
