Възкресението е едно от най- ако не и най-значимото историческо събитие от сътворението насам. То, разбира се, не би се случило без това, което е предшествало, и не би било толкова важно, ако не бяха неговите настоящи и вечни последици. Човешкият грях, неговата неспособност да удовлетвори Бога чрез закона или чрез добри дела, и нуждата от изпълнение на Божиите праведни изисквания доведоха Господ Исус до кръста. Там намираме всичките си грехове, понесени от Заместник, и делото на примирението завинаги завършено с едно приношение за грях (1 Петър 2:24; Евреи 10:14). Христос умря за нашите грехове, Праведният за неправедните (1 Петър 3:18).
Но смъртта не трябваше да има победа. Спасителят трябваше да възкръсне отново, за да може животът да дойде при всички хора, основан на Неговото завършено дело и тяхната вяра в Него. Той възкръсна отново и сега е отдясно на Бог Отец, чакайки враговете Си да бъдат направени подножие на нозете Му (Евреи 10:12-13). Ние, вярващите, ще бъдем с Него тогава, след като сме били взети от този свят и в Неговото присъствие (1 Солунци 4:16-17).
Що се отнася до погребението и възкресението, от Евангелията знаем за раните, нанесени на тялото Му, и за грижите, проявени от Йосиф и Никодим. Библията ни казва, че гробът е бил запечатан и е била поставена стража. Настъпило е земетресение, появили са се ангели и камъкът е бил премахнат, за да покаже празен гроб. Във всичко това Писанието не описва какво се е случило, когато тялото на Господа е било възкресено за живот; Той просто е бил видян жив и разпознат от Своите, но с различен вид тяло.
Тъй като Божието Слово мълчи относно това, което се е случило в момента на възкресението, ние разбираме, че Бог не иска нашият фокус да е там. Вместо това четем за две неща. Първо, възкресението показва Божието удоволствие от Неговия Син и делото, което Той е извършил, носейки Му пълно удовлетворение (Деяния 2:30-33; Филипяни 2:8-11; Римляни 3:24-25). Няма нищо, което можем да направим със собствена сила, за да добавим към Божието удовлетворение от Неговия Син или от нас (Исая 64:6). Второ, виждаме Божия интерес и загриженост за Неговите последователи, разкрити чрез Господ Исус: Синът въвежда ново отношение с Неговия Отец, нашия Отец (Йоан 20:17). Господното наслаждение – Божието наслаждение – е със синовете човешки, и Христос Исус иска да бъдем с Него там, където е Той, сега и във вечността (Притчи 8:31; Матей 18:20; Йоан 14:3, 17:20-24).
