ВЪПРОС: Какво казва Библията за Бог Отец?
ОТГОВОР: Старият Завет няколко пъти нарича Бог Отец на Израелския народ (Исая 63:16; Малахия 1:6). Новият Завет отива далеч отвъд това. Лицата на Божеството са ясно назовани и разграничени там в няколко пасажа. Една жизненоважна част от служението на Господ Исус е да представи Бог Отец като Свой собствен Отец. Чрез Своята смърт на Голгота и Своето възкресение Той ни е въвел в тази същата интимна връзка с Бог като наш Отец. Чрез Светия Дух сега имаме привилегията да Му се обръщаме точно както нашият Господ, като „Авва Отче“ (Марк 14:36; Римляни 8:15 NKJV). Нека разгледаме по-отблизо някои от тези славни истини.
Като дванадесетгодишно момче, Исус остана в Йерусалим след празника Пасха. Йосиф и Мария тревожно Го търсиха три дни. Когато Мария Го попита защо е останал, Той отговори: „Защо Ме търсехте? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“ (Лука 2:41-50). Като Бог и Човек, Той напълно знаеше кой е и защо е на земята. По-късно, когато беше кръстен от Йоан, небесата се отвориха, Божият Дух, във формата на гълъб, слезе върху Него и глас от небето, Бог Отец, каза: „Ти си Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволих“ (Марк 1:9-11). Малко след това, когато очисти храма (Йоан 2:13-21), Той каза на тези, които изгони: „Не правете дома на Моя Отец дом на търговия!“
Господ Исус учеше Своите последователи за Отца. Проповедта на планината съдържа много препратки към Отца, сред които са следните:
„Така да свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:16). „Но Аз ви казвам: обичайте враговете си... за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави Своето слънце да изгрява над злите и над добрите, и изпраща дъжд над праведните и над неправедните“ (Матей 5:44-45). „Вие бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48). „Моли се на твоя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде явно“ (Матей 6:6). „Вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това“ (Матей 6:32).
Нито един старозаветен вярващ никога не се е обръщал към Бог в молитва като „Нашия Отец на небесата“. Но Господ Исус научи Своите ученици да правят това (Лука 11:2).
Въпреки че Той многократно поставяше Отца пред Своите ученици, откриваме, че дори след повече от три години с Него, те бяха разбрали много малко. В Йоан 14, след като Господ говори за отиване в дома на Своя Отец и за приготвяне на място там за тях (и за нас също), Филип Му каза: „Господи, покажи ни Отца, и това ни е достатъчно“ (Йоан 14:8). Господ използва този случай в последната нощ, когато беше със Своите ученици, за да им отвори сърцето Си за Отца. Йоан 14-17 ни показва много прекрасни неща за Този, Когото сега наричаме наш Отец. В тези глави има интимност; Господ вече не говореше за „вашия небесен Отец“, а за „Моя Отец“ или просто „Отецът“.
След Своето възкресение Исус даде на Мария Магдалина прекрасно послание, което да предаде на учениците, които сега наричаше „Мои братя“: „Иди при Моите братя и им кажи: Аз се възкачвам при Моя Отец и вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог“ (Йоан 20:17). Неговият Отец сега е и наш Отец, но Той не каза: „Иди при нашия Отец“, защото Неговата връзка с Отца е тази уникална връзка на Единородния Син, докато ние сме издигнати да бъдем „синове Божии... деца Божии... наследници Божии и сънаследници с Христос“ (Римляни 8:14-17).
В Своите притчи Исус от време на време споменаваше Отца. Например, в Матей 22:1-14 Той споменава „един цар, който уреди сватба за сина си“. В Лука 15:11-32 Той разказа добре познатата история за любящия баща, който посрещна блудния си син у дома и чийто по-голям син отказа да се присъедини към последвалите тържества. Собственикът на лозето в Марк 12:1-11, чиито слуги бяха малтретирани и чийто единствен син беше убит, също ни изобразява Отца.
Редица от посланията на Павел започват с „Благодат и мир на вас от Бог, нашия Отец, и от Господ Исус Христос“ или много подобен поздрав. Ефесяни продължава да казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места в Христос.“ То продължава, като изброява някои от тези прекрасни духовни благословения, в които Отец ни е въвел (Ефесяни 1:2-14). Павел се моли на „Бога на нашия Господ Исус Христос, Отца на славата“ в 1:17-23 и на „Отца на нашия Господ Исус Христос“ в 3:14-21. Във 2 Коринтяни 1:3 Той е наречен „Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.“ Наистина, посланията на Павел са богати на препратки към Отца, твърде много, за да бъдат споменати тук.
Яков се позовава на „Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна“ (Яков 1:17). А Петър говори за вярващи, които са били „избрани според предузнанието на Бог Отец“, и за Отца, Който „според Своята голяма милост ни е възродил за жива надежда“ (1 Петър 1:2-3). Йоан в Първото си послание споменава „каква любов ни е дал Отец, за да се наречем Божии деца!“ (1 Йоан 3:1). Той ни напомня също за прекрасната новина, че „Отец е изпратил Сина като Спасител на света“ (1 Йоан 4:14).
Така можем да видим, че при внимателно четене на Новия Завет се запознаваме с „Бог, нашия Отец“ (Ефесяни 1:2). Радваме се на интимността между Отца и Сина: „Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши... Отец възкресява мъртвите и им дава живот... Отец... е предал целия съд на Сина, за да почитат всички Сина, както почитат Отца“ (Йоан 5:20-23). Какъв славен Отец имаме!
— Юджийн П. Ведър, младши
