Винаги е специална благословия да размишляваме върху живота на Господ Исус. Името Му е чудно – такъв беше и целият Му живот тук на земята. Той е толкова невероятно велик, че каза на учениците Си:
„Никой не познава Сина освен Отец“ (Мат. 11:27). Нашият ограничен ум не е в състояние напълно да схване какво означава Той да е едновременно „над всички, Бог, благословен завинаги“ (Рим. 9:5) и в същото време „човекът Христос Исус“ (1 Тим. 2:5)!
Докато нашият Господ живееше тук на земята, пълнотата на Божеството обитаваше телесно в Него. Той притежаваше божествено всемогъщество и всезнание по всяко време. Но в същото време, като човешко същество, Той научи за човешките слабости и ограничения от собствения Си опит. Например, предвид идването Си в сила и слава, Той обясни на учениците Си:
„А за онзи ден или час никой не знае, нито ангелите на небето, нито Синът, а само Отец“ (Марк 13:32). Когато в крайна сметка беше разпънат в слабост, Той извика с ужасна болка:
„Силата ми изсъхна като парче от грънчарски съд“ (Пс. 22:15). Много други събития ни показват същия очевиден парадокс. След дълго пътуване Господ Исус седна изтощен до кладенеца в Сихар. Обаче Исая пише:
„Вечният Бог, Йехова, Създателят на земните краища; не припада, нито се уморява“ (Исая 40:28). Той спа в лодката, докато пресичаше езерото с учениците Си. Псалмистът от своя страна казва, че пазителят на Израел нито дреме, нито спи (виж Пс. 121:4). Накрая, Той, Който единствен притежава безсмъртие, умря на кръста на Голгота (виж 1 Тим. 6:16).
Знаменията и чудесата, които Господ извърши, послужиха като доказателство, че Той наистина е Божият Син (виж Йоан 20:31). Неговата активна зависимост, от друга страна, ясно показа колко съвършено е живял тук като истински Човек.
Никога не трябва да разделяме двете страни на истината, че Той е Бог и Човек в една Личност! Можем обаче да се опитаме да ги разграничим в Неговия живот с дължимата предпазливост – въпреки че дори това често не е лесно и крие риск да се заблудим.
Той е всемогъщият Създател и в същото време Този, Който, като зависим Човек, е бил вече предаден на Бога от утробата. Виждаме Го да страда от глад, но и като Този, Който нахрани 5000 мъже с пет хляба и две риби. Той беше жаден, въпреки че имаше силата да превърне водата във вино. Един път беше носен с лодка през езерото, друг път ходеше величествено по бушуващите води. Всяка сутрин Той отваряше ухото Си в молитва (виж Исая 50:4), за да бъде поучаван като ученик или обучаем. Но същата Личност управляваше с власт над природните сили. Въпреки че нямаше повече сили на кръста и езикът Му залепна за небцето (виж Пс. 22:15), Той все пак можеше да извика със силен глас: „Свърши се“ (Йоан 19:30)!
Колкото повече размишляваме върху Неговия уникален живот, толкова повече ще се съгласим с това, което Суламитката и синовете на Корей казват за Него: Той е „най-избраният между десет хиляди“ и „по-красив от човешките синове“ (виж Песен на песните 5:10; Пс. 45:2)!
Не можем да подражаваме на вечния Божи Син в Неговото всемогъщество и всезнание. Но като зависим Човек Той е нашият пример, на Когото трябва да ставаме все повече (подобни). Бог ни е създал нас, хората, като зависими същества. Затова можем да намерим трайно удовлетворение и наслада само ако наистина искаме да живеем в зависимост от Бога и по този начин да съответстваме на целта на нашето съществуване. Ето защо Господ каза на учениците Си:
„Достатъчно е за ученика да бъде като своя учител, и за слугата като своя господар“ (Мат. 10:25).
