Занесете добрата новина в града!
Когато християните мислят за градове в Библията, повечето мислят за места като Содом и Гомор, и реакцията им е отрицателна. Те мислят за целия грях в градовете, цялото зло и всички врагове на евангелието, които дебнат там – като порнография, проституция, наркотици, плътскост, материализъм, блестящи разсейвания и други греховни удоволствия. След това мислят за Авраам, който остана в равнината близо до Господа, докато Лот отиде в града, където свидетелството му беше сериозно накърнено. И те искат да бъдат като Авраам (Битие 13:12-13).
Въпреки това, в Новия Завет откриваме, че докато градът често е идентифициран като място на грях, той също е признат за място за разпространение на евангелието. Всъщност Бог толкова възлюби града, че адресира девет от новозаветните послания до християните, живеещи в седем големи града – Рим, Коринт, Галатия, Ефес, Филипи, Колос и Солун.
В Откровението Бог също използва седемте града Ефес, Смирна, Пергам, Тиатира, Сардис, Филаделфия и Лаодикия, за да ни даде инструмент за оценка на всички църкви по света. И докато имаме сцени на нашия Господ, който учи и проповядва по хълмове и морски брегове, повечето от тези места бяха в покрайнините на градове като Назарет, Галилея, Юдея и Декаполис, регион от десет града.
Докато една от най-популярните метафори на евангелието е аграрна – сеене, жътва и т.н. – другата, риболовът, е градска, тъй като повечето големи градове от онова време са били разположени на вода и са разчитали на уловената риба за храна. Докато библейският образ, който повечето от нас имат за местата на проповядване на евангелието, е селски – поради стихове като „Излезте по пътищата“ (Матей 22:9) – всъщност по-голямата част от проповядването на евангелието и доктриналното учение се е провеждало в това, което днес бихме сметнали за големи, пренаселени, шумни, мръсни и зли градове, като изброените по-горе.
И така, какво предполага всичко това? Когато Исус каза: „Повдигнете очите си и погледнете нивите... вече бели за жътва“ (Йоан 4:35), Той имаше предвид Самария, най-големия град в региона на Палестина. И когато самарянката остави стомната си, за да отиде и да разкаже на своите приятели мъже за „Христос, Спасителя на света“ (Йоан 4:42), тя отиде в град Самария. Успя ли Исус да представи евангелието на тази самарянка грешница? Успя ли тя да го представи на своите градски приятели? Йоан написа това: „Мнозина от мъжете от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше“ (Йоан 4:39). И тези мъже настояха Исус да остане, което Той направи, и „много повече повярваха“ (Йоан 4:41).
Не трябва ли този пример да ни насърчи да променим мнението си относно занасянето на добрата новина за Спасителя на тези, които живеят в градовете около нас? Ако все още сме фокусирани върху греховността на града, нека не забравяме, че Павел, който прекара по-голямата част от времето си за проповядване в големи градове, написа следното на християните в Рим, докато беше в Коринт: „Където грехът изобилстваше, благодатта изобилстваше много повече“ (Римляни 5:20). Нека не се страхуваме да занесем добрата новина за спасението в градове, където живеят милиони изгубени души; вместо това помнете, че когато Исус каза: „Бог толкова възлюби света“, Той посещаваше град Йерусалим за празнуването на Пасхата (Йоан 2:23).
Познавам някои разпространители на трактати, чиято мисия е да занесат добрата новина за спасението на мюсюлманите. Те често ходят в Диърборн, Мичиган и Торонто, Канада, защото тези два града са дом на най-големите мюсюлмански общности в Северна Америка. Те казват, че всеки път, когато отидат, души са докоснати от любовта на Спасителя. Тяхната работа ме подтикна да напиша това послание, за да ви насърча да промените отношението си към град близо до вас. Това е чудесно място за евангелизация.
