Преди време един човек от общността, който активно проповядва Божието Слово, се отби в „Благодат и Истина“. Дочувайки разговор между него и друг работник, чух този човек да казва, че просто да вярваш (Деяния 16:31) не е всичко, което е необходимо за спасение. Той смяташе, че има и други неща, които човек трябва да направи. Такива идеи са твърде често срещани и често се преподават в църквите. Но мисълта за необходимостта да се направи нещо друго освен просто да се вярва не е според Писанието. Библията е много ясна, че спасението е единствено по благодат чрез вяра (Ефесяни 2:8). Авторите на основните статии в това списание черпят от различни стихове, за да илюстрират тази истина и преглеждат какво всъщност се има предвид под някои от пасажите, които изглежда предполагат обратното – че трябва да работим или да правим нещо, за да бъдем спасени. Вярваме, че статиите ще бъдат благословение за вас.
Също така, Бог никога не е възнамерявал вярващите да се съмняват дали са спасени. Отново и отново Той използва термини, които говорят за постоянство: „вечен“, „безкраен“, „запечатан“, „няма да избледнее“ и много други. Чрез Господ Исус Христос, на тези, които се доверяват на Бога, са дадени много велики и скъпоценни обещания чрез Неговата изобилна благодат. Ние сме били благословени с „всяко духовно благословение в небесните места в Христос“ (Ефесяни 1:3 NASB). Всички истински вярващи са били освободени „от закона на греха и на смъртта“ (Римляни 8:2). С толкова голямо извършено дело е трудно да си представим защо някой от нас би си помислил, че можем да добавим нещо ценно към спасението, което Той предлага.
Трябва да добавим, че само за Бога е казано, че Той е „праведен и оправдаващият този, който има вяра в Исус“ (Римляни 3:26). Както във всички Негови дела, Бог трябва да получи цялата слава. Той казва в Исая 48:11: „Моята слава няма да дам на друг.“ Да твърдим, че сме направили нещо за нашето спасение, означава да отнемем слава от Него за себе си. Надявам се, че никой вярващ не би се стремил да направи това.
Това, което Бог е осигурил, е наистина „дар“ – термин, който Светият Дух използва отново и отново. Нека ценим това, което Той ни е дал, и да живеем съответно – в послушание, почитайки и отдавайки Му цялата слава, сега и завинаги.
