„Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен. И който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен.“ (Матей 10:37)
Хората по времето на Христос търсеха Княза на мира (Исая 9:6; Псалм 72). Те не осъзнаваха, че първо Господ трябва да бъде отхвърлен, да страда на кръста, а след това ще последва славата (1 Петър 1:11). Господ започна рано да подготвя Своите последователи за конфликта, който Той трябваше да понесе, конфликт, от който и те нямаше да могат да избягат. Трябва отново да си напомним, че контекстът тук е за служение, и Господ изразява нуждата Неговите ученици да Му дадат първо място в живота си.
Също така е полезно да се осъзнае, че чрез завършеното дело на кръста беше установена нова връзка. Господ подчерта това в Марк 3:31–35:
„Тогава дойдоха Неговите братя и Неговата майка, и като стояха отвън, изпратиха да Го повикат. И множество седеше около Него; и Му казаха: „Ето, Твоята майка и Твоите братя са отвън и Те търсят.“ Но Той им отговори, казвайки: „Коя е Моята майка, или Моите братя?“ И Той погледна наоколо в кръг към тези, които седяха около Него, и каза: „Ето Моята майка и Моите братя! Защото който върши Божията воля, той е Мой брат и Моя сестра и майка.““ (Марк 3:31–35)
Господ Исус учеше Своите последователи, че ако ще бъдем Негови ученици, Той трябва да има приоритет в живота ни. Често се казва:
„В живота на всички вярващи Христос присъства; в живота на някои вярващи Той е виден. Но истинският въпрос е, превъзхожда ли Той в моя живот?“
Идеята тук е, че сърцето ми трябва да бъде напълно отдадено на Христос, а всички други взаимоотношения трябва да заемат второ място. Това всъщност е идеята за освещение. Думата освещавам означава „да отделиш нещо за определена цел.“ Господ казва: „Не мислете, че съм дошъл да донеса мир на земята. Не съм дошъл да донеса мир, а меч.“ (Матей 10:34) Мечът представлява разделение (Евреи 4:12).
Господ Исус не осъжда естествените или семейните отношения. Но Той прави ясно изявление, че естествените отношения никога не трябва да имат приоритет пред нашето отношение с Господ Исус – в нашето служение за Него или нашето общение с Него.
„Никой, който е сложил ръка на ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“ (Лука 9:62)
Никой не може да служи на Господа с половин сърце. Господ не може да има ученици с разделена отдаденост.
