Идването на Господ Исус е занимавало умовете на Божиите светии през вековете на Стария Завет, като Сам Бог е направил първото съобщение, когато е говорил на змията в Едем за семето на жената, което ще смаже главата ѝ (Битие 3:15). Сред многото пророчески изказвания относно идването на Месия е това в Малахия 3, където, след като е говорил за пратеника на Господ, който ще подготви пътя Му, пророкът пише,
„И Господ, Когото търсите, ще дойде внезапно в храма Си“ (Малахия 3:1).
Как това пророчество трябва да е ободрило и развълнувало сърцата на верния и благочестив остатък от Израел сред многото им изпитания. Храмът е бил за тях божественият център на поклонение, но сега той става и място на надежда, защото там те е трябвало да намерят дългоочаквания Избавител, когато Той дойде. Освен това, Той е трябвало да дойде внезапно в храма Си, така че благочестивите да бъдат винаги в очакване, чакайки изпълнението на божественото обещание.
Изпълнение в храма
В Евангелието на Лука, когато святото Младенец Исус е донесен от майка Си и Йосиф в храма, е имало такива, които са Го чакали и наблюдавали. Старецът Симеон е бил въведен в божествената тайна и му е било открито от Светия Дух, че няма да види смърт
„преди да е видял Господния Христос.“ Симеон и Анна не само са чакали идването на Господ, но и са наблюдавали, и са имали огромната привилегия да бъдат в храма, за да посрещнат небесния странник. Имало е и други, „които са очаквали изкупление в Йерусалим,“ и вярната Анна ги е познавала всички, и на тях „е говорила за Него.“ Но привилегията, дадена на тези двама възрастни Божии светии, е надминавала тази на останалите от остатъка, на които Анна е говорила, защото те не само са очаквали изкупление в Йерусалим, но са чакали в храма, защото там е трябвало да дойде обещаният Месия.
Християнската надежда
Като християни, ние не очакваме Господ да дойде в храма Си, ние Го чакаме да дойде от небето, за да ни призове да бъдем завинаги с Него, според Неговото собствено обещание.
„Аз ще дойда пак и ще ви взема при Себе Си“ (Йоан 14:3).
Ние трябва да Го посрещнем във въздуха, и тази благословена надежда трябва да бъде постоянното очакване на всеки истински Божи светец. Ние имаме не само собствените думи на Господ от Йоан 14, но и Неговите думи от небето,
„Идвам скоро“ (Откровение 22:7, 12, 20), и като Симеон и Анна, ние трябва постоянно да наблюдаваме и да чакаме идването на Господ. За остатъка от Неговия земен народ, Господ дойде внезапно в храма Си; за църквата, Той идва скоро; и Неговото публично завръщане, за да оправи света и да установи Своето царство, ще бъде
„както идва светкавицата“ (Матей 24:27).
За света,
„денят Господен така ще дойде като крадец през нощта“ (1 Солунци 5:2),
но Божиите светии не са в тъмнина, за да бъдат така изненадани. Обикновените изповедници нито чакат, нито наблюдават идването на Христос, и Неговото слово към изповядващата църква е,
„Спомни си… и се покай. Ако прочее не бдиш, ще дойда върху тебе като крадец, и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе“ (Откровение 3:3).
Бързото завръщане на Господ в Откровение 22
Откровение 22:7 – Божествено разкриване и благословение
Първият от трите пъти, когато бързото завръщане на Господ е споменато в Откровение 22, е в стих 7, свързан с божественото разкриване на тази Книга и с благословението на тези, които са послушни на Бога, като ходят в светлината, която тя дава.
Откровение 22:12 – Награда за вярност
В стих 12, обещанието за бързото идване на Господ е свързано с Неговата награда за всеки човек, според делата му. Това е голямо насърчение за всяко истинско Божие дете. Когато Господ дойде, Божиите светии ще влязат в пълното благословение на всичко, което Бог е обещал, и ще има богата награда за всичко, направено във вярност към нашия отсъстващ Учител и Господ.
Откровение 22:20 – Искреният отговор на сърцето
В стих 20 няма споменаване на благословение или награда, но Господ просто се представя като идващ скоро; и именно това предизвиква от сърцата на тези, които наблюдават и чакат, „Амин. Дори така, ела, Господи Исусе.“ Нека това бъде отговорът от всяко наше сърце, докато Го търсим, Когото, без да сме видели, обичаме.
