Стойността на изпитанията
Бог използва изпитанията, за да ни покаже нашите недостатъци и провали. Те са Неговият начин да изгражда характер чрез духовно изкопаване. Никога не знаем какви благодати и качества притежаваме, докато едно изпитание не ги разкрие. Тогава вярата и смелостта, които изглеждаха като стълбове на ентусиазъм, се колебаят и душата се срива в безпомощност само върху Христос.
Изпитанията на Яков го доведоха до края на себе си. Страданията на Йов унищожиха неговата самоправедна увереност. Падението на Петър разби неговата самодостатъчност и го принуди да се облегне на своя Господ и да намери сила само в Него. Изпитанията придобиват голяма стойност, когато станат стъпала към небесни благословения.
Изпитанията ни учат:
1. Божиите ресурси
Изпитанията ни помагат да открием Божиите ресурси. Научаваме за Неговата вседостатъчност в трудни обстоятелства. След преживяването им в пустинята, Бог каза на Израел, че ги е изложил на среда без естествени провизии, за да ги научи, че Той е адекватен за всяка нужда и че
„човек няма да живее само с хляб, но с всяко слово, което излиза от Божията уста“ (Матей 4:4).
Изпитанията правят Христос реален
Колкото повече Бог задоволява нуждите ни, толкова по-реален става Той за нас. Всяка трудна ситуация е просто още един повод Той да се покаже в Своята безкрайна мъдрост, сила и благодат. Павел ни казва, че е бил изложен на всякакви трудности, за да може Христовата сила да почива върху него според нуждите му. Всяко ново изпитание беше възможност Христос да му каже:
„Моята благодат ти е достатъчна“ (2 Коринтяни 12:7-10).
Намираме ли Го равен на изпитанията в живота ни?
„Вече не аз живея, а Христос живее в мен“ (Галатяни 2:20)
2. Вяра
Изпитанията изпитват нашата вяра и развиват доверие.
„Понасяй трудности като добър войник на Исус Христос“ (2 Тимотей 2:3).
Трудностите са божествени стимули, които укрепват нашето доверие в Бога. Орелът учи малките си да летят, като разкъсва гнездото си и ги хвърля във въздуха, където те трябва или да летят, или да паднат. Тогава те бързо научават неразвитата сила в малките си крила и откриват тайната на нов живот във вятъра и пред слънцето.
Подобно, Бог разбърква нашите гнезда, отнема нашите опори и ни хвърля в бездна на безпомощност, където трябва или да паднем, или да се научим да се доверяваме, че Бог е там под нас. Толкова лесно е за нас да се облягаме на това, което виждаме, вместо да ходим с вяра.
3. Зависимост от молитва
Изпитанията ни учат да оставаме насаме с Бога. Те накараха Яков да падне на колене при бродовете на Явок (Битие 32:23-30), научиха псалмиста да намери „тайното място на Всевишния“ (Псалм 91:1) и направиха живота на Павел живот на непрекъсната зависимост от Господа (Филипяни 4:13).
Лекотата и комфортът водят до независимост; страданието ни привлича към Бога. Времената, най-близки до Бога, са, когато казваме:
„Ти позна душата ми в нещастия“ (Псалм 31:7).
4. Любов
Когато Бог иска да ни научи на любов, Той понякога допуска лошо отношение, несправедливост и дори тежки грешки да ни доведат до Него, за любовта, която
„понася всичко, издържа всичко“ (1 Коринтяни 13:7).
Първо, откриваме, че нямаме достатъчно любов за изпитанието. След това, докато научаваме този смиряващ урок, Бог ни води към по-дълбоки изпитания, докато не можем да Му благодарим за огъня, който разкри Неговата благодат и побеждаваща любов.
5. Търпение
В Божието училище се учим да издържаме. Търпението е коронясващата благодат на християнския живот. Когато търпението има своето съвършено дело, тогава ставаме
„съвършени и завършени, без да ни липсва нищо“ (Яков 1:4).
Този урок често се научава в страдание. Изпитанията отнемат страха от страдание и болка, докато изпитваме Божията поддържаща благодат. Ние обличаме Неговата сила и смелост, издигайки се над страха, и приветстваме конфликтите и победите като добри войници на Исус Христос.
Изпитанията ни подготвят да помагаме на другите
Призовани сме да бъдем живи послания на Христос към хората (2 Коринтяни 3:3), показвайки с пример, че Христос пази Своите във всяка ситуация и че Неговата благодат е практична и приспособима към всяка човешка нужда.
Изпитанията ни подготвят да помагаме на другите чрез уроците, научени във всяко преживяване (2 Коринтяни 1:3-4). Нечувствителното сърце не може да утеши страдащия свят. Бог трябва първо да изгори в нас това, което иска да даде. Болезнено преживяване ни квалифицира да утешаваме и укрепваме другите, казвайки:
„Бил съм там и мога да ви кажа от собствен опит, че „моят Бог ще задоволи всяка ваша нужда според Своите богатства в слава чрез Христос Исус“ (Филипяни 4:19).
Изпитанията са поводи за победа
Изпитанията стават поводи за вечни награди – корони, които никога не избледняват. Когато историята бъде забравена и записите на времето изтрити, вечните резултати от изпитанията ще сияят в живота ни, докато споделяме в Божиите нови небеса и нова земя.
Учим ли се от нашите скърби? Да спечелим корона? Да получим от изпитанията всичко, което Христос има за нас? Ще бъдем ли
„повече от победители чрез Този, Който ни възлюби?“
Ще понасяме ли трудности като добри войници на Исус Христос?
Ако е така, един ден ще Го чуем да казва:
„Браво, добър и верен слуга… Влез в радостта на твоя Господ.“ (Римляни 8:37; 2 Тимотей 2:3; Матей 25:21).
— А. Б. Симпсън
