„Защото Господ е Бог на знанието и чрез Него се претеглят действията.“ (1 Царе 2:3)
Склонни сме да измерваме нещата по техния размер, а не по тяхната тежест. Твърде често предпочитаме нещата, които правят най-голямо впечатление. Възхищаваме се на големите неща и не сме дълбоко загрижени за тяхното съществено съдържание. И така, ние оценяваме гръмкото приношение на фарисея повече от лептата на вдовицата. Повече ни привлича надутата реторика, отколкото простата реч. Наслаждаваме се на голямото платно. Радваме се на шествия и демонстрации. Нашето възхищение обикновено се определя от мащаба, а не от тежестта.
Божиите везни за измерване
Но нашият Бог претегля нещата. Той претегля нашите приношения и ги претегля на Своите собствени духовни везни, за да види какво духовно значение има в тях. Той претегля нашите парични дарове, за да установи тежестта на тяхната жертва. И така се случва, че лептата на вдовицата печели Неговата похвала, а не изобилието на богатия човек.
Той претегля нашите молитви, за да види каква тежест на свято желание има в тях. Молитвите могат да бъдат много дълги и много празни, и на Божиите везни те са леки като най-леката плява. В нашите молитви желанието тежи много, както и покаянието, смирението и сериозното намерение за поправяне. В нашите застъпничества именно нашето самозабравяне печели благоволението на Господа – нашата жертва в замисленост, нашата истинска съпричастност, тежестта на нуждите на нашия брат.
Бог претегля нашите радости и именно нашата благодарност разкрива мощното си присъствие на везните. В Божията преценка много неща са много тежки, които нямат значение в очите на света. Духовното и жертвеното са това, което наистина има значение във всичко. Без тях всичко е леко като суета, колкото и внушително да изглежда в очите на света.
Тежестта на вътрешното желание
„Ти добре стори, че това беше в сърцето ти“ (1 Царе 8:18)
Тук Господ претегля едно вътрешно желание. Давид копнее да построи храм и това копнение няма да се осъществи. Но милостивият Господ поставя копнежа на Своите везни и се оказва, че той има тежестта на съвършено дело. Бог не чака материални творения, а след това да измерва стойността на живота ни по видими резултати.
Нашите копнежи са жизненоважна част от нашия характер и проницателната преценка ще оцени тяхната сила и интензивност.
„Блажени са гладните!“ (Матей 5:6)
Бог претегля вътрешните неща, копнежите, молитвите и мечтите. Ние измерваме само завършени постижения. Ние се наслаждаваме на размерите на построения храм. Бог претегля желанието за храм, който никога не е бил построен, и в Неговата милостива преценка то има цялата солидност на храм, направен с ръце.
Мъжът или жената, които копнеят да бъдат мисионери, но чиито копнежи не могат да се осъществят, се считат за мисионери в очите на Господа, и волята да се направи се счита за извършено дело. „Ти добре стори, че това беше в сърцето ти.“
Приношението на вдовицата
Тук богати мъже демонстративно пускат своите приношения в храмовата съкровищница. Как се радваха храмовите служители на сензационните дарове! Как разгласяваха похвалите навсякъде! И дойде една бедна вдовица и тихо остави своето приношение за Господа. Съдено по мярка, то беше почти нищо: когато беше поставено на везните на Господа, то надвиши всички останали приношения взети заедно. В списък за дарения то никога не би било забелязано. Не, то никога не би било публикувано изобщо, но то сияеше лъчезарно в книгата на живота на Агнеца. Службата на вдовицата имаше в себе си нещо от Голгота, и бедният дарител беше кръвен роднина на Господа. Бог претегля всичко, и любовната жертва е най-тежкото нещо на света.
