Характеристика 3 – март 2013 г. – Списание „Благодат и истина“
*ПСАЛОМ 38* Молбата на каещия се
Псалом 38 може да бъде наречен „Молбата на каещия се“. Това е викът на човек, който е в беда и със съкрушено сърце заради греха си, и който идва при Бога, признавайки вината си и търсейки от Него прошка.
Осъзнаване на вината Над първите четири стиха на Псалом 38 бихме могли да напишем думата „осъзнаване на вината“. Тук имаме израз на осъдената душа на човек, който не се опитва да си намери извинения за греховете си. Докато намирате човек, който се опитва да оправдае греховете и провалите си, ще знаете, че плугът на осъзнаването на вината никога не е навлязъл достатъчно дълбоко. Когато цар Саул беше изправен пред Самуил заради греха си, той каза: „Съгреших; но сега, моля те, почети ме пред старейшините на народа ми и пред Израил“ (1 Царе 15:30). С други думи, той каза: „О, да, сгреших, но ме представете в добра светлина пред хората.“ Тук няма доказателства за истинско осъзнаване на вината.
Когато човек е наистина осъзнал вината си, той спира да си намира извинения и да търси почит за себе си. И така, в тези четири стиха слушаме Давид, псалмиста, който излива чувствата на сърцето си, което е съкрушено заради греха му. Разгледайте тези думи: „Господи, не ме изобличавай в гнева Си, нито ме наказвай в яростта Си. Защото стрелите Ти се забиха в мене и ръката Ти ме притиска силно.“ Каква милост е, когато някой падне в грях – и то в такъв грях, в какъвто падна Давид – че Бог се заема да се справи с него, че острите стрели на Всемогъщия пронизват душата му и че Божията ръка е тежка върху него, карайки го да почувства тежестта на вината си. Той продължава: „Няма здраве в плътта ми поради гнева Ти; нито има покой в костите ми поради греха ми.“ Той осъзнава, че е справедливо изложен на Божия гняв.
Грехът изисква наказание. Може да се опитаме да го оправдаем, но Бог е „с твърде чисти очи, за да гледа зло“ (Авакум 1:13). Бог никога няма да спаси грешник и да остави греха на този грешник ненаказан. Ако Той не накаже грешника, Той трябва да накаже Заместника на грешника. И това се случи на Голгота. На Кръста Господ Иисус понесе присъдата. Един стар химн от Джон Гамболд (1711-1771) казва: „Той понесе на дървото присъдата за мен, и сега и Поручителят, и грешникът са свободни.“ Това е гласът на осъзнал вината си грешник, който казва: „Защото беззаконията ми преминаха над главата ми; като тежко бреме те са твърде тежки за мене.“
Унижение Над стихове 5-14 можем да напишем думата „унижение“. Докато продължава да гледа в собственото си сърце, размишлявайки върху греха, който е съкрушил живота му, той е преклонен пред Бога в чувство на най-дълбоко унижение. „Раните ми смърдят и гноясват поради безумието ми. Аз съм смутен; аз съм силно преклонен; ходя в скръб през целия ден. Защото кръстът ми е изпълнен с отвратителна болест; и няма здраве в плътта ми. Аз съм немощен и силно съкрушен; ревах поради безпокойството на сърцето си.“ Въпреки че чувства в тялото си и в духа си последиците от греха си и знае, че Бог се занимава с него заради този грях, той осъзнава, че няма към кого друг да се обърне за избавление, освен към самия Бог, Който го измъчва.
„Господи, цялото ми желание е пред Тебе; и стенанието ми не е скрито от Тебе. Сърцето ми бие силно, силата ми ме напуска; що се отнася до светлината на очите ми, и тя ме е напуснала. Любимите ми и приятелите ми стоят настрана от раната ми; и роднините ми стоят надалеч.“ Има смисъл, в който Господ влезе в това. Въпреки че Той беше абсолютно святият, когато Иисус зае мястото на грешника, Той можеше да използва подобен език: „Любимите ми и приятелите ми стоят настрана от раната ми; и роднините ми стоят надалеч. Също и тези, които търсят живота Ми, поставят примки за Мен; и тези, които търсят злото Ми, говорят злобни неща и замислят измами през целия ден.“
Но сега Давид, защото знаеше, че заслужава това, което получава, и Иисус, защото заемаше нашето място и приемаше присъдата, дължима за нашите грехове, сякаш Той я беше заслужил, можеше да използва думите от следващите два стиха: „Но аз, като глух човек, не чух; и бях като ням човек, който не отваря устата си. Така бях като човек, който не чува, и в чиято уста няма упреци.“ Голямо нещо е да стигнеш до мястото, където нямаш вина да намериш у никого, освен у себе си.
Мнозина от нас прекарват голяма част от времето си в търсене на вина у други хора. Можем да видим грешките на другите хора и да увеличим греховете им, докато сме толкова несъзнателни за собствените си грешки и грехове. Когато хората ни обвиняват, ние се възмущаваме и забравяме, че ако най-лошите ни врагове знаеха всичко, което ние знаем за собствените си сърца и греховете на собствения си живот, те щяха да кажат много по-лоши неща, отколкото казват. Давид тук прекланя глава пред Бога и няма какво да каже, защото собствената му съвест го обвинява по-силно от всеки от тях.
Изповед В стихове 15-20 имаме неговата изповед: „Защото на Тебе, Господи, се надявам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой. Защото казах: „Чуй ме, да не би иначе да се радват над мене; когато кракът ми се подхлъзне, те се възвеличават над мене. Защото съм готов да се препъна и скръбта ми е постоянно пред мене. Защото ще изявя беззаконието си; ще съжалявам за греха си.“ И знаете ли какво казва Бог другаде? „Който покрива престъпленията си, няма да благоденства; а който ги изповядва и изоставя, ще намери милост“ (Притчи 28:13).
Давид казва, че няма да се опитва да го прикрива: „Ще изявя беззаконието си; ще съжалявам за греха си. Но враговете ми са живи и силни; и тези, които ме мразят несправедливо, се умножиха. Също и тези, които отвръщат зло за добро, са мои противници; защото следвам това, което е добро.“ Преди го обвиняваха за греха му; сега го обвиняват, че се е обърнал към Бога и твърди, че е намерил прошка в Него.
Увереност В последните два стиха той изразява своята увереност: „Не ме изоставяй, Господи; Боже мой, не се отдалечавай от мене. Побързай да ми помогнеш, Господи, мое спасение.“
От Изследвания върху Псалмите на Х. А. Айрънсайд, Loizeaux Publishers, 1973 г. Използвано с разрешение.
