Ревността и осквернението на Господа
В Числа 19 научаваме за прекомерната ревност на Господа относно греха, не в смисъл на вина, а на осквернение. Той измерва това според Своето светилище. Ние трябва да се занимаваме с това и нищо нечисто не може да бъде допуснато.
Ние сме напълно чисти, но е необходимо измиване на краката. Ние принадлежим на светилището и все пак сме в света, макар и да не сме от него; трябва да имаме правилна преценка и за двете. Ако само докоснем злото, е необходимо средство за поправяне. Все пак не става въпрос за оправдание, а за общение. Грехът пречи на това – пречи ми да вляза смело в Светая Светих.
Средството: Червената юница
Как беше посрещнато това? Кръвта на безупречната юница, представляваща Христос, Който не познаваше грях и не можеше да бъде под властта му, беше поръсена пред скинията седем пъти, тоест пред мястото на общението, а не на изкуплението.
Приносът за грях беше изгорен извън стана. Но кръвта на червената юница беше поръсена седем пъти там, където се срещаме с Бога в общение. Това отбелязва пълната ефикасност на Христовата кръв, когато се срещам с Бога. Тялото беше превърнато в пепел, както Христос беше съден и осъден за това, към което аз съм склонен да бъда небрежен; но Бог не е небрежен и би ме накарал да осъзная греха. Христос трябваше да страда за него и той е изчезнал; но гледката на Неговото страдание ми показва ужаса му.
Процесът на възстановяване
Бог има око, което различава мислите и намеренията на сърцето; Той би искал и ние да ги различаваме, и без това не може да има общение. Но ние не се връщаме в общение толкова бързо, колкото излизаме от него. Седем дни изминаха в прообраза, преди да има пълно възстановяване. Духът взема и прилага пепелта (тоест спомена за Христовата агония и това, което я причини) и ни кара да изпитваме практически ужас от греха.
Когато гледам на греха си с ужас, дори в смисъл на благодатта, която го е посрещнала, това е правилно чувство, но не и общение: това е свята присъда за греха в присъствието на благодатта. Оттук имаше второ поръсване – не на третия ден, а на седмия, и тогава има общение с Бога. Виждаме, че само съвършената благодат поддържа чувството за съвършена святост. Резултатът в крайна сметка е, че нарастваме в познанието на Бога, както по отношение на святостта, така и на любовта.
Трябва да сме били извън общение, преди да сме съгрешили, иначе не бихме се поддали. Как паднах? Заради небрежността, която ме остави извън Божието присъствие и ме изложи на злото отвън и отвътре.
