От: И. Флеминг
„Защото Ти си моя скала и моя крепост; затова заради Твоето Име ме води и ме напътствай“ (Псалм 26:3). Говори ми, Спасителю, Учителю, Господи, с милостиви и ясни думи, с нежни акценти или сериозни, но накарай Своя слуга да чуе.
Не е в човека, о, Господи, да води или да насочва пътя си; Нуждая се от Твоята мъдрост и Твоята светлина, които да ме напътстват ден след ден.
Пътят е труден и тъмен, ако Ти не си с мен, дай ми Твоето присъствие; тогава мракът и трудностите ще избягат.
Твоята воля е правилна, каквато и да е тя, където и да води; Научи ме да вървя по най-добрия път, през планина или през ливада.
Не е дълъг трудният път, който води до Твоята мирна почивка, дома на любовта, светлината и покоя, обиталищата на блажените.
Дръж моята ръка в Твоята, докато не видя дома на Отца; докато като Теб, с Теб там живея за цяла вечност.
