Здравейте и добре дошли на това ново и предизвикателно послание, „Излезте в дълбокото“. Днес ще прочетем пасаж от Евангелието от Лука, глава 5, като започнем от стих 1.
И когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
Тук имаме Господ Исус Христос, Божия Син, Който беше най-великият проповедник, който някога е прекосявал тази планета. Няколко пъти в предишните глави четем, че Неговото слово беше с власт. Сега може да се чудим, защо Неговото слово беше с власт за разлика от словото на книжниците и фарисеите? Отговорът намираме в Деяния, глава 1, където в стих 1 се казва:
Относно нещата, които Исус започна да прави и да учи.
Виждате ли, делата и ученията на Христос бяха в пълна хармония помежду си. Неговият живот стоеше зад Неговото послание и затова Неговото слово, Неговото послание, беше с власт. Тук вече получаваме първия си урок: ако искаме нашето свидетелство да има власт и сила, животът ни трябва да стои зад нашето послание. Такъв беше случаят с Христос; Той можеше да каже: „Аз съм изцяло това, което ви казвам.“ И затова имаше морална сила. Така че нека наистина да имаме сила, истина във вътрешностите, както се казва в Псалм 51. Трябва да практикуваме истината и тогава ще има морална сила в свидетелството.
В стих 2 продължава и се казва:
И видя два кораба, стоящи при езерото; но рибарите, слезли от тях, миеха мрежите си.
Сега Господ Исус, Той имаше отворени очи, докато проповядваше, и Той осъзна, че пред Него имаше голяма тълпа. Някои от хората, вероятно защото бяха толкова много, не можеха да слушат посланието, не можеха да Го чуят. И така, какво направи Христос? Той търсеше възможности да разпространи посланието до повече хора. Той видя, че на езерото имаше лодки, и си помисли: „Добре, мога да използвам една лодка, и ако отида малко по-навътре в езерото, ще има по-добър звук за хората и те всички ще могат да чуят Божието слово.“ Ето нашия втори урок, който можем да научим: трябва да търсим възможности как можем да разпространяваме Божието слово, как можем да го направим достъпно за много хора. Можем да го правим чрез интернет, можем да го правим чрез различни средства. Можем да бъдем креативни и в разпространяването на Божието слово.
В стих 3 четем:
И като влезе в един от корабите, който беше Симонов, Той го помоли да се оттегли малко от сушата. И Той седна и поучаваше тълпите от кораба.
Сега това е много интересно. Господ Исус влиза в една от лодките, която принадлежи на Симон Петър. Кой беше Симон Петър? В Йоан, глава 1, четем, че Андрей, братът на Симон Петър, го доведе, той заведе Симон при Господ Исус. В този момент Исус му даде ново име, Петър, и това ни показва, че той беше спасен в този момент, защото получи ново име от Господа. Но Петър все още не беше започнал да следва Господа последователно, и така го намираме тук да върши работата си. Не е погрешно да вършим работата си, изобщо не, но изглежда, че в това има духовно значение. По-късно ще видим, че Петър изостави всичко и последва Господа, но в този момент изглежда, че сърцето му все още не беше наистина привързано към Господ Исус, въпреки че вече беше спасен.
Сега е много трогателно да видим какво прави Господ: Той моли Петър да използва лодката си. Тук намираме смирения Христос. Христос беше достатъчно смирен, за да моли други хора за помощ. Помислете за Йоан, глава 4, където Христос беше изтощен, седнал при Якововия кладенец, молейки една самарянка за помощ: „Дай ми да пия.“ Виждате ли, ние също показваме смирение, като осъзнаваме, че се нуждаем от помощта на другите. Това е урокът, който можем да научим от това. Нека молим за помощ от другите, когато осъзнаем, че се нуждаем от помощ от другите. Нека не бъдем твърде горди за това. Сега Господ влиза в лодката на Симон и Той продължава да поучава тълпата от лодката, и така повече хора могат да слушат Божието слово.
След това в стих 4 се случва нещо много интересно:
Но когато престана да говори, Той каза на Симон: „Излезте в дълбокото и спуснете мрежите си за улов.“
Преди това Христос говореше на много хора, поучаваше ги, а сега изведнъж дава частен урок на Симон Петър. Той има много лично и персонално послание за него и казва: „Петре, искам да излезеш в дълбокото и да спуснеш мрежите си за улов.“ Това беше като предизвикателство към вярата на Симон Петър. Симон Петър беше рибар и те бяха ловили риба цяла нощ и не бяха хванали нищо. Но сега Христос му казва: „Симоне, искам да направиш нещо, което човешки казано няма смисъл, но искам да Ми се довериш.“ Понякога Христос ни говори по същия начин. Той иска да излезем в дълбокото. Това означава да оставим нещата зад себе си и да поемем риска да направим нещо, където наистина трябва да се облегнем изцяло на Господа. Понякога Господ ни казва да напуснем страната си или да напуснем квартала си, или да се преместим на друго място. Помислете за Авраам. Господ на славата, Бог на славата, се яви на Авраам и му каза: „Напусни страната си.“ Авраам попита: „Къде да отида?“ Какво отговори Бог? „Аз ще ти покажа къде да отидеш.“ И стъпка по стъпка той трябваше да следва ръководството на Господа. Това може да се случи дори днес, че Господ ни показва една стъпка и ние трябва да се подчиним на първата стъпка, а след това Господ ще ни покаже следващата стъпка.
Сега каква е реакцията на Симон Петър? Стих 5:
И Симон в отговор Му каза: „Учителю, като се трудихме цяла нощ, нищо не хванахме.“
Това е човешки много добре разбираемо. Симон просто се опираше на собственото си логическо мислене и много пъти ние действаме по същия начин. Разглеждаме нещата от човешка гледна точка и забравяме, че има жив Бог, и трябва също да разчитаме на Него, а не само на нашата естествена интелигентност. В Притчи, глава 3, стих 5 четем:
Уповавай се на Господа с цялото си сърце и не се облягай на собствения си разум.
Това е, което Симон Петър трябваше да научи тук в тази ситуация. Така че първо, той излага естествените аргументи, но след това казва нещо много важно в стих 5 в края:
Но по Твоята дума ще спусна мрежата.
Това е, което наистина има значение: послушание на Божието слово. Послушание, когато Господ ни дава специална задача, когато ни показва, че трябва да направим нещо за Него, дори и да няма никакъв смисъл човешки казано. Той иска да Му се подчиняваме. Някой веднъж каза: „Покорявайте се на Бога и оставете всички последствия на Него.“ Понякога наистина трябва да правим това. Това прави вярата. Вярата не е само разсъждение с нашата интелигентност, но вярата наистина включва живия Бог и казва: „Ако Бог ми каже да го направя, искам да се покоря на Бога и да оставя последствията на Него.“ И тъй като Петър прави това, той ще види Божията слава.
Това е, което намираме в стих 6:
И като направиха това, те уловиха голямо множество риби, и мрежата им се скъса.
Заради послушанието си той видя Господната слава. В Йоан, глава 11, стих 40, Господ Исус каза на Марта нещо прекрасно, и то е като принцип, който можем да приложим и в живота си:
Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?
Понякога можем да видим Господната слава само ако Му вярваме и ако вървим напред в послушание. Тъй като Петър е направил това, той наистина е получил откровение за величието на Христос.
В стих 7 четем:
И те дадоха знак на съдружниците си, които бяха в другия кораб, да дойдат и да им помогнат. И те дойдоха и напълниха и двата кораба, така че те потъваха.
Тук получаваме още един много важен урок за всички нас. Господ ни е поставил заедно с други вярващи и ние трябва да работим заедно, ако е възможно. Понякога наистина се нуждаем от помощта един на друг. Помислете за Варнава. Варнава видя Божията благодат на определено място и как Бог беше направил чудесни неща, мисля, че е в Деяния, глава 11. Какво прави той? Той казва: „О, познавам един човек, Савел или Павел, и той има дарбата да учи, и мисля, че ще го доведа тук и той може да бъде голяма помощ и можем да работим заедно.“ Защото той направи това, много хора бяха благословени и назидани. Така че, ако осъзнаем, че можем да работим заедно с другите, нека попитаме Господа, може би Той иска да помолим някого да се присъедини към служението.
Тогава в стих 8 се казва:
Но Симон Петър, като видя това, падна на коленете на Исус, казвайки: „Отдалечи се от мен, защото съм грешен човек, Господи.“
Симон Петър беше видял Божията слава и изведнъж осъзнава величието на човека, който стои до него. Изведнъж осъзнава, че това наистина е Божият Син и Той е Създателят на всички неща. Той има силата дори да заповяда на рибите да влязат в мрежата. Разглеждайки и осъзнавайки величието на този човек, Симон Петър осъзнава и собствената си нищожност и осъзнава това, което Павел пише в Римляни 7, стих 18:
Зная, че в мене (тоест в плътта ми) не живее нищо добро.
Това е много важен урок за всички нас, който трябва да научим. Бог иска да ни използва в служение, а за да бъдем полезни на Господа в служение, има, мисля, три урока, които можем да научим тук в този пасаж. Първото нещо е, че трябва да сме наясно с величието и славата на Господ Исус. Наистина трябва да имаме отворени очи за Неговото величие и трябва да осъзнаем каква привилегия е да служим на такъв велик и чудесен Господ. Но второ, трябва също да осъзнаем, че ние самите сме нищо. Нямаме никаква причина да се хвалим. Ние самите нямаме нищо, но сме зависими слуги. Това е много важно да се осъзнае и ние наистина ще осъзнаем това само ако получим поглед към Неговата слава и величие. Помислете за Йов. Йов беше горд в сърцето си и четем в Йов, глава 42, че Йов, след като получи голямо откровение за величието и славата на Бога, каза: „С ухото си чух за Теб, но сега окото ми Те вижда, и затова изповядвам, покаявам се и съм просто прах и пепел.“ Тези неща вървят заедно: откровение за Божията слава, осъзнаване на Неговото величие, а също и осъзнаване и разбиране, че ние самите сме нищо. Много важно, и това е, което виждаме тук в стих 8, реакцията на Петър.
И причината беше стих 9:
Защото изумление го беше обхванало него и всички, които бяха с него, от улова на риби, които бяха хванали.
Така че той беше наистина поразен от нещата, които Христос беше направил. Той беше направил изключително, далеч над това, което си беше мислил. Христос е същият вчера, днес и завинаги. Ако Му се доверявахме повече, ако наистина излизахме в дълбокото по Неговата дума, щяхме да видим повече от Неговата слава. Аз съм абсолютно сигурен в това и това би ни довело до по-голямо оценяване на Неговата личност, защото ще Го преживеем. Колкото повече Му се доверяваме, толкова повече ще преживяваме Неговата вярност.
Сега стих 10:
И по същия начин и на Яков и Йоан, синовете на Заведей, които бяха съдружници със Симон Петър.
Защото един човек беше послушен на Христовото слово, той последва Христовото слово и видя Господната слава, други хора също бяха повлияни и това беше свидетелство за другите. Ако бъдете послушни на Господа и ако вложите цялото си доверие и цялата си вяра в Господа, ще има свидетелство за другите за Божията слава, и другите ще бъдат впечатлени и ще бъдат насърчени също да се доверят на Господа. Това е прекрасен резултат.
Но тогава Господ казва нещо прекрасно, и Исус каза на Симон:
Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.
Господ Исус веднага отнема страха от Симон Петър. Той му казва: „Не трябва да се страхуваш. Да, Аз съм великият Аз съм, Аз съм Създателят на вселената, Аз съм вечният Бог, това е вярно. Но не трябва да се страхуваш, защото Аз съм твоят Спасител и те обичам с безкрайна любов, и не трябва да се страхуваш в Моето присъствие.“ Да, правилно е да се боим от Господа. Има един прекрасен стих в книгата Притчи, в Притчи, глава 14, където в стих 26 се казва:
В страха от Господа е силна увереност, и Неговите деца ще имат място за убежище.
Симон Петър наистина се боеше от Господа в тази ситуация, но това доведе до дълбока увереност, защото Христос Сам му се разкри и Му дава ново служение. Всичко това е като резултат от послушанието на Симон Петър. Господ Исус искаше да го подготви за ново служение; той трябваше да бъде евангелист. Ще видим в книгата Деяния, в Деяния, глава 2, колко мощно Господ Исус го използва като евангелист. Симон Петър проповядва първата християнска проповед и 3000 души бяха спасени за един ден. Всичко започва с лично послушание и лично преживяване с Христос в малки неща, но след това Господ може да изведе големи неща от това. Симон Петър все още трябваше да научи много, много уроци, но това беше част от подготовката за неговото служение, и каква благодат! Въпреки че първоначално се съмняваше, Господ му показа Своята слава и Той разшири служението му.
Сега в стих 11 получаваме резултата, получаваме реакцията на Петър и другите, и се казва:
И като изкараха корабите на брега, оставиха всичко и Го последваха.
Видяхме, че Петър беше спасен в Йоан, глава 1, но той все още не беше напълно последвал Господа. Понякога е същото и с нас. Вероятно сте били спасени един ден, но след известно време започвате да живеете живота си и вероятно четете Библията си и понякога се молите, но това не е наистина следване на Господа с последователност, с преданост и с любов. Но Христос иска да ви доведе до точката, където Той получава такова признание в живота ви, където Го цените толкова много и където сте толкова привлечени от Него, че оставяте други неща зад себе си. Това направи Павел. Апостол Павел казва: „Едно правя, забравяйки това, което е зад мен, простирайки се към това, което е пред мен, което е напред.“ Това е Божията цел и за вас днес: да търсите нещата, които са пред вас, и да имате тази една цел да ставате все по-запознати с този чудесен Господ и Спасител. Асаф в Псалм 73, стих 25, казва:
Кого имам на небесата? И освен Теб, не намирам никакво удоволствие в нищо на този свят.
Това беше човек, който беше видял Бога, и по същия начин можем да преживеем и днес, че Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги. Така че, ако Бог ви моли да излезете в дълбокото, уповавайте се на Господа с цялото си сърце и не се облягайте на собствения си разум, и ще видите Божията слава.
