„Каквото и да вършите, вършете го от душа, като за Господа, а не за човеци.“ (Колосяни 3:23)
Има важна разлика между това да правиш нещо за хора и да правиш нещо за Бога. Бог винаги заслужава най-доброто ни усилие. Хората ще ни разочароват, ще ни предадат, ще ни пренебрегнат и ще се отнасят зле с нас. Някои постоянно ще искат това, което можем да дадем, без да предлагат нищо в замяна. От наша човешка гледна точка, тези хора заслужават в най-добрия случай минималното ни усилие. Какво тогава трябва да ни мотивира да служим на хората, освен любовта ни към Бога? Бог заслужава нашата любов и Той изисква да обичаме другите по същия начин, по който Той ни обича. Трябва да обичаме съпрузите си не както те заслужават, а както Бог заповядва (Ефесяни 5:22-33). Трябва да се отнасяме към приятелите си не както те се отнасят към нас, а както Христос ни обича (Йоан 13:14). Трябва да работим на работните си места не пропорционално на начина, по който нашият работодател се отнася към нас, а според начина, по който Бог се отнася към нас. Бог е Този, на Когото служим (Ефесяни 6:5).
Посредствеността и мързелът нямат място в живота на християнина. Християните трябва да поддържат почтеност у дома и на работното място. Работата за Бога, за разлика от работата за други хора, променя нашата перспектива, тъй като гледаме на усилията си в светлината на това, което Той е направил за нас. Тогава нашият труд става приношение към Бога. Ние не само се покланяме на Бога в църква в неделя, но и нашият труд през цялата седмица е приношение на поклонение и благодарност към Този, Който ни е дал всичко, което имаме. Когато хората не отговарят на нашите очаквания и чувстваме, че усилията ни се губят, трябва да помним, че се трудим за святия Бог. Той е достоен за най-доброто ни усилие.
