Едно условие за служене на Бога с някакъв успех и за вършене на Божието дело добре и триумфално е осъзнаването на собствената ни слабост. Когато Божият воин тръгва на битка с пернат шлем и с броня около кръста си, силен в собственото си величие – когато казва: „Знам, че ще победя, моята собствена дясна ръка и моят могъщ меч ще ми донесат победата“, поражението не е далеч. Бог няма да тръгне с този човек, който тръгва със собствената си сила.
Защото „не с мощ, нито със сила, а с Моя Дух, казва Господ на Силите“ (Захария 4:6).
