Спомнете си целия път
„И да помниш целия път, по който Господ, твоят Бог, те води тези четиридесет години в пустинята.“ Второзаконие 8:2
Отдавна, когато Моисей се обърна към израилтяните, той ги призова да погледнат назад и да „си спомнят целия път“, по който са били. В продължение на четиридесет години хората пътуваха през пустинята под негово ръководство, докато вървяха към обещаната си земя.
Понякога те бяха непокорни, упорити, неблагодарни и пълни с оплаквания, но Бог се оказа верен през цялото им пътуване. Би било поучително за тях да си спомнят своето изкупление и избавление от Египет, и начина, по който бяха пътували със своя Бог през пустинята.
Нашият път и Неговият
Трябва да „си спомним целия път“. Писанията ни насърчават да погледнем назад и да се поучим от миналото. Ако сме вярващи, трябва да си спомним нашето обръщане. Беше скъпоценен момент, когато Добрият Пастир ни намери, избави ни от нашето робство на греха и ни въведе в благословенията на Неговото спасение.
От този момент нататък трябва да си спомняме начина, по който Той ни е водил. Имало е опасности, капани, изпитания и проблеми от много видове, но Господ ни е превел през тях. Той все още води Своя народ стъпка по стъпка, както водеше израилтяните, в тяхното поклонение през този свят.
Има още един „път“, който трябва да се помни. Това е пътят, по който нашият Господ пое, когато напусна славата на небето и дойде в този свят, за да бъде Спасител. Моисей каза: „Да помниш целия път.“ Не трябва ли да помним целия този път, който Го отведе от яслата във Витлеем до кръста на Голгота? Помнете Неговото състрадание, любов и търпение, докато преминаваше през този тъмен и грешен свят. Помнете Неговата самотна разходка от Гетсиманската градина до хълма Голгота. Помнете Неговото погребение, възкресение и „целия път“, който Го отведе обратно до трона на Неговия Отец в небето, когато Неговото дело на земята беше завършено.
Когато си спомняме
Когато си спомним целия път, който сме изминали, можем само да се възхищаваме на Неговото търпение. Въпреки цялата ни невярност, ние смирено признаваме, с Павел, че Той винаги е оставал „верен“ (2 Тимотей 2:13). Поглеждайки назад, можем да видим, че Той никога не ни е изоставял. Нашият постоянен Спътник е осигурявал всяка наша нужда чрез Своите неизменни милости. Когато си спомним целия път, който Той измина, ние се възхищаваме на Неговата благодат. Това, че Той трябваше да дойде толкова далеч и да се наведе толкова ниско, е отвъд разбирането.
Може да има само един отговор, когато „си спомним целия път“ – независимо дали в нашия живот или в Неговия. Заедно с онези поклонници отдавна, които бяха „водени... по правилния път“, ние трябва с радост и искреност да „хвалим Господа за Неговата добрина и за Неговите чудни дела към човешките синове“ (Псалм 107:7-8).
През целия път Спасителят ме води – Какво друго да искам? Мога ли да се съмнявам в Неговата нежна милост, Който през живота ми е бил мой водач? Небесен мир, най-божествена утеха, Тук чрез вяра в Него да живея! Защото знам, каквото и да ми се случи, Исус прави всичко добре. — Фани Кросби
