„Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, всичко, което е почтено, всичко, което е праведно, всичко, което е чисто, всичко, което е любезно, всичко, което е достойно за похвала; ако има някаква добродетел и ако има някаква похвала, мислете за тези неща“ (Филипяни 4:8).
Как говорим един за друг и как се молим един за друг? Виждаме ли добрите неща, които Бог е извършил в нашите братя и сестри, или сме по-фокусирани върху негативните неща? Следващият инцидент ни показва колко е важно да практикуваме увещанието на Павел, дадено по-горе:
Урок по застъпничество
Господин Хайд имаше прекрасно преживяване, на което, вярвам, дължеше силата си пред Бога, а оттам и пред човека. Той говореше за това като за един от най-преки и тържествени уроци, които Бог някога му е преподавал. Той беше в планината, почивайки си за кратко. Беше обременен от духовното състояние на един пастор и реши да прекара време в определено застъпничество за него. Влизайки в своята „вътрешна стая“, той започна да излива сърцето си пред своя Небесен Отец относно този брат приблизително така:
„О, Боже! Ти познаваш този брат колко –“ „студен“ щеше да каже, когато изведнъж една Ръка сякаш се положи на устните му и един Глас му каза със „строг укор: Който докосва него, докосва зеницата на Моето око.“ Голям ужас го обзе. Той беше виновен пред Бога за „обвиняване на братята“. Той беше „съдил“ брат си. Почувства се порицан и смирен пред Бога. Той самият беше този, който първо се нуждаеше от поправяне. Той изповяда този грях. Той се позова на скъпоценната Кръв на Христос, която очиства от всеки грях!
„Всичко, което е любезно... ако има някаква добродетел, ако има някаква похвала, мислете за тези неща.“ Тогава той извика: „Отче, покажи ми какви неща са любезни и достойни за похвала в живота на брат ми.“ Като светкавица си спомни как този брат беше изоставил всичко за Христос, понасяйки много страдания от роднини, които беше изоставил. Припомни си годините си на упорит труд, такта, с който управляваше трудното си събрание, многото кавги, които беше излекувал, какъв примерен съпруг беше.
Едно след друго изникваха пред него и така цялото му време за молитва беше прекарано в хваление за брат му, вместо в молитва.
Той не можеше да си спомни нито една молба, нищо освен благодарност! Бог отваряше очите на Своя слуга за най-висшето служение – това на хвалението.
Силата на хвалението
Забележете и резултата в живота на този брат. Когато господин Хайд слезе в равнините, той откри, че точно тогава братът е получил голямо духовно издигане. Докато той хвалеше, Бог благославяше. Чудесен Божествен Закон, законът на бащината любов. Докато ние благославяме Бога за всяко Негово дете, Той с удоволствие благославя това дете!
Това беше тайната на силата на Джон Хайд пред Бога. Той виждаше доброто в Божиите малки, и така можеше да оцени Божието дело на благодат в това сърце. Оттам той осигуряваше Небесната атмосфера на хваление, в която Божията любов беше свободна да действа в цялата си пълнота.
