„Но аз ще се радвам в Господа, ще се веселя в Бога на моето спасение.“ Авакум 3:18
Със сигурност много от Божиите деца си спомнят добре първите дни, когато Го опознахме чрез този благословен Един, Господ Исус, Чието Име изпълваше сърцата ни с възторжена наслада. Колко облекчаващо и колко сладко за душата е да изповядваме това Име пред хората; колко чудно е да осъзнаем, че Неговата кръв беше пролята за мен, че Неговата жертва за мен беше благоуханна жертва за Бога и поради нея нищо не можеше да ме отдели от „Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.“
С нежен спомен си припомняме искрящата свежест и радост, които извираха в поклонение към нашия Господ, когато, като листа, нежно раздвижени от вятъра, нашето същество изглеждаше живо с хвала към Него.
Но размишлявайки така, не малко от нас са скърбели, осъзнавайки, че тези чувства са охладнели с времето; пламъкът на насладата, който някога е бил там, изглежда завинаги изгубен, и ние се чудим защо, въпреки усилията ни, не може да бъде възвърнат. За съжаление, в този случай мнозина се препъват и мнозина биват заблудени. Някои твърдят, че за да се отговори на въпроса, е необходимо едно чудно и тайнствено преживяване, което те наричат „освещение“. Чрез това те твърдят, че достигат по-високо ниво от християните, които не са (както казват) „осветени“.
Въпреки това, честният изследовател на Писанието ще открие, че ние не сме осветени чрез преживяване, а чрез истината, Божието слово (Йоан 17:17). Освен това, когато търсим и намираме някакво преживяване, което ни вълнува, може да бъдем стимулирани за известно време, но винаги се връщаме към още по-дълбоко недоволство – същият ефект, който естествено остава след пиене на твърде много вино. В Писанието радостта е символизирана от вино: то може да ободрява, но аз не се храня, нито бих могъл да се храня с него; това би ме оставило напълно съсипан.
Източникът на истинската радост
Тогава християнинът ли е лишен от радост?
Наистина, не е, защото истинската духовна радост е от Бога и е много ценно нещо.
Но нека попитаме, какво ви даде радостта при обръщането?
Дали чрез мислене за тази радост? „Разбира се, не“, ще кажете вие, „тя произлезе от познанието на Господ Исус като мой собствен Спасител и от Неговото присъствие винаги с мен. Аз се хранех с истинска, съществена храна и се радвах, докато го правех.“ И все пак помислете, дали сте ценили толкова много тази радост, че да изгубите от поглед нуждата от хранене?
Разчитайки до голяма степен на радостта, забравили ли сте колко зависими сте от Господа? Със сигурност това е истинският отговор на студенината и липсата на растеж в не малко случаи. Окото е насочено към себе си и към това, което се случва вътре, вместо да е твърдо фиксирано върху Единствения, Който сам може да даде истинска сърдечна радост.
Това състояние на душата е точно описано в Псалм 107:4-5: „Те се скитаха в пустинята по самотен път; не намериха град за живеене. Гладуващи и жадни, душата им примираше в тях.“ Това бяха израилтяните, известно време след като изпяха славната песен за избавление от враговете си, при преминаването на Червено море!
Имаше копнеж, който не беше задоволен, желание, което не беше изпълнено: радостта, която беше тяхна преди, не можеше да ги поддържа сега. Какво тогава? „Тогава те извикаха към Господа в бедата си, и Той ги избави от техните нещастия. И Той ги поведе по правия път, за да отидат в град за живеене. О, да хвалеха човеците Господа за Неговата добрина и за Неговите чудни дела към човешките синове! Защото Той насища копнеещата душа и изпълва гладната душа с добрина“ (ст. 6-9). Нека това да проникне дълбоко, скъпи читателю, в твоето и моето сърце: Радостта не задоволява, не храни душата; но Той, нашият Господ, го прави. Нито можеше да бъде иначе, защото Той е казал: „Аз съм живият хляб, който слезе от небето“ (Йоан 6:51).
Значението на Писанието
Сега, откъде научих за Него отначало? Какво ми даде първия вкус от хляба на сладостта? Само Писанието; без него щях да съм все още в мрак. Как тогава мога да пренебрегвам тази скъпоценна Книга и да очаквам мислите ми да бъдат за Христос? Невъзможно! И все пак колко много хора мислят да запазят радостта си, докато не обръщат внимание на единственото място, откъдето може да дойде истинската духовна радост?
Преодоляване на предизвикателствата при изучаването на Писанието
„Трудно е за разбиране“, някой със сигурност ще каже, „и изглежда, че получавам толкова малко от него.“ Е, радваме се да знаем, че най-дълбоките изследователи на Писанието са се възхищавали на неговата дълбочина на мъдрост и красота на съвършенство, защото това укрепва нашата вяра, че то наистина е Божието Слово. Така че, въпреки че първият ни импулс е да си пожелаем да знаем всичко, ние сме успокоени от мисълта, че тук има храна за много години напред, и твърде много наведнъж ще ни причини лошо храносмилане. Няма да си помислите да откажете ядене просто защото ви е отказано едногодишно количество храна наведнъж! Вземете едно ядене наведнъж и се уверете, че го усвоявате добре.
След като започнете да изследвате Писанието, Сатана ще използва много средства, за да ви обезкуражи. Може би ще ви се стори трудно и изморително, и ще възникнат съмнения дали изобщо ще има някакъв плод от това. Това е „изпитание на вашата вяра“, а вярата е просто доверие в Бога.
Тогава си задайте този въпрос: „Не е ли Бог способен да ме преведе през това изпитание?“ и отидете при Него за това. Тогава помнете, че вярата действа! „Ръката на прилежния обогатява“, „който събира с труд, ще се умножи“, „във всеки труд има печалба“, и „слава е на Бога да скрива нещо; но чест е на царете да изследват нещо“ (Притчи 10:4, 13:11, 14:23, 25:2). „Да не се уморяваме да вършим добро, защото в свое време ще пожънем, ако не се отпуснем“ (Галатяни 6:9). С усърдие ще научавате малко по малко, и всеки урок ще бъде истински научен в сърцето. Освен това, когато сърцето е научило нещо само за себе си, получената радост ще бъде по-спокойна и по-дълбока от познатата преди. Но пазете се да не разчитате на тази радост!
Продължавайте постоянно, учейки повече за Христос: само така душата се поддържа свежа и жива.
Приближаване към Писанието с благоговение
Ако искате да имате истинска радост при четенето, винаги помнете никога да не отваряте тази скъпоценна Книга, освен в дух на благоговение и смирение. И тогава всяка дума, която четете, слушайте гласа на „Високия и възвишения, Който обитава вечността“, като говори директно на вашата душа.
Освен това, не пристъпвайте към Писанията със себичен мотив – просто да получите нещо за себе си, за да покажете на другите – а с Христос като Обект на вашето сърце. Това е единственият ключ, който ще ви отвори Божието слово.
Когато вървеше с двамата по пътя за Емаус, Господ Исус „им тълкуваше във всички писания нещата, които се отнасяха до Него“ (Лука 24:27). Колко сладко беше тяхното последващо свидетелство: „Не гореше ли сърцето ни в нас, докато Той ни говореше по пътя и докато ни отваряше писанията?“ (ст. 32).
Нищо не може да запази красотата и свежестта на Божието Слово за душата така, както ум, буден да намира нещо от Христос навсякъде.
Намиране на Христос в цялото Писание
Може да е, както в Евангелията, пряк контакт с Него; или в Посланията, доктрина относно Неговата личност, Неговото дело или Неговата слава и Неговите интереси на земята в Евангелието, което достига до неспасeните, и Неговото тяло, което е Църквата.
Старият Завет изобилства с типове на Христос в Неговите различни характеристики: Син Божи, Син Човешки, Пророк, Свещеник, Цар, Слуга, Пастир, Агнец Божи и други. Намираме също така както типове, така и пророчества за Неговото раждане, Неговия безгрешен живот, Неговите страдания на земята, Неговото отхвърляне от хората, Неговото заместване на грешниците в понасянето на Божия съд, Неговото доброволно „послушание до смърт“, Неговото възкресение, възнесение, идване за Неговите светии, идване в съд и царуване над земята.
Също така в Псалмите и в Пророците Той е върховно превъзходен. Навсякъде е така; нека тогава бъдем по-усърдни в намирането на това скъпоценно „скрито съкровище“, винаги помнейки, че ако Христос наистина е Обектът, сърцето няма да липсва нищо. Тогава наистина можем да кажем: „Неговите радости ни дават най-дълбоките радости“, и с пророк Еремия: „Думите Ти бяха намерени, и аз ги изядох; и Твоето слово беше за мен радост и веселие на сърцето ми“ (15:16).
