Римляни, означаващо „силни“, дава истина, която стои в основата на християнството. Тук Бог е Суверенният Съдия, абсолютен в праведност, откриващ и изобличаващ греха на цялото човечество. Той не допуска извинения, не пощадява никакво зло, независимо от степента му. Всички са показани като „виновни пред Бога“ (3:19). И все пак в чиста праведност Той предлага и пълно оправдание от вина, защото това се основава на „изкуплението, което е в Христос Исус“ (ст. 24), Който Сам е видян като великия Заместник в понасянето на наказанието за греха чрез саможертвата Си. Всеки истински вярващ в Него е по този начин оправдан от всяко обвинение и е обявен за праведен пред Бога. Значението на кръста се вижда и по отношение на избавлението от силата на обитаващия грях. Истината е представена така, че да посрещне грешника там, където е в началото, и да го преведе чрез упражнение на душата от робство и тъмнина към свобода и светлина. Краката са утвърдени в пътищата на праведността.
В глави 9 до 11 Божиите съвети и пътища относно Израел са показани като съвместими с тези истини, разкрити сега в християнството. Бог е великият Победител. Следователно всички, които Му се доверяват, са благословени.
От глава 12 нататък са дадени наставления относно практическото поведение, основано на здравата и вечна основа на Божията оправдаваща благодат. Колко велика книга за утвърждаване и успокояване на душата и за насърчаване на всяка благочестива добродетел.
